3.07.2012 г., 20:22 ч.

Момичетата на нощта - 4 

  Проза » Повести и романи
553 0 0
1 мин за четене

МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА

 

Тетрадката на Ашли

 

 

Не мога да повярвам колко далеч може да стигне човешката наглост. Не е за вярване просто! Днес се прибрах, капнала от умора, но имах доклад, който трябва да е готов за утре. Сядам си аз, пускам си лаптопа и какво да видя! Имам писмо в пощата си. Ето и съдържанието:

 

“Добър вечер, колежке!

Как си след лекциите? Питам, защото забелязах, че 2 часа не каза нито дума, а по принцип по време на лекции винаги взимаш участие. Така де, от активните си, пък сега си глътна граматиката.

Имам и друго обяснение. Може би не разбираш нещата, които са свързани с любовта? Не, не ми се вярва! Като те гледам каква си оправна във всяко друго отношение, сигурно и в любовните си истории си така отракана. Хе-хе, дано разбираш от шега!

 

Поздрави, Джак!”

 

Все още седя и гледам тъпо! Ама, че кретен! “Дано разбираш от шега!” А той дано да носи на бой... Ако беше тук, щях да го натупам едно хубаво. Тази вечер ще си довърша доклада, пък утре ще му отговоря на този откачалник... Пълно ку-ку!

 

 

Следва продължение...

 

© Мария Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??