24.02.2015 г., 23:08

Мрак

574 1 0
2 мин за четене

Мрак



 

Отново стоя сама... Сама под мрачното небе... Поглеждам нагоре

какво се случва...? Полудявам ли или това е реалността...? Звездите

ми говорят... Луната ме гледа... Чувам песен, но откъде...? Сън или

реалност, вечно задавания въпрос...

 

В този миг разбрах нещо, което не знаех досега... Мракът... има своя

красота... За повечето хора това е просто част от денонощието, през

което могат да си починат... а дали наистина е така...?

 

Обичам тъмните цветове... за мен нощта не е това, което за повечето

хора... и поради тази причина се мислих за различна... сега разбрах, те са различните... Какво крие денят? Нищо... там има светлина, всичко е ясно поне донякъде... Ами нощта...?

 

Сега започвам да разбирам думите... "Само в мрака има светлина"... в

тъмнината се крие нещо повече от мрак, тъмни сенки, самота и страх...

Напротив! Там се крие красота... която не се оценява... Страхът? Какво е това...!? Чувство или просто натрапчива мисъл?

 

Самотата... Може би не е толкова лоша за колкото я мислят всички!...

Цветовете...? Може би не всичко е черно и зло, за каквото го мислят

всички... Трябва ли да се крием, щом сенките на нощта паднат над

земята... и какво е нощта...? Тя също има своя дар... Дарът на 

тъмнината... Какво е всъщност това? Мит...!? Смърт!? Живот!? Или

нещо повече... Живот в смъртта?...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Батори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...