2 мин за четене
Напеклу ни йе. Веке две нидели пече идно слънце, ни ти йе работъ. Ни мой съ свъртим нъ идно место. Слънциту съ йе исцъклило нъ нибету и ни съ мърда. Прижуря яко. Жините ут силоту съ фърлиа дъ одът пу минеджупи, а мъжети пу кратки гащи. Амъ пак съ ни издържа. Денем сичко живо съ изпукривъ пу къщятъ нъ сенкя или бегъ къде рякъта нъ ладно. Само дека водатъ йе станалъ кату чорба жешкъ. Ако кара така ощи идна ниделя, рибите шъ са сварът. Игати кефъ. Силоту ша съ нарани. Туй си гу мислеф, амъ у душатъ ми йе идно спечено... Къту земятъ. Оти сичко шъ изгури и зимъс ша си идем...кой квоту си фане. Затътриф съ нескъ дъ дира поп Данчо дъ отпей идна молитвъ за дъж. Белким капни и у назе. Глядъм у тиливизоро пуказваа декъ у дзапада ги удавило. Макя им нйеднъ! Они ша съ гу сториле. При них дъ вали, у назе сушъ. Мъ сигур им съ биле криви сметките. Нъмиръм попъ седнъл нъ ладну у хоремагъ и пие студенъ мъстикъ. С биръ. Ни съ чудети. Държелив поп йе. Нъ три мъстики идна биръ зъ фтвърдитил. Кръчмаро му п ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация