Момчето
Гласът на майка му идваше през открехнатата врата. Момчето не смееше да я затвори, за да не би шумът да стресне майка му. Вече беше ставало, тогава майка му беше отворила вратата на стаята му рязко и го стрелна с изпепеляващ и обвинителен поглед. Момчето беше научило нещо - възрастните му се сърдеха, когато се чувстваха виновни заради нещо. Сякаш вината е течност, която може да прелее и се стече до някого. Питаше се защо винаги се стича към него. Чувстваше се виновен, но не знаеше защо, чувстваше се виновен заради другите, понякога му беше много гузно, дотолкова, че не му се говореше с никой и тогава родителите му му задаваха въпроси, разтърсваха го или просто се скарваха...
- Не, няма го. С малкия сме, пак сами... В стаята си е... Пак се е запилял нанякъде, откакто го хванах с онази фльорца, не вярвам, че работи до късно. Не, ти не си пречка, казах му всичко, после той ми каза всичко и се разбрахме, че сме квит, няма губещи... Хахахаха, да, станахме едно модерно голямо семейство, но това е тайната на щастливия брак, всеки да открие щастието си там, където може, останалото са формалности, знаеш. Деца, да... Да, искам... мммм, искамм... но ще изчакам да заспиии.– смехът на Майката се промени, гласът й също, после стана приглушен, за Момчето изглеждаше много мило. Понякога Майката говореше така приглушено и на Момчето. Понякога чуваше подобни разговори и от баща си.
Баща му и майка му почти не си говореха - дори когато отиваха на разходка, всеки се втренчваше в нещо свое си. Разговорите им бяха като разговори на роботи. Не, в книгите роботите имаха по-различни разговори... някои роботи дори чувстваха.
Момчето отвори книжката и се зачете, скоро нямаше да чува гласа на майка си, после тя щеше да излезе, а баща му нямаше да се прибере. То щеше да отвори прозореца си и да гледа нагоре. Там някъде хиляди светове го приканваха. От книгите знаеше, че там хората не са такива, дори тръгналите натам не са такива, просто хората там нямаха време за всичко това, светът беше пълен с хиляди тайни за разгадаване, за да си струва да се строят семейства, в които Момчетата оставаха сами. В този момент то разбра нещо, по-скоро го почувства - светът е такъв, за да създава Момчета, втренчени в нощното небе. И в този момент то заобича света и своите родители.
* * *
Някъде високо горе, през небосвода се стрелна малък цилиндричен предмет. Звездният пътешественик се беше запътил нанякъде. Планетата беше тясна за такива като него, защото там, горе, хората бяха различни. Бяха като него. Момчето помаха след малкия космически кораб, макар да знаеше, че звездните пътешественици никога не гледат надолу.
© Никодим Сертов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
много е добро
-
тъжно ми стана...
понякога и вече порасналите търсят спасение в един по-красив
и по милостив духовен свят.
много ми хареса. -
Ехооо, има първични и вторични рефлекси.Такива,с които се раждаме и които придобиваме.Естествено всеки има и определена родова памет в съзнаниято. Именно преживеният опит,и тази родова памет ни правят уникални и различни.Плюс генотипа. Ти просто прескачаш във времето от детството до юношеството,развивайки своята теория. Бъди по-последователен във възрастовите особености на детската психика...
-
Нели, има един рефлекс, който се нарича имитативен, има го само при висшите гръбначни, пример при хората е... нацупването и разплакването на дете, което чува и/или вижда как друго дете плаче... Един рефлекс в основата на съчувствието, състраданието и съпреживяването, в основата и на самия език е (нещото което ни различава от животните - словото). Между другото, другата отличителна черта на хората от животните е стремежът им да променят света, според собствените си нужди, също първично заложен и уникален. Естествено, че освен в мечтите си детето трябва да живее в реалността, но именно мечтите са матрицата която се наслагва върху реалността преди да бъде оперирана от това, което не ни харесва в нея (иначе, би си хванала някой грозен алкохолик, който да те бие всеки ден
).
Знам де, спорим си само тук, лошо нема. -
Детското съзнание е "табула раза"(чиста дъска) Не може да приемаш априори, че едно дете има понятия за красиво и грозно, добро или лошо. Всеки човек се ражда само с основните първични рефлекси; да диша, да суче,да гълта и да плаче.Всичко останало се учи да различава с годините. а това най-добре става с натрупания опит. Този опит то придобива чрез семейството, приятелите(улицата),училището, прочетеното, видяното и преживяното. Колко много има да изживее едно момче или момиче докато разбере всички онези неща, които ти така набързо му вмени.Да, то вероятно мечтае за приказни светове. Всички деца мечтаят. Въпросът е, че освен в мечтите си детето трябва да живее реално и там, в реалността, да придобие опита за своя по-красив и съвършен свят.
(изхождам от позициите,че щом може да чете книжки детето е най-малко на 6-7 години.. а щом все още е малкия,и чете за роботи, вероятно е не повече от 10).
п.с. Моите схващания за нормалния свят нямат нищо общо тук. Всеки човек гледа на света около себе си от кулата на своята гледна точка...така,че аз уважавам позицията ти. Казах ти че разказът ми харесва.. -
Нели, прототипът си го има в зародиш във всеки, всеки знае кое е правилно и неправилно, всеки знае кое носи болка и страдание на другите, всеки знае кое е красиво и кое грозно...
Нима мислиш, че Момчето не може да се досети, че отношенията, които то наблюдава между родителите и "външните" може да са отношения между самите му родители?... Долу Андромаха каза защо съществува грозното, то е като табела, знак за пътя към красивото... Имам едно предположение, ти изхождаш от това, че света е нормален и затова приемаш, че е ненормално да се мисли за това, че света може да бъде и по съвършен. Ами ако допускането за нормалността на света е погрешно?...
Винаги има избор, Мечок, дори и при неналичие на тт-та, може би най вече тогава... -
Твоето момче е едно от щастливите деца. Все пак са му оставили прозореца, мечтите, избор на живот...в много други случаи просто не е така.....
Евала! -
Въпреки болката, която изпитах, аз те поздравявам!
-
Родителите с кавгите си унищожават реалността и настоящесто в детския свят.Не искам да отнемам правото на едно дете да спаси света - своя собствен и този на семейството, моделирайки го в нов фантастично- красив свят.НО, отнетата реалост, отнетатата радост в настоящето убива бъдещето. Как искаш да градиш щастливо бъдеще, като не знаеш, не познаваш , щастието. Защото всяко бъдеще, всеки модел има своя прототип..
Естествената детска реакция е да се затвори в свойя малък свят. Свят в който наистина не съществуват кавгите и нелюбовта. Но това е увреждане на детската психика. Не може да има оригинално и успешно моделиране, ако пртотипът е увреден в зародиш... защото всяко ново шастие и познание, се базира на вече познатото възприятие.Новото, откритието,прогресът- това е старото - видяно от различна гледна точка... като теорията за относителността..
аз също харесвам разказа.. -
Не точно, Нели, фантастиката не е бягство от действителостта, такива по скоро са историческите романи и/или фентъзито. Фантастиката е начин на моделиране на действителността. Всяко откритие започва с мечтата, с фантазията...
Лудостта е изкривеното възприемане на реалността или неадекватната реакция към самата действителност. Например лудост е да се смята, че реалността е неизменна, това е и най разпространената лудост, заради нея са изчезвали цели народи, започнали да живеят в своето минало и така загубили пътя към бъдещето си...
Родителите са миналото теглено в настоящето, Момчетата (да няма обидени заради полова дискриминация, все пак говорим за разказа), та, Момчетата са бъдещето, проникнало в настоящето. Цветя, разцъфващи върху изгниващото... -
Съжалявам ,Нико!Повлия ми по друг начин,но харесвам разказа!!!
Нека,нека момчето изгради един ден, за себе си,а защо не и за останалите, един по хубав "свят" от този на родителите си! -
Всички носим в себе си своята лудост, Аконитин! В една или друга форма тя е в нас...Лудостта не е бягство.Лудостта е ограничаване на безграничното в едно малко пространство от вселената, наречено с много имена...мании, паранои, циклофрении, хистерии,шизофрении..
Фантастиката е бягството.. от действителността.Времено спасение в един един красив свят,зад чиито стени ни дебне лудостта.. -
Не, Нели, не знаеш как действителността може да изпреварва фантазията, бил съм на удивителни места, срещал съм удивителни хора и все още срещам... Лудостта простто е ескейпизъм, крайна негова форма.
Да, Петя, имаме нужда, за щастие космоса е голям.
Росица, оптимист съм, въпреки Волтер. -
Имаме нужда от такава планета,за мъничко поне да избягаме от студенината...
-
По-удивителна от най-смелата фантазия е лудостта, Аконитин.
-
Благодаря, Жули.
За щастие не знам, Петър, но не е тъжен раязказа, оптимистичен е, гледам към следващото поколение с надежда, ако модела на родителите е сбъркан, то децата, в бунта си срещу родителите, ще го поправят. -
!!!
Децата имат силен инстинкт и усещат когато родителите им имат конфликт!
Детският модел на поведение-това са родителите и ако няма "топлота" или поне разбирателство в техните отношения е възможно детето да се затвори в себе си!Да спре да показва и изказва чувствата си ....страшно!!!Понякога много късно осъзнаваме това,ако изобщо го осъзнаем!По-добре разведени,отколкото това! -
Хареса ми! Много!
-
Белла, открил съм го и съм го пожелал.
-
Нели, някои започват да пишат фантастика, други започват да живеят в реалността, която е по удивителна от най смелата фантазия, стига да избереш...
-
...светът беше пълен с хиляди тайни за разгадаване, за да си струва да се строят семейства, в които Момчетата оставаха сами. В този момент то разбра нещо, по-скоро го почувства - светът е такъв, за да създава Момчета, втренчени в нощното небе.
..отхвърлените в реалния свят деца, създават свой собствен, фантазен.. В този свят всичко е красиво и хубаво..Там няама празни дупки и самота...Там те са истински щастливи..
А после ?
Какво става когато пораснат децата ?... -
Интересно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
