Freedom12 (Стефка)
16 21
16.08.2011 г., 12:01 ч.

Морето 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
816 0 2

Аз се давя в морето. Покрай мен минава лодка, подават ми ръка да се кача и да се спася. Страх ме е да изляза от водата. Стояла съм толкова дълго, че солената вода вече ми е сладка. Стар ме е, че ако изляза, няма да има за какво да живея. Няма да ги има вълните, с които съм се борила, няма да я има сладостта, че съм оцеляла и все още се държа. Вече сърцето ми е паднало на дъното и решавам да отида да си го взема, но дали ще изплувам отново, е загадка. Не че съм се изморила, просто не знам дали ще искам да изплувам. Кога започнах да се страхувам от живота толкова, че да си търся оправдания, за да остана до сигурната смърт с надеждата, че ще се науча да дишам под вода. Поемам дъх и се спускам към дъното...

© Стефка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??