МИСИЯТА
Антонио зяпаше странните същества, излизащи от кораба. Вторият беше противно дебело създание с огромни буци по тялото, но веднага се усещаше, че той е главния.
Местните изчезнаха и сега стоеше сам пред непознатите.
Добре дошли! - реши да каже нещо.
А, той говори! - промърмори джуджето. - Вече мислех, че е някой примат. Приятелю, този тук ли търсехме?
Грозният откъсна поглед от Храма и чак сега забеляза Антонио.
Не. Търсим някой, който е бил в тази сграда. Но първо мисля да изпуша една лунна трева.
Аз съм бил в Храма - обади се Антонио, но изобщо не му обърнаха внимание, затова се поправи: - Във фермата.
Буцестият зяпна и цигарата падна от устата му. Джуджето побърза да я прибере.
И това ако не е съдба!
Калорид подаде ръка за първи път в живота си. Антонио я пое с отвращение.
Знаеш ли кой изпрати сигнал от тук? С чертежи, схеми, машинни инструкции, всичко? ...