Моята малка русалка - 5 част

Рисуваше с такова голямо удоволствие. Бе завладяна изцяло от положителната емоция. Завърши последната рисунка за изложбата. Погледна я критично, отстрани още някои нередности и я постави на другият статив да съхне. Взе ново платно и започна нова картина. Не усещаше как лети времето. Не рисуваше с ръката а със сърцето си. - Морето бе бурно, а на пясъка лежеше мъж... Всичко нанасяше толкова прецизно  и не чуваше и не виждаше нищо друго, освен картината. Като че бе в транс!

- Мисля, че липсва русалката. - Алекс стоеше облегнат на пантата на вратата с ръце в джобовете на новите джинси. Сандра подскочи и без малко да изтърве палитрата!

- Не са ли те учили да чукаш?

- Не исках да те изплаша. - меко каза той.

- Откога си тук?

- От доста време. Не исках да те прекъсвам. Изглеждаше така завладяна от това, което правиш. Любувах ти се. Но наистина, мисля, че липсва русалката. - Сандра бършеше четките и ръцете си.

- След обяд ще я довърша.

- Скъпа, знаеш ли кое време е вече? - тогава тя погледна навън - здрачаваше се. Слънцето пръскаше огненочервени лъчи над повърхността на морето и то като че ли оживяваше.

- Господи! Печеното! - тя хукна към кухнята, но когато влезе, се закова на място. Масата бе сервирана за двама. Подредена в изискан стил. Трябваше само да се запалят свещите. Остана на място със зяпнала уста. Не знаеше какво да каже.

- Исках да те изненадам. Ти не дойде за обяд. Видях, че работиш и не исках да те прекъсвам, затова реших, че ще си много гладна, когато приключиш и... за да не губиш време... - той я побутна да седне. Тя бе онемяла.

- Надявам се, млада госпожице, че  ще останеш доволна от обслужването - говорейки, той запали свещите.

- Аз... Аз... Господи! Алекс!

- Не казвай нищо. Просто приеми това като малък жест на благодарност. Позволих си само да се обадя и да поръчам бутилка “Шато Валей”. Надявам се да ти хареса.

- О... Алекс...

- Ще позволите ли да ви налея чаша вино, млада госпожице? - тя кимна с глава. Той внимателно наля в чашите. Вдигна своята за тост. - Нека пием... за... моята спасителка - малката русалка. - той я гледаше в очите с толкова любов и уважение, и то като че ли се прехвърли в нея.

- И... за моя неканен гост! - добави нежно тя. Той се усмихна дяволито и чашите звъннаха.

- А сега ще сервирам вечерята. - взе чинията, пресипа в нея къс месо и го заля с гъст бял сос. Сложи и няколко зеленчука като гарнитура и я постави пред нея.

- Добър апетит!

- Алекс, ти си невероятен! Толкова съм гладна... Не очаквах... та ти още не си се оправил!... Не си се закрепил на крака! Трябва да си почиваш! А... това вино няма ли да ти навреди? Та ти пиеш лекарства... - той хвана ръката ù и я стисна.

- Не се тревожи, мила моя русалке! Добре съм. - той я погледна в очите.

- Сигурен ли си? Лекарката каза, че имаш леко сътресение и трябва да си почиваш... Всъщност няма да е зле да се обадиш вкъщи, за да не се притесняват... Съпругата ти сигурно ще те търси!

- Аз нямам съпруга. Не съм женен, не съм развеждан и нямам деца. Но... все пак имам семейство и се обадих на брат си. Обясних му къде се намирам и че възнамерявам известно време да остана.

- И... колко време мислиш да останеш?

- Ти гониш ли ме?

- Господи! Не! Не си го и помислям! Просто искам да си достатъчно добре като си тръгнеш... Можеш да останеш колкото искаш... Аз... Аз... - той я хвана нежно за ръката.

- Не се тревожи за мен. Ще се оправя! А сега яж, че месото изстина.

- Колко е вкусно! Къде си се учил да готвиш така?

- Хоби ми е. - той отпи глътка вино - Мисля си... Защо не направиш една изложба? - Сандра лапна поредната хапка и го изгледа многозначително.

- Ами... аз правя изложба. В момента подготвяме залата. Наместваме картините... светлините... декорацията... ще има много цветя. Всъщност тази ми е осемнадесетата до сега. И е след три дни. Искаш ли да дойдеш  на откриването? - той кимна

- Ще е удоволствие да присъствам.

- Ще ти напиша покана.

- Всъщност си мисля, че ще ми трябват повечко покани! - Сандра го погледна и задържа чашата в ръка. - Мисля да поканя някои мои приятели. Не мога да повярвам, че не са те забелязали до сега! Картините ти сигурно са фантастични! Като гледам онази, която още не си довършила...

- Тя всъщност е последната.

Приключиха с вечерята и се преместиха до камината.