полет (Силвана)
54 162
18.04.2014 г., 20:31 ч.

Море от... 

  Проза » Хумористична
1231 0 13
2 мин за четене

   

 

     Беше топла, пролетна вечер. Звездите, наситили мастиления небосклон със сияние, даряваха на късния час възможността, човек да се поразходи навън без фенерче. Далеч от града, без улични лампи и хиляди осветени прозорци, реклами и т.н. , нощта разчита на луната и звездите, а човекът на разни дребни технологични решния, ако иска да се размърда навън.

-        Аз имам фенерче на телефона, чакай.

-        Не бе, недей! След малко очите ни ше свикнат, и ше стане много яко. Виж, звездите колко са ярки, наслаждавай им се! Ако имаше и луна... страхотно е, да се разхождаш по луна из поляните, но и така ше бъде добре, ше видиш. Аз не обичам с фенерче – виждаш само неговия лъч, а заобикалящата те тъмнина сякаш те притиска, подтискащо е, губиш всичко! Вече е по-добре, нали?

-        Абе, верно има много звезди, в София що не ги виждам така?

-        Ай! Аааааайййййй!

-        К`во ти става?

-        Май настъпих лайно!

-        Ха! Хахаха. Как разбра, че точно в лайно, аз нищо не виждам.

-        И аз, обаче потънах до глезен, май в кравешко. Ляк! Отврат!

    Много смях и шеги съпътстваха разходката. Любувахме се на магията и се наслаждавахме на всеки детайл, който успявахме да забележим и оценим. След около два часа, се ориентирахме към прибиране и вече почти бяхме стигнали, когато...

-        А, не! Мамка му!

-        Какво бе?

-        Ми пак настъпих ... с другия крак. Ха ха ха хахахахха. Май в същото, да знаеш, по същия начин пропаднах, а и сме точо тук...

-        Е не, не може бе братче, т`ва е идиотско! Хахахаха

    И така, много весело се прибрахме. Кецовете, внимателно ги събух навън, но трябва да призная, че и по чорапите даже имаше малко. Гнус, голяма!

    На сутринта, след приятна и ободряваща консумация на кафе, отново тръгнахме на разходка. И какво виждаме, вече на дневна, слънчева светлина. Какво? Какво? ЛАЙНОТО! С два съвършени отпечатъка от краката ми в него. Като ИН и ЯН. Красота!

-        Леле, то е станало, като алеята на славата, ха ха ха!

-        Ебати каръка съм. Гле`й какви са поляни, едно лайно има и аз – БАМ!, че и с другия после – БАМ! Т`ва не е нормално!... въпреки, че... аз и с мъжете съм така – все на лайна попадам...

-        Аа, т`ва не е заради тебе. То там е море от лайна, където и да стъпиш - ше нацелиш, споко...

 

 

 

 

© Силвана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Алегоричен разказ, който съдържа оригинален автентичен хумор и много актуално послание! Под формата на хумор са казани важни истини за реално съществуващата съвременна действителност, негримираното и неидеализирано лице на живота, такав какъвто е, по-скоро е качество отколкото недостатък на творбата, това е моя субективен прочит на този разказ,всички знаем, че всяко мнение е субективно, затова е напълно нормално някой да е на различно мнение, но за мен това е алегоричен разказ, който е написан със завидно художествено майсторство и съдържа много мъдро послание!
  • Обезсмъртено е в творчество!
  • Е как ще е живо, като ти го уби
  • Хахахаххаха! Велико! Браво Константинке! Да е живо и здраво лайното, че благодарение на него, много смях :-
  • Беше топла, пролетна вечер. Звездите, наситили мастиления небосклон със сияние, бяха моя покрив, а свежата трева бе постелята ми. Излежавах се блажено и се наслаждавах на живота..
    Докато изведнъж грозен крак не се стовари върху мен с всичка сила! Размаза ме цялото! Не само, че не се върна да се извини, ами даже изруга и продължи към полето. Ужасни са хората. Груби, недодялани. Но нищо – ще го преживея, както всички мои събратя правят. Мина известно време. Поуспокоих се. Тамън се унесох в сладка дрямка и се чуха познати стъпки откъм полето. Наострих уши - беше същата ужасна жена. Връщаше се. Колко ли другари е премазала по пътя си? Взрях се внимателно - по омразния крак не личаха следи от други лайна. Било съм само аз. Нямах време да негодувам, защото усетих как се разстилам по зелената трева – тая пак ме настъпи навръщане. Егати.
  • Благодаря за свежите коментари
    Радвам се, че ви е разсмяло !
    Много топъл ( на пук на времето) празник на всички!
  • Написано с много позитивизъм и зареждащо! Хареса ми! Аз лично бих се разстроила и нямаше да се сетя за алеята на славата! Готино!
  • ха-ха, страхотно, смях се много!
  • За съжаление такива "съкровища" има и по тротоарите, никнат като цветя само че не "ухаят" като тях. Забавно е.
  • Така ме разсмя!!!
    Написано е с много реално позитивно чувство за хумор... една ситуация напълно възможна и реална за много хора, включително и за мен Но ми се случи през деня, на обилно слънчево осветление, когато бях с приятелка за гъби сред едни поляни... които, естествено, бяха и пасище... Голям смях падна
    Много ми хареса!

    Не съм съгласна с мотивите на Ирен, нещата от живота могат да бъдат и такива, каквито са представени тук с това щуро чувство за хумор, предизвикващо спонтанен смях... могат да бъдат представени и подобаващо сериозно... от което на човек не му става по-хубаво...
    Да си спомним, че "човек е оцелял, защото се е смял"
    И още нещо - не смятам, че всички мъже в тази творба, са сложени под общ знаменател - "и с мъжете съм така – все на лайна попадам..." Значи има и други, на които не е попаднала лирическата

    А ето какво пишат мъже на тази тема:

    <a href="http://www.helikon.bg/books/53/-%D0%94%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%B3%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BC-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%3A%D0%9C%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_23701.html" target="_blank"> Да си го кажем направо... >>> </a>

    Светли празници с много радост и смях!!!
  • "Само ми е малко неясно, кое не се разбра с '' кефа ти'', употребата на думата '' лайно'', слагането под общ знаменател на мъжете по принцип, или конкретно изказването на лирическата (в този случай, моето изказване)''все на лайна попадам''. " -
    Думата "лайно" си е просто дума. Няма как само тя да ме подразни. Да, дума с ниски вибрации и е, но дума.
    Слагането на на мъжете под общ знаменател би било грешка. Обаче приемам, че не не са сложени под общ знаменател всички, а само тези, на които е попадала лирическата.
    Сравнението обаче на мъжете, мъж, човек с лайно е това, което не приемам. Понеже са едни сега светли християнски дни, ще спомена, че няма малък и голям грях... Всички сме грешни. Неуважението и незачитането на хората също е грях за мен. Аз обаче наистина разделям автора от героите му. Не може всички да пишат само за хубаво, добро и красиво. В живота съществува от всичко в крехък баланс. Споделих само, че... сякаш на края на писанката... сякаш и аз "настъпих лайно" - така се почувствах.
    Отново весели празници! http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=301218
  • Светли и на теб Ирен,
    Само ми е малко неясно, кое не се разбра с '' кефа ти'', употребата на думата '' лайно'', слагането под общ знаменател на мъжете по принцип, или конкретно изказването на лирическата (в този случай, моето изказване)''все на лайна попадам''. Защото според мен това са три различни теми, зад всяка от които стои някаква аргументация. И с удоволствие бих я споделила
    Благодаря за готиния коментар, много харесвам искрени хора, сърдечен поздрав!
  • "БАМ! Т`ва не е нормално!... въпреки, че... аз и с мъжете съм така – все на лайна попадам..." - Привет,Силвана! Много харесах текста, ноооооооо до цитираният текст. Това разбира се е лично мое мнение, но нито ми допада подобна квалификация... Да, разбирам това не си ти, а лирическата, но...Както и да е - развали ми кефа от разходката на мен.
    Светли празници желая!
Предложения
: ??:??