НА ЧАША БИРА

     Жената от съседната маса в кафенето вади шишенце с лекарства и отпива с чая си една таблетка. На лицето ù е изписано страдание и отчаяние. За съжаление, в живота на човека идват и такива мигове" - си помислих, докато я наблюдавам.

     - Свободно ли е мястото? - спира до празния до мен стол непознат мъжага на моите години.

     - Да. Заповядайте.

     Ръцете му са изцапани с машинно масло, плувнал е в пот. Забелязва, че   гледам ръцете му и ми рече:

     - Имам днес много работа и яко се изцапах. Поправям един двигател.    Скапах се - и погледът му иронично и пренебрежително попада върху снежнобялата ми риза.  

     - Моята не е като вашата - вметна той.

     - А Вие откъде знаете моята каква е?

     - Личи си по ризата. Всъщност, с какво се занимавате? - попита мъжагата.

     Не бързам да отговоря, защото виждам на съседната маса влюбена двойка и мисълта ми се разпилява в две посоки. Очите на младежите блестят от щастие. До тях е жената с лекарството. Щастието и нещастието на две маси една до друга.

     - Трудно е за обяснение - отвръщам на събеседника си. Например, помагам със съвети на хора, изпаднали в беда, в нещастие. Опитвам се да им внуша, че състоянието им е временно, че след болестта идва здравето, а след нещастието, щастие.

     - Това е ясно като бял ден. Има ли нужда от обяснение?

     - Понякога има. Хората в такива моменти си мислят, че нещата никога няма да се променят – казвам, докато наблюдавам болната жена. Поглеждам  щастливите и казвам: - Мислите ли, че има вечно щастие?

    - Всеки знае, че вечно, постоянно щастие няма.                                                            

     -  Можем ли да убедим в това влюбените до нас - посочвам ги с поглед.    

     -  Те го знаят. Мисля, че не е нужно.

     - Напротив. Сега те са толкова погълнати от щастието си и им се струва, че тяхната любов е едно  голямо изключение. Иначе нямаше да се раждат деца.

     - Но ако им разкажа моята история? Бих могъл да им отворя очите.

     - Не бива. Нека се радват. Нека сами стигнат до своя истина за нещата. Дано илюзията им продължи колкото се може по-дълго в живота им.

     Мъжът допива бирата си, избърсва устни, поглежда ме и казва:

     - С двигателите е по-лесно. Не разбрах каква точно е работата Ви, но разбрах, че наистина е трудна. Желая Ви успех.

     Широките му рамене се разлюляха между разпънатите над масите чадъри и бързо го загубвам от погледа си. Аз плащам сметката и също си тръгвам.