Моята малка русалка - 11 част

-Е, разказвайте, какво се случи?

-Имаше страхотна буря! Яхтата се разби. Паднах във водата и съм загубил съзнание. Как съм стигнал до брега не зная, но като отворих очи, видях нея! - той погледна с толкова обич Сандра, която вече сервираше чая.

-Случайно погледнах през прозореца и... видях човек на брега. Това беше Алекс. Успях да го довлека до къщата. Постопли се, а на сутринта, когато вече имаше комуникации, се обадих на лекар.

-Какво всъщност бе състоянието му, Сандра, защото той няма да ми каже! - Деметра бе загрижена.

-Ами, прекара лека форма на треска и сътресение на мозъка. Но не се тревожете, вече е много добре.

-Виждам, че си попаднал в грижовни ръце, братко!

 Очите на Алекс и Сандра се срещнаха. Той ù се усмихна и смигна. А нейните по-скоро бяха неспокойни. Телефонът иззвъня.

-Моля да ме извините! - тя вдигна слушалката и се премести в другата стая.

-Господи, братко, къде намери това съкровище? Страхотна е!

-Тя ме намери. А аз не вярвах на очите си! Това е моята малка русалка... Майк, влюбен съм до уши! Това е жената, която винаги съм търсел и най-накрая намерих!

-Ами аз, захарче?- Айви бе застанала до тях незабелязано.

-Ние с теб приключихме отдавна! Всъщност, какво правиш тук?

-Ами... разтревожих се... и...

-Вие защо я докарахте? Айви, не знаеш ли значението на фразата „НЕ ЖЕЛАЯ ДА ТЕ ВИЖДАМ ПОВЕЧЕ!”? Колко пъти да ти обяснявам, че нямам нищо общо с теб? И не искам да имам нищо общо!!!?

-Всъщност, като се замисля, тя сама се напъха в колата отзад!

-Не се карайте, аз съм виновна! Айви ми се обади и ме помоли да дойде с нас и да те види за последно, защото заминавала в Париж при братовчедите си. Нали така, Айви?

-Всъщност, сега реших, че ще замина по-късно! Мисля да поостана и да видя тези прословути картини!

-Айви, не мисля, че  тази изложба ще представлява интерес за теб - Алекс я гледаше право в очите.

-Но, скъпи, щом е толкова важна за теб, ще се въоръжа с търпение и ще я погледам.

-Разгледам, Айви, разгледам! Всъщност, кога е полетът ти за Париж?

-Трябваше да е тази сутрин, но вече го изтървах - тя се подсмихна ехидно и погледна влюбено Алекс.

  Сандра влезе и остави слушалката на място.

-Моля да ме извините, но се налага да отида до галерията.

-Нещо сериозно ли е? - Алекс бе загрижен.

-Сам има някакъв проблем. И ще трябва да му помогна. Защо не се поразходите из града? Ще ви хареса. Можете да опитате и някой морски деликатес.

Те се съгласиха с  и станаха. Айви скочи първа, сграбчи Алекс под ръка и го завлече към вратата.

-Айви, Айви, Айви! - изкрещя той най-накрая. Тя се спря и се обърна.

-Какво има , скъпи?!

-Първо трябва да се преоблека, ти ще ме изчакаш отвън! И трето, това е жената, с която смятам да се обвържа! - той посочи Сандра. - Казвам ти го сега и не искам да повтарям! Ясен ли съм?

-О, скъпи, не бъди груб!

-Айви, ела, бих искала да ти покажа нещо навън - Деметра бе повече от настоятелна.

-Уф...  добре! Ама ти ще дойдеш, нали, пупенце? - тя се обърна и се запъти към вратата.

-Госпожице, забравихте си кърпичката! - язвително се провикна Сандра. Айви се спря, обърна се бавно и с мазна усмивка каза:

-О, скъпа, можеш да я хвърлиш, тя вече е мръсна.

-Айви! Прекаляваш! Излез навън и престани да обиждаш приятелката ми! - извика Алекс. Тя се завъртя на токове и с усмивка излезе навън.

-Моля още веднъж да извините тази жена! - Майкъл бе видимо притеснен. - Не очаквах, че ще се държи така! Мисля, че грешката е моя, дето я взех с нас.

-Не се тревожете, Майкъл, няма нищо. Е, ще се видим на откриването.

-Ще ми бъде много приятно!- той затвори вратата.

-Господи, мила, съжалявам!

-Не искам никога повече тази жена да стъпва на моя праг! А за изложбата – и дума да не става! Всъщност, коя е тя ?

-Някога с нея имахме връзка, но приключи отдавна! Не зная защо сега е решила пак да ме притеснява! Но уверявам те, всичко свърши!

-Дано да си прав, Алекс Бег! Да знаеш, че ти обещах да се боря за теб! И няма да се отървеш лесно от мен! - Сандра взе кухненските ръкавици и си ги сложи на ръцете. След това с два пръста хвана кърпичката на Айви, а с другата ръка се хвана за носа. Излезе навън, мина покрай Айви, като държеше далеч от тялото си кърпичката, стигна до контейнера и я пусна с погнуса вътре. На връщане се доближи до смаяната Айви и и каза кимайки:

- Вони!

След това се запъти към къщата. Майкъл едва успя да  удържи побеснялата натрапничка!

-И все пак ти си го изпроси! Какво ти става? Дръж се като изтънчена жена! Не като някоя пъпчасала тийнейджърка!

   Алекс се превиваше от смях!

-Страхотна си! Ето за това те обичам! Направо си невероятна! - той я целуна пламенно. После двамата се преоблякоха и излязоха.

-Ще се видим по-късно, скъпи. - Сандра го целуна нежно и погледна към колата, но Айви седеше мирна. Просто се бе загледала в друга посока.

-До по-късно! - той се качи отпред до брат си и потеглиха. Сандра запали мотора на колата си и също потегли, но в обратна посока.