Море от...
Беше топла, пролетна вечер. Звездите, наситили мастиления небосклон със сияние, даряваха на късния час възможността, човек да се поразходи навън без фенерче. Далеч от града, без улични лампи и хиляди осветени прозорци, реклами и т.н. , нощта разчита на луната и звездите, а човекът на разни дребни технологични решния, ако иска да се размърда навън.
- Аз имам фенерче на телефона, чакай.
- Не бе, недей! След малко очите ни ше свикнат, и ше стане много яко. Виж, звездите колко са ярки, наслаждавай им се! Ако имаше и луна... страхотно е, да се разхождаш по луна из поляните, но и така ше бъде добре, ше видиш. Аз не обичам с фенерче – виждаш само неговия лъч, а заобикалящата те тъмнина сякаш те притиска, подтискащо е, губиш всичко! Вече е по-добре, нали?
- Абе, верно има много звезди, в София що не ги виждам така?
- Ай! Аааааайййййй!
- К`во ти става?
- Май настъпих лайно!
- Ха! Хахаха. Как разбра, че точно в лайно, аз нищо не виждам.
- И аз, обаче потънах до глезен, май в кравешко. Ляк! Отврат!
Много смях и шеги съпътстваха разходката. Любувахме се на магията и се наслаждавахме на всеки детайл, който успявахме да забележим и оценим. След около два часа, се ориентирахме към прибиране и вече почти бяхме стигнали, когато...
- А, не! Мамка му!
- Какво бе?
- Ми пак настъпих ... с другия крак. Ха ха ха хахахахха. Май в същото, да знаеш, по същия начин пропаднах, а и сме точо тук...
- Е не, не може бе братче, т`ва е идиотско! Хахахаха
И така, много весело се прибрахме. Кецовете, внимателно ги събух навън, но трябва да призная, че и по чорапите даже имаше малко. Гнус, голяма!
На сутринта, след приятна и ободряваща консумация на кафе, отново тръгнахме на разходка. И какво виждаме, вече на дневна, слънчева светлина. Какво? Какво? ЛАЙНОТО! С два съвършени отпечатъка от краката ми в него. Като ИН и ЯН. Красота!
- Леле, то е станало, като алеята на славата, ха ха ха!
- Ебати каръка съм. Гле`й какви са поляни, едно лайно има и аз – БАМ!, че и с другия после – БАМ! Т`ва не е нормално!... въпреки, че... аз и с мъжете съм така – все на лайна попадам...
- Аа, т`ва не е заради тебе. То там е море от лайна, където и да стъпиш - ше нацелиш, споко...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвана Всички права запазени
