Стъклото на чашата се пропука от горещата вода. Виктор реши да я остави на страна и да провери боба в тенджерата под налягане, чийто зърна се разхвърчаха по целия таван. Нищо не вървеше в този ден... мислите бяха другаде, в един спомен за бягство, в който Виктор остана дълго...



Вятърът разсече косите му, показвайки се през прозореца на влака. Скоростният въздух го задуши и събуди от нощния преход. Ирисите му се свиха от пряката безценна слънчева светлина. Виктор се усмихна и очите му се насълзиха - "Жив съм"- прошепна си и се огледа наоколо. Видя заспалите фигури на пътниците в купето. Единият от тях беше прегърнал гъдулката си, а друг бе подпрял глава на трети. Беше рано и красиво, клоните се кършеха в прозорците на влака и роса попадаше по лицето на Виктор.
 Влакът пътуваше за Сърбия. Момчето не знаеше, къде точно отива, но много силно желаеше да прекъсне ежедневието си за седмица, колкото траеше почивката му в университета. Замисли се, че самотата е най- истинското чувство, вроде ...