Моят ангел...
1 мин за четене
Сърцето ми е наранено от стрелата на първата любов. Плачех, виках, молех се...
А болката не мина. Отчаяние ме бе налегнало, за смъртта мислех си дори. И в слънчевия ден
виждах само мрака, който ми остана след теб...
И когато бе станало ужасно, чувствах се сама в тълпата. Надеждата отишла си бе с теб, и
вярата я нямаше дори...
Стана тъмно... Тихо и студено. Озъртах се, а чувах само шепот... Не, не беше твоят глас, не беше ти...
Нечий нежен глас, тъй красив, пленителен, мрачно-спокоен...
Изведнъж лъч озари стаята. Паднах заслепена, немощна. Закрих очи, светлината ме прогаряше...
Та нали досега живеех в мрак?
Ангел бе кацнал на леглото ми. Милваше ме нежно по челото. Надигнах поглед към него... Създание изящно.
Усетих тъй бленуваната топлина, лъчите струваха ми се красиви. Вдигнах си главата гордо и погледнах
госта си с насмешка... Чувствах се силна.
И изведнъж ме прониза нещо невидимо... Адска болка, страдание... Току що сторила бях грях...
Страхът от миналото ме разсече и сълза се стече по лицето ми неблагодарно.
Човешката ми същност се показа, защото ангела небесен нараних. Съзнах го, чак когато пак изпитах болка
и щастието се изпари...
Започнах да се влача, да пищя от ужас... Ангелът бе станал, през прозореца ми щеше да отлети... Може би завинаги?
Но не... Чу ме, обърна се и свлече се до мен... Не се отказа от неблагодарното създание, криещо се в тялото ми...
Обгърна ме с красивите си криле, нежни като паяжина... Сълзи капеха по лицето ми и отмиваха всеки миг, всеки спомен...
Всичко, което ме измъчваше.
Сребристи капки бяха... Нито пареха, нито нараняваха... При всеки бисер, проронен от Него, усещах щастие... А дали той
страдаше?
Вкопчих се в него. Не исках да си тръгне... Страхувах се от самотата... От това, което ме чакаше навън. От хората, растенията,
животните... Страх ме беше от любовта...
А той ми каза тихо "Винаги ще съм до теб... Та нали ангелите са ангели, дори и без криле?"... Усмихна се...
Отворих очи. Слънцето ме докосваше игриво по лицето. Денят бе някак си красив...
А болката не мина. Отчаяние ме бе налегнало, за смъртта мислех си дори. И в слънчевия ден
виждах само мрака, който ми остана след теб...
И когато бе станало ужасно, чувствах се сама в тълпата. Надеждата отишла си бе с теб, и
вярата я нямаше дори...
Стана тъмно... Тихо и студено. Озъртах се, а чувах само шепот... Не, не беше твоят глас, не беше ти...
Нечий нежен глас, тъй красив, пленителен, мрачно-спокоен...
Изведнъж лъч озари стаята. Паднах заслепена, немощна. Закрих очи, светлината ме прогаряше...
Та нали досега живеех в мрак?
Ангел бе кацнал на леглото ми. Милваше ме нежно по челото. Надигнах поглед към него... Създание изящно.
Усетих тъй бленуваната топлина, лъчите струваха ми се красиви. Вдигнах си главата гордо и погледнах
госта си с насмешка... Чувствах се силна.
И изведнъж ме прониза нещо невидимо... Адска болка, страдание... Току що сторила бях грях...
Страхът от миналото ме разсече и сълза се стече по лицето ми неблагодарно.
Човешката ми същност се показа, защото ангела небесен нараних. Съзнах го, чак когато пак изпитах болка
и щастието се изпари...
Започнах да се влача, да пищя от ужас... Ангелът бе станал, през прозореца ми щеше да отлети... Може би завинаги?
Но не... Чу ме, обърна се и свлече се до мен... Не се отказа от неблагодарното създание, криещо се в тялото ми...
Обгърна ме с красивите си криле, нежни като паяжина... Сълзи капеха по лицето ми и отмиваха всеки миг, всеки спомен...
Всичко, което ме измъчваше.
Сребристи капки бяха... Нито пареха, нито нараняваха... При всеки бисер, проронен от Него, усещах щастие... А дали той
страдаше?
Вкопчих се в него. Не исках да си тръгне... Страхувах се от самотата... От това, което ме чакаше навън. От хората, растенията,
животните... Страх ме беше от любовта...
А той ми каза тихо "Винаги ще съм до теб... Та нали ангелите са ангели, дори и без криле?"... Усмихна се...
Отворих очи. Слънцето ме докосваше игриво по лицето. Денят бе някак си красив...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
