Сутринта стана от сън рано. Направи си кафе и излезе на терасата да изпуши една цигара. Валеше дъжд като из ведро или както казваха англичаните от небето валяха кучета и котки. Настроението ѝ беше скапано. Носеше със себе си химикал и тетрадка, в която всеки ден записваше по едно свое стихотворение. Въодушевлението я спохождаше сутрин.
И сега, о, ужас, стоеше пред белия лист и нищо не излизаше от главата ѝ. Паника…обзе я паника…какво става, като че ли главата ѝ беше празна и нито една идея или рима не идваха. Обикновено мислите ѝ преливаха като морски вълни, но сега нищо, а тя беше талантлива и известна поетеса в културните среди. Исега таланта ѝ се беше изпарил.
Погледна към музата си, която седеше на дивана в хола и четеше вестник. Беше надебеляла, с бирено коремче, оплешивяла и беше облечена с един стар анцуг. Това беше мъжа ѝ, нейната голяма любов. Дори не погледна към нея. А тя го гледаше и не можа да напише дори и ред. Очите ѝ се насълзиха и тя заплака. Чувстваше все едно че си е ...