18 апр. 2014 г., 20:31

Море от...

Проза » Юмористическая

1.6K 0 13

2 мин за четене

Беше топла, пролетна вечер. Звездите, наситили мастиления небосклон със сияние, даряваха на късния час възможността, човек да се поразходи навън без фенерче. Далеч от града, без улични лампи и хиляди осветени прозорци, реклами и т.н. , нощта разчита на луната и звездите, а човекът на разни дребни технологични решния, ако иска да се размърда навън.

- Аз имам фенерче на телефона, чакай.

- Не бе, недей! След малко очите ни ше свикнат, и ше стане много яко. Виж, звездите колко са ярки, наслаждавай им се! Ако имаше и луна... страхотно е, да се разхождаш по луна из поляните, но и така ше бъде добре, ше видиш. Аз не обичам с фенерче – виждаш само неговия лъч, а заобикалящата те тъмнина сякаш те притиска, подтискащо е, губиш всичко! Вече е по-добре, нали?

- Абе, верно има много звезди, в София що не ги виждам така?

- Ай! Аааааайййййй!

- К`во ти става?

- Май настъпих лайно!

- Ха! Хахаха. Как разбра, че точно в лайно, аз нищо не виждам.

- И аз, обаче потънах до глезен, май в кравешко. Ляк! Отврат!

Много смях и шеги съпътстваха разходката. Любувахме се на магията и се наслаждавахме на всеки детайл, който успявахме да забележим и оценим. След около два часа, се ориентирахме към прибиране и вече почти бяхме стигнали, когато...

- А, не! Мамка му!

- Какво бе?

- Ми пак настъпих ... с другия крак. Ха ха ха хахахахха. Май в същото, да знаеш, по същия начин пропаднах, а и сме точо тук...

- Е не, не може бе братче, т`ва е идиотско! Хахахаха

И така, много весело се прибрахме. Кецовете, внимателно ги събух навън, но трябва да призная, че и по чорапите даже имаше малко. Гнус, голяма!

На сутринта, след приятна и ободряваща консумация на кафе, отново тръгнахме на разходка. И какво виждаме, вече на дневна, слънчева светлина. Какво? Какво? ЛАЙНОТО! С два съвършени отпечатъка от краката ми в него. Като ИН и ЯН. Красота!

- Леле, то е станало, като алеята на славата, ха ха ха!

- Ебати каръка съм. Гле`й какви са поляни, едно лайно има и аз – БАМ!, че и с другия после – БАМ! Т`ва не е нормално!... въпреки, че... аз и с мъжете съм така – все на лайна попадам...

- Аа, т`ва не е заради тебе. То там е море от лайна, където и да стъпиш - ше нацелиш, споко...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Rimoza (Кръстина Тодорова)

Алегоричен разказ, който съдържа оригинален автентичен хумор и много актуално послание! Под формата на хумор са казани важни истини за реално съществуващата съвременна действителност, негримираното и неидеализирано лице на живота, такав какъвто е, по-скоро е качество отколкото недостатък на творбата, това е моя субективен прочит на този разказ,всички знаем, че всяко мнение е субективно, затова е напълно нормално някой да е на различно мнение, но за мен това е алегоричен разказ, който е написан със завидно художествено майсторство и съдържа много мъдро послание!

2015-02-21T12:14:06+02:00
полет (Силвана)

Обезсмъртено е в творчество!

2014-04-21T12:07:49+03:00
myriame (Константина Константинова)

Е как ще е живо, като ти го уби

2014-04-21T10:52:37+03:00
полет (Силвана)

Хахахаххаха! Велико! Браво Константинке! Да е живо и здраво лайното, че благодарение на него, много смях :-

2014-04-20T19:47:41+03:00
myriame (Константина Константинова)

Беше топла, пролетна вечер. Звездите, наситили мастиления небосклон със сияние, бяха моя покрив, а свежата трева бе постелята ми. Излежавах се блажено и се наслаждавах на живота..
Докато изведнъж грозен крак не се стовари върху мен с всичка сила! Размаза ме цялото! Не само, че не се върна да се извини, ами даже изруга и продължи към полето. Ужасни са хората. Груби, недодялани. Но нищо – ще го преживея, както всички мои събратя правят. Мина известно време. Поуспокоих се. Тамън се унесох в сладка дрямка и се чуха познати стъпки откъм полето. Наострих уши - беше същата ужасна жена. Връщаше се. Колко ли другари е премазала по пътя си? Взрях се внимателно - по омразния крак не личаха следи от други лайна. Било съм само аз. Нямах време да негодувам, защото усетих как се разстилам по зелената трева – тая пак ме настъпи навръщане. Егати.

2014-04-20T19:30:51+03:00