15.11.2008 г., 19:57 ч.

Моята радост 

  Проза » Разкази
702 0 1
 

Скоро ще се навърши една година, откакто сме заедно. Преминахме през толкова перипетии. Лятото бяхме в различни градове. Направихме всичко, за да се виждаме доколкото е възможно повече. Изживяхме и изчувствахме по веднъж всеки сезон-в студената зима сгрявахме сърцата и телата си, цветната пролет беше като пробуждане, знойното лято - един незабравим спомен, есента е завършекът на този невероятен цикъл от цветове, чувства, емоции и радости. Предстои отново зима - вече сме по-зрели, любовта е по-силна, по-красива. Сърцето ми трепва всеки път, когато го погледна, всеки път, когато ме докосне- тялото ми потръпва. Годината мина толкова бързо и неусетно - заедността я направи такава. Всяка снимка е спомен. Всяко място е чувство. Любовта ни не е просто любов, тя е доверие, споделеност, радост, сълзи, мечти и неслучилото се бъдещо минало.

 Обичам го с цялото си сърце!

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Желая ти тази обич да продължи до безкрайност! Знам как се чувстваш, защото и аз обичам така... Радвай се на всяка снимка, всеки миг и жест и ги цени, защото от любовта по-красиво не ще намериш... Успехи!
Предложения
: ??:??