1.04.2008 г., 18:36 ч.

На пейката и след това... 

  Проза » Разкази
1104 0 4
8 мин за четене

НА  ПЕЙКАТА  и след това...

 

разказ

 

… Малката двеста грамова бутилка с уиски вече привършваше. Мъжът, който пиеше, беше млад, около 30 годишен.  Седеше на една пейка в есенния парк. Мобилният му телефон звънна и той тихо заговори. Имаше някаква мъка в гласа му. От лицето му се излъчваше тъга, а очите му бяха възпалени. Облеклото му беше прилично: черно, кожено яке, черни дънки и официални обувки. Уискито свърши. След малко на пейката седна втори човек. Двамата запалиха по цигара. Новодошлият подхвана разговора:

- Е, браточка, давай, казвай какво те мъчи?

- Мамка му, не мога да го разбера това момиче! Всъщност, защо да не мога?! Много добре го разбирам.  Напълнило си е главата с някакви глупави мераци. Подвело се по акъла на някакъв шибан американец. Представяш ли си, запознали се в оная скапана дискотека, дето ходихме за последно. Оня изкарал една пачка с долари и малката веднага хлътнала, направо превъртяла. И днеска ми пише ес ем ес: „Валери да знаеш, ще трябва да се разделим. Срещнах друг. Извинявай много, но не мисля, че имаме бъдеще заедно, просто сме от различни планети…”  Ееее, братко, казвам ти, лошо ми стана, честна дума много бях хлътнал по нея. От различни планети сме били!  Тя какво си мисли, че тоя американец в България репички сади. Ходи по дискотеките  пичът и парадира с пари,  а  на нашите момичета - дай им само пари. Не зная сега откъде да я подхвана….

- Чакай, чакай, какво искаш да подхващаш?

- Чудя се първо нея ли да обработя или американеца? Или и двамата да ги хвана на калъп? Какво пък, тоя „Макаров” да не ми е само за красота. Все пак доста патрони са ми останали, а и не мисля, че ще ми трябват повече от два.

- Валери, я най-добре не говори за оръжия и други такива глупости. Ти да не си някой тийнейджер, а?

- Спокойно бе, брат,  нищо подобно не възнамерявам да правя, само си приказвам ей така, да ми мине яда. Не съм се побъркал, да не си помислиш сега, че заради някаква недорасла пикла ще взема да си проваля живота. А пък и „Макаров” нямам вече.

- Валери, гледай все пак да не направиш някоя простотия! Като приятел те предупреждавам! Почини си, ако трябва пий до припадък, само си успокой нервите, защото виждам, че си доста лабилен.

- Вярно е, не съм много на себе си, ама по съвсем други причини. Ще ида някъде да се напия.  Айде чао, Ванка! 

- Чао. И внимавай да не докараш на майка си втори инфаркт. На жената и трябва спокойствие! Ако има нещо, веднага ми се обаждай, ще гледам да помогна с каквото мога!

- Нищо няма да има! Мерси все пак!

 Валери пое с бавна походка към любимата си кръчма, в която работеше любимата му сервитьорка. Тя беше симпатично момиче на двадесет и една, с дълга черна коса и омайващ поглед. Той почувства, че тази вечер не трябва да остава самичък.

Обстановката в кръчмата беше на висок градус. На една от масите имаше пет души, които вече бяха достатъчно пияни, за да причинят солидни физически и материални щети. Единият от тях, се канеше да шофира, но все не можеше да извади ключовете от джоба на панталоните си. Надигаше пълната чаша с водка и половината от течността обилно напояваше ризата му…

Валери си говореше със сервитьорката и и предлагаше след работа да идат у тях и да гледат някакъв филм. Тя се смееше, защото виждаше, че той е не по-малко пиян от онези другите. Уговориха си среща за почивните дни. Валери се зарадва, но реши да не си крои никакви планове, а просто да се остави по течението и да види къде ще го откара то. Грешно и глупаво беше от негова страна  да се оставя на течението.

 

През следващите дни той срещна бившата си приятелка, заедно с американското и гадже. Видя ги случайно, на излизане от колата си.  Нищо не им каза,  нищо не направи. Те не го бяха видели. Ядът му се беше изпарил и вече се чувстваше спокоен. Усещаше, че дори не му пука за нея. И все пак това не му харесваше. Питаше се, как така до преди една седмица толкова държеше на това момиче, а сега му е все едно, с кой ходи тя. Явно чувствата са нещо крайно непостоянно и изменчиво.

 

Новата връзка, която започна със сервитьорката, вървеше приятно. Оказа се, че сервитьорката се познава с бившата му приятелка и че дори били учили заедно. Това не се хареса на Валери, не му се искаше да стават такива съвпадения.  Бившата му приятелка се казваше Петя,  а настоящата – Катя. Петя и Катя били съученички от 9 до 12 клас.  Петя  имала навика да краде гаджетата на Катя.

След няколко дена, Петя се обади на Валери. Поиска да се срещнат, защото имали да си говорят и освен това тя имала нужда от него.  Срещнаха се в малкото кафене, на ъгъла на големия булевард.

- Оххх, Валери да знаеш само, колко много съжалявам, че се разделихме! Сгреших извинявай. Честна дума! Обещавам ти, че ще изоставя американеца…

- Може и да го изоставиш, но освен американци в нашия град има и англичани, немци, испанци, сърби, че дори и няколко японци. Първо вземи ги наобиколи и тях, че тогава ми приказвай колко съжаляваш! Да не искаш да ме разиграваш? Първо казваш, че сме от различни планети, а сега съжаляваш. Аз какво да си мисля?

 

След един месец Валери вече окончателно не подържаше никаква връзка нито с Петя, нито с Катя.   Двете жени го ошушкаха финансово, психически и накрая физически. Той се превръщаше в алкохолик. Повтаряше си, че е тъпанар, че е некадърник и, че нищо не става от него. И така, докато си повтаряше тези неща, времето си минаваше и Валери наистина се превърна в тъпанар и алкохолик. В потен бачкатор и алкохолик. В пияндурник, омазан с машинно масло. Е, не може да се отрече -  беше весел човек. Но  какво да се прави? Такъв е животът.

 Впрочем, нима има нещо срамно в това да си потен бачкатор и алкохолик? Какво толкова? В това също има някакъв чар, макар и не винаги приятен.

 

Калоян  Бинев

03.2008г.

© Калоян Бинев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??