Моята малка русалка - 14 част

Загледа се в прекрасната нощ. Не можеше да повярва, че всичко това се случва! Нямаше и два часа от откриването, а вече повече от половината й картини бяха продадени и то на баснословни  цени! А Сам... беше на седмото небе! Не стига, че скулптурите му се разграбиха като топъл хляб, а май си намери и приятел! Господи, как флиртуваха само!  Май... всички бяха щастливи.

- За какво си мисли моята малка русалка?

- Кога ще ми свърши еликсира и ще се озова отново във водата с опашка и без глас?!

   Той нежно я прегърна , а целувката му като че опари нежната й шия.

- Алекс, - обърна се тя - обещай ми, че тази приказка няма да има лош край! Обещай ми! Моля те...

- Обещавам  най-тържествено, моя малка русалке! Тази приказка никога няма да свърши! Ей, та ти трепериш! Ей сега ще ти донеса нещо да се наметнеш. - Алекс влезе вътре.

- Нещо не ти понася обстановката?

- Айви?! - надявах се, че си е тръгнала!

- Виж какво скъпа, Алекс е мой и ще си остане мой! Махни си лапите от него! Иначе ще съжаляваш! Ясно ли се изразих? Мястото ти е в канализацията, откъдето си изпълзяла! Миризмата там много ти отива! Аз ще съм госпожа Бег и няма да позволя на един  плъх като тебе да ми попречи! Прибирай се в дупката си  и да те  няма! - Айви я блъсна с ръка по рамото и изчезна така както се бе появила! Сандра не можа дори да реагира! Стоеше шокирана.

- Извинявай, че се забавих, скъпа, но ти уговорих нова изложба в Париж след четири месеца. Сандра? Какво има? Пребледняла си! Какво се е случило?- Сандра не каза нищо. Сякаш се намираше в друго измерение...

- Скъпа? Какво стана? Кажи?

- Алекс, Сам, аз... трябва да си тръгна веднага! Чувствам се зле...

- Сандра, мила, какво ти е? - Сам стоеше пред нея и я гледаше в очите! - За последен път я видях така, когато скъсаха с предишния си приятел! Какво си й направил?

- АЗ? - Алекс недоумяваше - Нищо не съм... влязох за палто, защото тя трепереше!!

- Какво има мила? Хайде, кажи ми?! Аз съм най-добрата ти приятелка! Хайде, мила осъзнай се... - бледостта се смени с ярост в очите й.

- Не си познала! Не си познала!!! - викна тя високо. - Сега искам да се прибера вкъщи. - очите й заповядваха, не молеха.

- Добре, скъпа, да си вървим. Сам, ти поемаш оттук нататък вечерта.

- Няма проблем! А ти се погрижи за нея! И... не я оставяй сама! Чуваш ли?

- Добре. Утре ще ти се обадим.

- Ще чакам.

          Прибраха се в къщата. Сандра не бе продумала и дума. Влезе вътре, хвърли наметалото си върху дивана и си наля чаша уиски. Глътна го на екс.

- Какво стана, мила? Кажи ми!