13.09.2006 г., 8:25 ч.

Молбата на Соня 

  Проза
992 0 7
5 мин за четене

 

 

Откъс от романа "Виртуална история"

 

Тази година първата половина на септември е топла и приятна. Слънцето припича, подмамващо и ме подканя да не се застоявам вкъщи. От няколко дни търся решение на въпроса, който е поставен в Интернет като призив: “Да спасим Сайт “Откровения”, а иначе той е направен с категорична яснота - да се направят дарения за закупуване на нов сървър. На някои въпросът изглежда елементарно прост, но за мен нещата са значително по-сложни. Споделям ги с Росица – предлагам тристепенна схема за правене на дарението: да внесем първоначална сума, с която да изразим разбирането си по въпроса, да се направи безплатно разпространение на някоя от книгите, които съм издал и събраните средства да се предоставят като дарение на собственика на Сайта – г-н Георги Колев, с което ще стане възможно да се разпространи по същия начин и романа “Озарението на споделената любов”, който завърших и съм дал за печат и част от набраните средства да се използват за предоставяне за издръжката на Сайта. Намеренията ми са израз на моя интерес, но предполагат обединяването по достоен начин и на други интереси, което пък означава преструктуриране на литературно-творческата общност. Росица споделя, че идеята като цяло едва ли ще бъде приета и можем да се задоволим с изпълнението на част от замисъла. По този въпрос публикувах и статия, в която направих опит да го поставя в цялото му значение като се влезе и в необходимите контакти за неговото решаване. Ефектът се сведе до появата на един ангажиращ коментар от страна на Анета Соманлиева, която изрази готовността си да работи в тази насока. Целият ансамбъл на тази сложност ме караше да изпитвам остро неудовлетворение с чувството, че си губя времето, но подчиних действията си на издигнатата необходимост, очертаваща един формирал се вече особен интерес…А иначе мисълта ми бе заета с разработването на поредния текст от романа с работно заглавие “Виртуална история”, чрез който продължавах работата си по утвърждаването на философията на хуманното преживяване.

Наложи се в банката да изчакам, но служителката беше любезна, а и у мен се породи чувството на добре свършена работа, което се разля като ново настроение.

Прибрах се вкъщи, включих компютъра, за да проверя последната си публикация “Спомнаш ли си как се запознахме?” на която изрично бях отбелязъл, че е откъс от романа “Виртуална история”.

Първият коментар изразяваше задоволство от прочетеното чрез цитиране на един пасаж от моя текст, характеризиращ състоянието на съвременното човечество. Веднага след него, един мой познайник – от администрацията на Сайта, посочваше нещо, в характерен за него дух, което по никакъв начин не можеше да се нарече коментар – този път в учтива форма той изказваше мнението, че си губя времето с писането на такива неща и по този начин събуди интереса ми да отбележа, че в творчеството всяко изказано съображение може да се окаже полезно. В сбита форма, но прецизно Анета споделяше, в друг коментар, впечатленията си от прочетеното, посочвайки дериктно, че прочитът на текста й е коствал повишаване на вниманието, което нямаше как да не събуди задоволсвото ми. И така, стигнах до молбата на Соня – псевдоним на анонимна читателка, с познат почерк, която ми пращаше своето послание по следния начин:

”Оле майко мила!!!!!!Ама направо ще се надигнат на Шекспир кокалите, ако прочете това!! А Рабле пасти да яде!!! Мойсей, не промивай мозъка на Лъки и стой на страна поне от нейната поезия! Моля те! “

Полифонията на това мнение, ясно говори за ориентацията му извън литературата, но то прелива и от очевидно неразбиране, което ми послужи като повод за разкриване на допълнителен нюанс от виртуалността, който познавам добре и който може кратко да се определи като манипулативно-интригантски. Коя е Соня? Мъж или жена? Неизвестно! Модалността на изказаните съждения говори, че автор на това мнение е мъж, но заявката е друга – за женска принадлежност.Анонимен глас във виртуалността с категорично изразена агресивност, ескплоатираща собствената си некомпетентност, формирала се в заслепление. “Соня” е обобщаващ образ на воюващата посредственост, бранеща собствените си творения по такъв начин – чрез конфронтиране и проява на злостна непримиримост, едно явление от миналото, което няма как да бъде преодоляно освен чрез механизмите на демокрацията в съчетание на философския ми подход, свеждащ се до това да се даде възможност на злобата да се задави в собствената си злъч…Но поривът на користта, в процеса на творчеството, е за предпочитане пред уплашената и мълчаща публика, стига да можеш да се възползваш от неговата енергия. А анонимният глас ми дава възможност да развия по-нататък съдържанието на романа като кажа следното. “Промиване на мозъци” е нов етикет, прикрепен към мой текст и към мен като автор и поради това, че няма никаква обосновка, си остава гола квалификация. А буйният поток от квалификации, изместващ съдържателното и компетентно обсъждане на текстовете, се превръща в манипулативно внушение, целящо да се формира определено мнение за един или друг автор. Борба с лакти за утвърждаване на текстове и печелене на читателска аудитория, достигаща до дързостта на безочието, е водеща тенденция под паравана на усмивките. Тази агресия в Интернет ограничава творческия потенциал, събран тук…Отстояването на позиция изисква и смелост, а притаяването е удобен начин за оцеляване, при който подлостта се консумира на малки глъдки, за да се прикрият онези, които са заинтересовани общностите в Интернет да си остават случайна и сива маса, демонстрираща фалшиво самодоволство. Но нека видим и комичната страна на въпроса! Острието на подлостта се опитва да направи невъзможното – да вбие клин между Мойсей и Лъки, двама литературни герои, разработвани от един автор. Познавам няколко автори, които до такава степен са се вживяли в псевдонимите си, че вече са забравили истинските си имена – турците обичат да ядат пасти…Литературни герои и автори – една много тънка, невралгична линия, която е трудно да бъде определена, но в моя случай нещата са ясни и конкретни. Мойсей е литературен герой, субект на философията на хуманното преживяване, но той е носител и на историческия опит, а има в мое лице и свой прототип. Лъки е псевдоним на поетеса от сайта, който псевдоним аз превърнах в партньор на Мойсей, за да издигнат заедно нравствено-естетическите цености чрез идеала за споделената любов. Лъки е носителка на историята, разказана като лична драма, което се превръща в поле на психотерапевтичен процес, признат от Росица за успешен, а успехът основно се свежда до овладяването на екзисетнциалната проблематика от нея. А, че Росица владее умението да внушава емоции у читателите чрез текстовете си, най- напред го казах аз, откривайки я като автор. Става ясно, че такива “коментиращи” като тази двойствена Соня са носители на онази нечистоплътност, която се познава, но се крие зад анонимността. Творческият процес може да има игрови характер и чрез механизмите на анонимността, но използването на анонимността за настройването на едни автори срещу други, а някои го правят и нагло – открито, е недопустимо. Задача на администрацията е да създаде такъв ред, който да изключва възможността за манипулиране, раждащо нездрави тенденции в общности, издигнали творчеството за свой плакат.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Оле майко мила!!!!!!Ама направо ще се надигнат на Шекспир кокалите, ако прочете това!! А Рабле пасти да яде!!! Мойсей, не промивай мозъка на Лъки и стой на страна поне от нейната поезия! Моля те! “

    Полифонията на това мнение, ясно говори за ориентацията му извън литературата, но то прелива и от очевидно неразбиране, което ми послужи като повод за разкриване на допълнителен нюанс от виртуалността, който познавам добре и който може кратко да се определи като манипулативно-интригантски. Коя е Соня? Мъж или жена? Неизвестно! Модалността на изказаните съждения говори, че автор на това мнение е мъж, но заявката е друга – за женска принадлежност.Анонимен глас във виртуалността с категорично изразена агресивност, ескплоатираща собствената си некомпетентност, формирала се в заслепление. “Соня” е обобщаващ образ на воюващата посредственост, бранеща собствените си творения по такъв начин – чрез конфронтиране и проява на злостна непримиримост, едно явление от миналото, което няма как да бъде преодоляно освен чрез механизмите на
    ...и т.н...
    ...........................................
    Защо си мисля,че ти искаш всеки да те хареса,да ти прави комплименти.
    Всеки има право на мнение.Добро или лошо.
    И тя като мен харесва,Роси-когато е "сама".Нейната поезия е много по-стойностна и ми доставя удоволствие.И я чета винаги.
    Мисля си,че статията ти ме ми беше полезна.Мое мнение!
  • Валери извини ме,че намесвам се неуместно,
    сериозния ангажимент за всички е,съвместно.
    Аз го казах не веднъж,готова съм да действам.
    Когато има яснота,насока,път-винаги съдействам.

    Поздрав и усмивка.
    /Чистотата и познаването дават криле,
    неизвестното спъва процеса в зародиш/
  • Картината е интересна! Полукрачката е в това, че с Ченков изяснихме за какво става дума, но се появява друг, който крещи:"Не крещете!" а ето я и Анета се намесва неуместно с призиви за спокойствие и то след като съм водил с нея обстоен разговор за направеното и намеренията, които трябва да бъдат подкрепени. Вероятно етапът на познанството ни е такъв?! От всички, които говорят тук, в рамките на визираното отношение, аз показвам какво към направил и какво съм готов, за което трябва да се поемат общи ангажименти. Ти си Анета!
  • Тогава така го обясни в есето си. Не разбираш ли, че така обяснено, предложението ти звучи абсурдно.
    А колкото до нашето сътрудничество - мисля, че не съм аз този, за когото се отнасят думите ти и към когото трябва да се обръщаш.
  • Какво ви става престанете
    защо един друг се "ядете".
    Добър замисъл,тук идея има
    по въпроса говорите и трима.
    Простете,аз съм оптимист
    всеки порив за мен е чист,
    ала дори и да не е точна така
    какъв проблем има в това.
    Нормално е,щом има дарение
    да има и реклама и вълнение.
    Тук най-важно е,няма съмнения
    че всички мислим за "Откровения"
  • Драги Ченков,
    Когато човек не разбира нещо пита и се стреми да го прави по възможно най-добрия начин. Все пак ти питаш, а някак си вървиш срещу собствения си интерес. Но на въпроса!Моята позиция е безкористна. Аз съм този, който няма да вземе пари, но с безплатните работи отдавна се приключи. Вместо да излизам като търговец и да продавам книгите си, в които съм вложил лични средства, аз обявявам, че разпространението им има за цел набирането на средства за еди какво си, а в случая за подпомагане на Сайта. Схващаш ли вече, драги? Предлагам ти не да се заяждаш на основата, че не ти е ясно, а да си сътрудничиш с мен, защото искам да ти дам пари и вече го направих.Но въпросът е не да спирам, а да създам система, а това предполага сътрудничество за стигане до хората - възможност, каквато ти имаш, а аз очаквам подкрепа. От теб очаквам промяна на отношението на база на сътрудничеството, а аз ще продължавам да си философствам, защото това ми е работата.Може да стане и чрез виртуална книжарница, може да се договори дарение в книги, а може да стане и по друг начин. Включих се в инициативата, разбирайки, че това не е добро решение.
    Поздрав!
  • Рибаров, би ли ми обяснил нещо, понеже не мога да схвана, но на простичък език, без да се опитваш да философстваш? Та въпросът ми е: как така ще разпространяваш нещо безплатно и след това с набраните средства ще правиш дарение? Не мога да схвана мисълта ти.
    Според мен затрудненията на сайта за теб е добър повод да си направиш реклама на творенията.
Предложения
: ??:??