Момчето и машинописните листи
Получи машинописната машина за 16-ия си рожден ден. Баща му забеляза, че се увлича по писането и реши да улесни този процес, като му подари машинописна машина. В началото, Борис не се зарадва много. От куртоазия благодари и имитира зарадваност, но останал насаме с машината я гледаше като полезно изкопаемо. Тя беше голяма, електрическа, уж от по-модерните за онова време. Даже изглеждаше странна. Не можеше да си представи, че ще замени ръкописите си, които пишеше в стари тетрадки с пожълтели листа с това “чудовище” на техниката. Някак се губеше личният контакт с химикала и листа. Струваше му се предателство. Безчувствено, неестествено и подло. Техните постоянно го питаха: “Как е машината, харесва ли ти? Кога ще ни дадеш да прочетем нещо написано на нея? За теб съм я купил. Да твориш по-лесно и бързо”. Те не разбираха, че акта на творенето не е в някаква си машина, а всичко идва от ума и душата му. А това бездушно създание ще погълне и унищожи магичните места ...