Мрак

Отново стоя сама... Сама под мрачното небе... Поглеждам нагоре

какво се случва...? Полудявам ли или това е реалността...? Звездите

ми говорят... Луната ме гледа... Чувам песен, но откъде...? Сън или

реалност, вечно задавания въпрос...

В този миг разбрах нещо, което не знаех досега... Мракът... има своя

красота... За повечето хора това е просто част от денонощието, през

което могат да си починат... а дали наистина е така...?

Обичам тъмните цветове... за мен нощта не е това, което за повечето

хора... и поради тази причина се мислих за различна... сега разбрах, те са различните... Какво крие денят? Нищо... там има светлина, всичко е ясно поне донякъде... Ами нощта...?

Сега започвам да разбирам думите... "Само в мрака има светлина"... в

тъмнината се крие нещо повече от мрак, тъмни сенки, самота и страх...

Напротив! Там се крие красота... която не се оценява... Страхът? Какво е това...!? Чувство или просто натрапчива мисъл?

Самотата... Може би не е толкова лоша за колкото я мислят всички!...

Цветовете...? Може би не всичко е черно и зло, за каквото го мислят

всички... Трябва ли да се крием, щом сенките на нощта паднат над

земята... и какво е нощта...? Тя също има своя дар... Дарът на 

тъмнината... Какво е всъщност това? Мит...!? Смърт!? Живот!? Или

нещо повече... Живот в смъртта?...