ПЪТУВАНЕТО

• “Теория на молекулярното топене”. Няма публикуван такъв материал.
• Автентичен е, провери го!
• Вече го направих. Богат си, човече! Давам ти три хиляди за него.

            Калорид не се съгласи:

• Мисля, че струва най-малко триста.
• Хиляди?! Познаваш ли парите изобщо?
• Ще ги платиш ли, или да си ходя?
• Чакай, чакай, къде хукна? Нямам толкова, но познавам човек, който ще ги плати.
• Не обичам хората, много лъжат.
• Недей така, обиждаш ме! Този е точен. Искаш триста хиляди, толкова ще получиш, само минутка!

            Антикварят не случайно се мазнеше. На търг, цената на теорията би се вдигнала десеторно. Калорид изчака търпеливо няколко минути, защото не знаеше къде другаде да отиде. Когато брадавиците му започнаха да позеленяват, вратата се отвори.

• Здравей, приятелю! Какво ми носиш?

            Малкото човече не получи отговор, приближи, сканира черната плочка, цъкна с език и рече:

• Струва си парите. Аз не съм мошеник като този тук. Ако имаш още такива, ще те запозная с точните хора.
• Нямам - излъга Калорид.
• Познавам, когато ме лъжат, но не ти се сърдя. Нормално е, не вдъхвам доверие, не стига, че съм човек, ами и джудже! В нашите легенди джуджетата са много коварни.

            Калорид въздъхна с досада и малкото човече забеляза това.

• Добре, дай си портфейла, да свършим работа!

            Като видя как парите се прехвърлят, дромедът най-после се отпусна. Дори не се замисли, когато човечето попита за какво ще ги използва и отвърна:

• За кораб.
• Така кажи бе, човек! - джуджето също не се усети. - Аз имам и кораб, готов за отлитане. Викат ми Джаб.

            Подаде ръка, но Калорид не я пое.Беше нехигиенично, хората пипаха с ръце какво ли не.

• Какъв е корабът?
• Създател, от новите. Ще ни откара където поискаш.
• До Лердина?

            Джаб направи справка.

• О, това е накрай света. Ще ти струва триста и петдесет хиляди. Чакай, спри се, за пет хиляди си там! Човек да не се попазари, ей!

            Корабът наистина беше нов и в екипажа нямаше хора, което зарадва Калорид. Джаб му посочи каютата, после се плесна по челото:

• Забравих да взема жрица.

            Това беше платена любовница от Тайнис, която можеше да задоволи всеки разумен вид с пипалата си, без значение мъж или жена.

• За какво ти е, плащам да вършим работа?

            Джаб се направи на обиден:

• Все пак пътят до там е един месец, екипажът ще се изнерви.

            Това беше лоша вест. Сесията на съюза щеше да е след по-малко от два месеца.

• Ако пристигнем за двадесет и пет дена, ще получиш още пет хилядарки.
• Значи да заредя и бира. Щом пийне, пилотът кара като луд.

            До вечерта най-после полетяха. Калорид се надяваше някой шпионин да не го е докладвал, но нищо не можеше да направи. Остави се на съдбата и в ръцете на Джаб. А хората винаги бяха алчни, ако можеха, щяха да дишат пари. Някога сигурно са го правили, но сега всичко беше електронни импулси.

            Докато си размишляваше, в каютата му се вмъкна октоповидно същество, искрящо в различни приятни цветове.

• Не съм поръчвал услуги като...

            Докато Калорид се изкаже, жрицата пропълзя върху него и пипалата ѝ мигновено направиха нещо, от което цялото му напрежение изчезна, заменено от срам. Тя го изцеди и се измъкна, както бе дошла. Тайнисите не можеха да говорят, макар да имаха двадесет сантиметров език.

            Посветил целия си живот на политика, Калорид пропусна да се ожени и да създаде семейство. Въобще, изтърва много удоволствия на живота.

            Забеляза, че брадавиците му посиняват и с неудобство се зави през глава. Опита да заспи, но му трябваха часове да се успокои.

            За първи път участваше в приключение. И за първи път беше задоволен.

***

            Още няколко пъти поръчва жрицата, когато бе свободна. Джаб направи компромис и не му поиска допълнително пари.

• Само не пипай бирата, тя е за пилота!

            После го научиха да играе и карти, защото готвачът ги изтървал с хобота си. Зададе въпрос, за който дълго след това съжаляваше:

• Този готвач няма ли ръце?

            Джаб обясни, сякаш беше нещо напълно нормално:

• Той е дроп. Една топка и един хобот. С него прави всичко, готви, яде, сере, размножава се, ходи. Не го мисли!

            Някои видове му бяха непонятни. В съюза трябваше да има техен делегат, но не бе чувал гласа му, ако изобщо можеха да говорят.

            След като научи играта на карти, Джаб му предложи да заложат пари. И така, с помощта на развития си мозък, Калорид бързо си върна петте хиляди, после още пет, а когато джуджето задлъжня с нови десет и заложи кораба си, дромедът го посъветва:

• Никога не залагай срещу някой като мен! И най-тъпият жител на Астеда може да ти каже коя карта е следващата.

            Джаб въздъхна:

• Благодаря за съвета, приятелю! От благодарност ще ти върна парите за рейса.
• Ако ми ги върнеш, ще ми дължиш още двадесет хиляди. Да забравим за играта и да продължим по работа!

            Джаб се изненада и дълго време не намери думи. Накрая успя да отговори:

• През целия си живот съм имал работа с всякакви типове, но никога такива като теб. Можеше да имаш кораб, а ти отказа. Да знаеш, че от днес сме истински приятели и ще откупя договора на жрицата за теб.

            Калорид се направи, че не го интересува:

• Колко път ни остава?
• По мои сметки, още осем дена. Общо двайсет и два.
• Добре. Отивам да си лягам, че се уморих.
• Да ти пратя ли жрицата?
• Може.

***

            Следващите два дни пътуваха без проблем, на третия ги спря патрул. Джаб дойде притеснен в каютата и влезе след културно почукване.

• Извинявай, приятелю, но така и не те попитах кой си и по каква работа пътуваме. След минута стражите ще плъзнат из кораба. Ако открият проблем, вече сериозно загазвам.

            Две пипала се отместиха, лицето на Калорид се показа, той изстена и отговори:

• Не се притеснявай, ще оправя нещата! Само да свърша.

            На Джаб му се стори, че жрицата му намигна. Което бе невъзможно, тайнисите нямаха клепачи. После лицето на Калорид отново бе покрито и джуджето излезе, представяйки си неща, от които гащите му се издуха.

            Отговорникът на патрула беше сърдит мариец. Осемте му очи оглеждаха внимателно всяко кътче, ръката не се отделяше от оръжието на кръста.

• Къде отивате?

            Джаб вдигна смирено рамене:

• Возим пътник, той решава.
• Колко сте всички тук?
• Петима. О, с жрицата сме шест.

            Мариецът стана още по-кисел:

• Издирваме опасен престъпник. Всички подлежите на ДНК тест.
• Какво е направил?
• Няма значение.

            Един от подчинените му приближи, следван от Калорид.

• Имате ли разрешение за проверка? - попита дромедът.

            Отговорникът не обичаше да му се опъват.

• Правите се на много умни? Сега ще разберете какви разрешения имаме.

            Тогава Калорид извади дипломатическата си карта, осемте очи я погледнаха и мариецът тежко преглътна.

• Ще попитам пак, имате ли разрешение за проверка?
• Такива са инструкциите ни.
• От генерал Юп, или от някой, който се старае да бъде повишен?
• Лично от генерала.

            Калорид не очакваше това.

• Кого търсите?
• Тамос Мангор.

            Сега вече му стана смешно:

• Ако Тамос беше тук, отдавна да сте мъртви. Можете да си вървите, имаме важна мисия.

            Военните бяха почти като корпорациите, мислеха си, че имат право на всичко.

            Членовете на патрула напуснаха кораба им и можеха да продължат. Джаб въздъхна:

• Отново ме спаси, човече. Не знам какъв си, но    явно имаш голяма власт. Бях на косъм да изгния в затвора.
• Защо?
• Имам скрито малко количество лунна трева. Десетина килограма.

            Това беше лек наркотик, който се свива на цигари и те кара да се смееш неудържимо. Калорид прибра картата си:

• Какво чакаш тогава, донеси да опитаме!

            Джаб му смигна дяволито:

• Ще взема и бира.

***

            Лердина се появи на мониторите, голямо синьозелено кълбо. Извикаха Калорид, който страдаше от силно главоболие и махмурлук, но се довлече някак.

• Къде ще кацаме? Няма площадки, терминали, планетата е дива.

            Дипломатът не се беше замислял. Как ще открие човек, като не знае кого търси? Можеха да обикалят с години. Не бе в състояние да размишлява, главата му щеше да се пръсне. Сигурно докторът всеки момент ще се обади.

• Трябва да подремна. Спрете някъде и ме събудете!

            Джаб отиде при пилота:

• Кацни където искаш! Май нашият приятел няма да намери нищо, ще пуснем по една вода и се връщаме.

            Отне им известно време да намерят открито и равно място, където се оказа, че има и постройка. Докато се приземят, Калорид отново се появи, изглеждаше освежен. Джаб се замисли, че тези тайниси правят чудеса.

            Провериха атмосферата и внимателно излязоха. Навън имаше един човек.

• Привет! - поздрави дружелюбно джуджето.

            Младият мъж изглеждаше стъписан и с глуповат поглед.

• Говориш ли есперант? - Джаб не постигаше напредък с непознатия.

            Тогава Калорид излезе, ахна във възторг и плясна с ръце:

• Ето една ферма!