Мрази ме! Мрази ме с цялото си черно сърце, мрази ме повече от вчера и по-малко от утре, нека видя огъня в очите ти, когато изричаш моето име, нека видя отвращението, нека усетя нетърпеливост във въздуха, да усетя властта си над теб. Ругай ме в главата си, нека те е яд, че съм на този свят, изпитвай всички тези чувства, когато чуеш някой слух за мен, защото те те правят слаб, те изкореняват човешкото в теб и го заравят в задния двор. Те изсушават сърцето ти и оставят гола, черна дупка, над която да плачеш, те те карат по цели дни да се държиш като безчувствен робот, те те отдалечават все повече от семейството ти! Те намалят шансовете със всяка секунда да станеш по-добър, да бъдеш високо оценен като човек! Хайде, мрази ме! Изкарай този огън, който бушува в теб и го насочи към мен. Аз ще устоя, здраво стъпила на краката си. След това ще се усмихна и ще ти обърна гръб, оставяйки от теб просто една празна опаковка, захвърлена настрани.