Мразовита буря
Януарска зима е. Навън вилнее страшна мразовита буря. Дебел сняг е покрил цялото село. Врати и прозорци са затрупани. Селяните, блокирани по домовете си. Няма ток. Само огънят тлее. Бащата е разпалил огнището. Майката е омесила вкусна пита. Децата са насядали край трапезата и слушат бабините приказки в захлас. Семейна идилия цареше във всяка къща, въпреки ужасната буря....освен в една.
Там огъня гореше, но не топлеше. Питката беше вкусна, но не засищаше. Всички бяха насядали край трапезата, но приказката не вървеше. Бащата го нямаше. Беше тръгнал предния ден за града преди да започне бурята. Трябваше вече да се е прибрал. Всякакви мисли минаваха през главата на майката, но не смееше нищо да изрече на глас. Децата бяха много малки, но усещаха, че нещо не е наред. Бабата, със свито сърце, гушнала двете си внучета, чакаше нейния син да се завърне.
Тишината в този дом правеше бурята да изглежда още по-зловеща. Ветровете като че ли бяха предвестник на нещо зло. Всеки момент очакваха да чуят лошата новина.
И в този момент се чу един познат звук - стържещия звук на метал в цимента. Майката изтича веднага до прозореца да провери. От радост подскочи щом зърна своя мъж, завърнал се жив и здрав. Държейки в едната си ръка бутилка вино, а в другата метална лопата, той ринеше снега, затрупал входната врата. Щом стигна до нея, вратата бързо се отвори. От нея изхвърчаха двете малки дечица и се нахвърлиха върху баща си. Той, залитайки, падна в снега и започна да се смее с глас. Беше опиянен от бутилката вино, която беше изпил по пътя за дома и която го беше спасила от измръзване. Цялото семейство избухна в радостен смях, забравили, че навън вилнее мразовита буря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Янева Всички права запазени
