25.08.2017 г., 10:09

На чужд адрес

718 1 1
1 мин за четене

 – Това твоето име ли е?

 – Не, друго.

 – Тогава защо сме тук?

 – Защото е свободно. Собственикът отдавна е зад граница, но ми е преотстъпил адреса.

 – Но защо не при теб?

 – Приеми, че това е гнездо.

 – “Гнездо за самотни души”

– Може и така да се каже – ти ще идваш тук, когато ти е самотно. И аз ще се отбивам понякога.

– Значи срещите ни ще са случайни?

 – Почти. Но не се безпокой, видя ли, че си тук, и аз ще идвам.

 – Но винаги ще оставяш крилата си до вратата

 – Да. Щом ми се прииска, отлитам.

 – А когато ми е самотно, мога ли да идвам първа?

 – Да.

 – А как да разбера, ако никога повече няма да те дочакам?

 – Няма как да разбереш. Само не бива да позволяваш на болката да те обзема.

 – Но нали точно затова...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...