На несправедливостта

За пореден път несправедливостта ме прережда на опашката на живота. Защо да не го направи, типично в неин стил. На нея не й трябва позволение. Тя е царица в това да получава каквото си поиска, без значение, че някой ще бъде недоволен, пренебрегнат, грешно оценен или най-точно казано - прав. Някой, някога ще й каже ли нещо или ще наведе глава и с примирение ще продължи напред? Сигурна съм, че 85% от хората ще "затворят" очите си за истината и едва 15% ще заявят правдивостта си, но само 2% от тях ще получат шанса да надиграят несправедливостта, тази толкова  добра комарджийка на човешки съдби.
Иска ми се да спра щастливите й карти и да докажа, че истината ще възтържествува. Както и трябва да е. Да покажа дух, вяра, увереност и упоритост, решителност и несломимост, с които да се изправя срещу нея и да я победя. Да взема това, което ми принадлежи - правото на вярно решение. Не мога да продължавам да й служа, от страх за последствията. Ще взема това, което ми принадлежи в следващата ни среща, а тогава нека по-добрият победи!