В стъкленица светиш.
Блестиш красиво.
Поривът на нежният ветрец, те кара игриво да се движиш наляво-надясно. Обаче не изгасваш.
Изпълваш ми душата с радост и покой.
Когато те гледам- изгасваш всяка тревога вътре в мен.
Топлиш ме с надежди всеки ден.
Недей изгасвай сега!
Защото ти единствена ми остана на света.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up