29.03.2024 г., 21:29 ч.  

 Моят живот - 5 част 

  Проза » Разкази
314 6 13
Произведение от няколко части « към първа част
9 мин за четене

 

                   Днес беше горещ ден. Юлското слънце беше се спряло високо в синьото небе и хвърляше жар още от сутринта. Птиците се бяха свили в клоните на дърветата и търсеха сянка от зноя.

                Данчо, баба Кера и мъжът й Стоян се качиха в каруцата и Данчо подкара конете към съседното село.

         Там бяха разтворили портата и ги чакаха сватовете.  Поздравиха се, взеха булката и тръгнаха към черквата. Десетина души вървяха след младоженците. В черковния двор беше сенчесто и усойно. Високи дървета затулваха слънцето, а в градинката около каменните плочи бяха нацъфтели червени ружи и рози. Данчо направи път на Величка да влезе през вратата и после закрачи редом с нея. Беше се облякъл с бяла чиста риза, закичен от баба Кера с китка здравец. Булката беше облечена в нов сукман и риза с пъстра шевица. На главата си имаше венец от бели маргаритки и здравец.

           Вървяха рамо до рамо по пътеката срещу отеца. Носеха в ръцете си по една голяма запалена свещ. Зад него на олтара имаше големи икони на Божията майка и Божият син. Отецът стоеше насреща им и започна венчавката. Сложи на главите им църковните корони и зачете от една стара книга. Данчо гледаше в иконите и не чуваше нищо от думите на отеца. Щом попът се кръстеше и те с Величка свеждаха очи и се кръстеха. Целунаха сребърния кръст. После ги попита за волята им и ги венча. Благослови ги и ги поръси със светена вода. Запя  пак църковните си песнопения, които звъннаха нагоре към купола на черквата. Хванати за ръце, те обиколиха три пъти аналоя и му целунаха ръката.

       После излязоха навън и сватбарите ги наобиколиха. Тръгнаха към къщата на Величка.  Пред портата ги посрещнаха с погача и вино. Отчупиха си къшей, топнаха го в меда и отпиха по глътка от виното. Хвърлиха над главите им зрънца ориз и цветя за плодородие, челяд и берекет.

    На двора имаше сложени няколко маси,  също и дъски, простиращи се на столовете, покрити с рогозки и черги. Седнаха  гостите и жените зашетаха пъргаво. Извадиха вино и ракия, погачи, баници, туршия, разсипаха овнешка яхния със зарзават, люти чушки, сварена кокошка с булгур, мед…

   Лелята на Величка  поздрави младоженците и изви глас... запя  бавна песен. После поде и друга - песента за хубавата девойка и невярното й либе…     Засвири на кавал и братът на Величка. Изви хубава свирня, протяжна, любовна...

     Сватбарите хапваха, надигаха наздравици, бърбореха и настроението се повдигаше от лютата ракия и силното вино. Разгорещени и зачервени, говореха един през друг , подвикваха силно, смееха се  и се шегуваха.

   Данчо седеше до невестата си и хапваше от гозбите, а Величка не сложи и залък в устата си. Гледаха я всички, а тя свела поглед в масата си мълчеше и чакаше с нетърпение да свърши всичко това. Нямаше търпение да влезе в новия си дом, да се измъкне от майка си и баща си. Омръзнало й беше да я гълчат и командват по цял ден.  Чу, че Данчо е кротък, добряк и заможен. Чакаше я хубав живот, хубава къща, парици, сигурност и спокойствие... Не беше много млад, но изглеждаше добре. Не беше дебел, нито плешив. А очите му бяха едни такива кафеви, топли... Жадуваше Величка и тя да се задоми, да има другар в живота си,  с дечица да се сдобият. Майка й и баща й все не одобряваха момците, които я искаха. И така си остана стара мома. Навъртя трийсет лазарника и вече никой не я поиска. Когато се появи Данчо като жених, те склониха вече да я дадат на него. Само сговор и разбирателство да има. И дано я хареса като невеста. Вълнуваше се тя, защото започваше нов живот и малко се страхуваше от непознатото... от реда и тертипа в тази къща. Не познаваше характера на мъжа си, от това какво харесва и какво не... да не сбърка нещо, да не го разсърди...

     В късния следобед Данчо смигна на баба Кера да си ходят. 

    Изпратиха ги до вратата, а братята на Величка впрегнаха конете в каруцата и донесоха няколко бохчи с чеиз, вино и ракия.

      Данчо и Величка, баба Кера и мъжът й се качиха в каруцата и потеглиха с весели погледи към тяхното село. Каруцата трополеше по пътя и след час селото им се бялна в долината.

                                - Трююююююю… - Данчо дръпна поводите и спря конете. Подаде ръка на баба Кера да слезе от каруцата.

  -Хайде холан, живот и здраве у дома! - каза баба Кера.

     Взеха си довиждане с нея и мъжа й, после той грабна жена си от капрата и я свали на земята. Величка обви ръце около рамената му и затаи дъх. Колко бяха силни плещите му!   Червенина плъзна по лицето й и стигна до бялата й гушка.

   Влязоха в двора заедно и Данчо прошепна:

                              - Добре си ми дошла невесто… Господ здраве да ни дава, челяд и берекет…

   Фанка чу топуркането, изхвръкна навън  и както й поръча Данчо носеше погача с мед. Разчупи я, подаде им залъци и се поклони. После плисна едно менче с вода по плочника пред тях и те влязоха в дома си.

    Величка знаеше, че Фанка прислужва в къщата, така че й се усмихна. Момичето кимна с глава и забоде очи в земята.

  Данчо й подаде една пара, а Фанка му благодари и си тръгна.  

 Тя си поплака, когато дочу, че Данчо ще докара булка. Ходеше намръщена няколко дни като буреносен облак, но после й мина лошото настроение. Даже реши да се държи  както преди, все така - весела, сръчна  и услужлива, за да си запази работата и хляба... Тръгна си и въздъхна силно отвън.

    Данчо кимна към невестата си и закрачиха по стъпалата. Здрачът се спускаше над къщите, слънцето току се беше скрило зад високите планини. По терасата имаше саксии с цветя.  Седнаха на миндера, а той запали един тютюн. От терасата се виждаха надалече планините.

   В тяхната одая беше  проветрено и чисто.

   Величка влезе в одаята и се огледа, после дръпна пердето и застана пред огледалото.   Креватът беше застлан с бял кенар. Възглавниците и те белееха отгоре. Всичко беше наредено за тях двамата…Величка се притесни. Знаеше, че са мъж и жена, но сърцето й заблъска лудо. 

       Данчо стоеше до вратата и се чудеше как да подходи…какво да й каже…    

  Разглеждаше я любопитно. Очите й сини като синчец, а косата й тъмна като кестен. Между веждите й се виждаше малка бръчица. Лицето й открито, бяло и хубаво. Не беше грозна, зачуди се защо е останала мома до сега... А и в фигурата е добре. Тънък кръст, а широчка в бедрата. И гърдите й изпълват сукмана.

   Тя го погледна и зачака... Неловка тишина се настани между тях. 

   Данчо протегна ръце и я прегърна. Тя се сви  глава  на раменете му. 

    Легнаха си и той нетърпеливо надигна ризата й. Измуши я през главата й.  замилва и зацелува лицето й, клепките, шията, гърдите й… Устата му жадна я засмука.

      Величка засрамена и пламнала стискаше очи. Хареса й, но стоеше загубила ума и дума...

    Когато  разтвори краката й и влезе в нея, един приглушен стон излезе от устата й.  Заболя я, все едно нож я проряза. Честността й обагри кенара... Знаеше, че е невеста вече, но не знаеше нищо за любенето… още се страхуваше и срамуваше...

   После пак се любиха. Данчо я подхвана и я вдигна върху себе си, беше ненаситен в ласките, а тя не гъкваше ни жива, ни умряла... Силните му тласъци я разтресаха и тя се сля с него.

   Това било любенето...разбра го... хубаво и приятно, силно и всепоглъщащо... Ти и той... в едно... 

   После Данчо заспа, обгърнал я с ръце, а тя не помръдна цяла вечер в прегръдките му… По лицето му играеше бегла усмивка.

   Какво ли сънува? - помисли си Величка...

   Когато пропяха първи петли, а тя  умираше за сън. Цяла вечер не беше затворила очи.

    Ококорена, тя видя, че Данчо се размърда до нея,  пробуди се, леко я целуна по бузата,  после хвана едната й гърда, замилва я и бавно се качи върху нея...

   Омаляла от ласки, Вела вече не издържаше... боляха я бедрата, гърдите , а устните й бяха напукани от целувките му... заспа най-накрая непробудно...

 

 

      Продължава…

» следваща част...

© Tаня Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря много Иржи, винаги се радвам когато си тук!
  • Четох я тази част, а защо не съм взела думата?...Личи,че си наясно, Таня, с традиции, ритуали и ни въвеждаш стъпка по стъпка...И то с такова сладкодумие! Сякаш виждам тия картини! Случва се да чета и по две части наведнъж и така удоволствието е по- голямо!
  • Поздрави Злате, Миме!
  • Хсресах! Прочетох три пъти. Прекрасно описание на всички моменти! Поздравления! Чакам продължението! Фанка ме тревожи! Що ще стори?
  • Успях да наваксам с прочита на предходните. Живот, увлекателно разказан, поздравления, Таня! Чакам продължението!
  • Поздрави Инка, Ники!
  • Премерено, много завладяващо, сладкодумен разказвач си!
  • Чакам продължението, Танче!
  • Привет на всички!
    Благодаря за коментарите и че сте тук!
    Хубав слънчев ден ви пожелавам!
  • Таня подробно описва секс сцена! Деликатно, макар и детайлно, поздравления!
  • Изчетох всички части на един дъх.
    Чудесно разказваш, Таня!
  • на опашката съм, Танче
  • Великолепно описание на първата брачна нощ, Таня. Поздравление!
    Вече е много трудно да се намери девствена булка.
  • Потръгна животът...
    Поздравления, Таня!
Предложения
: ??:??