- Ей не мож ги разбра жените и това си е!
- Що бе Змей(позивната на приятеля)? Какво пак ти си се размислил за тия жени? Нали знаеш всеизвестното правило: "Това e необходимо зло". Пък на нас друго не ни остава освен да ги обичаме и обгрижване, че иначе става ...."по - голямо зло"!
- Да бе така е, ама чакай да ти разкажа!
- Разказвай брат, а аз ще записвам , че те твоите умозаключения край нямат и може след време да ги издадем със заглавието "Змеят и жените. Кратък курс по управление на женските ..ресурси" !
- Подигравай се ти! Чуй какво ще ти разкажа сега пък после си прави изводите. Започвам и карам по ред: Сина е голям беладжия, а аз все избягвам срещите с учителите, че ми е кофти да се червя. Миналата седмица идва сина и казва: "Тате няма мърдане! Довечера ти лично трябва да си на родителска!". Отивам аз на родителската. Уауу голяма грешка брат че не съм ходил до сега ...все хубави майки, Дето се казва: "Такава майка ако имаш татко не ти трябва"..Това беше хубавата част. Та като почнаха различните му преподаватели: сина ти така, сина ти онака ..Заболя ме главата. Викам си ще има як кютек като се прибера. Приключиха даскалите с оплакванията. Останахме в стаята само родителите и класната ръководителка. Изправи се тя и казва:
- Сега ще изберем родителски съвет!
Не ги обичам тези неща и рекох лекичко да се наведа, та да не ме занимават, обаче онази оса(класната де) казва:
- Я бащата на Явор да не се крие! На него му се полага да е председател! Както е тръгнало, най - често ще се срещаме с него!
- Добре - ставайки казвам аз - нека така да бъде!
- Трябва още още двама родители, някой по желание - с учителски глас командва класната.
Никой брат, никой не ще да е на топа на устата. Ставам аз и казвам:
- Може ли аз като председател да си избера с кого да я вършим работата?
- Може как да не може! - като командващата "парада" класната разрешава.
- Я да станат всички майки! - командвам този път аз.
- Защо майките? - пита учителката.
- Защото така и така ще съм началник, искам две хубави майки да са ми под ръка. Може докато заседаваме, да си врътнем някоя тройка !- без да искам споделих тайните си желания аз.
- Ох Боже, Боже какъвто бащата такъв и сина - казва сякаш на себе си учителката.
Че като почна един смях. Запазих самообладане аз и казвам примерително :
- Добре де може и татковци! - татковците се изпокриха, но пък майките като взеха да се усмихват, сякащ аз съм председател на жури за "Мис свят" . Къде на майтам, къде на истина си избрах 2 хубави майки. Уточнихме организационите въпроси и по живо по здраво се разотидохме. От тоя ден, където и да ме срещнат майките на съучениците на сина все ме поздравяват и ми се усмихват , по така уважително някак. Та си мисля: Беше издънка , че се отървах като агне , а излезе, че съм герой ...Ха кажи сега мож ли ги разбра жените?!