В стъкленица светиш.
Блестиш красиво.
Поривът на нежният ветрец, те кара игриво да се движиш наляво-надясно. Обаче не изгасваш.
Изпълваш ми душата с радост и покой.
Когато те гледам- изгасваш всяка тревога вътре в мен.
Топлиш ме с надежди всеки ден.
Недей изгасвай сега!
Защото ти единствена ми остана на света.
© Yoana Stamatova Всички права запазени