На по разговор с баба (3)

АлисънРейн
184 157

9.02.2022 г., 7:12 ч.

Проза

443 2 3

1 мин за четене

Спира ме на вратата баба и казва:

- Имаш море в очите днес. Ще влизаш ли или ще стоиш на брега му?

Поглеждам я с онзи поглед, с който винаги я гледам, когато тъгата и щастието са се сблъскали в мен, и казвам:

- Знаеш, че не се разбираме много с морето..

(Когато се смея, баба се смее с мен. Като плача, плаче много и тя, особено, когато плача без глас. И притихва до мен, когато в мен е тишина)

Тогава баба ме прегръща (ударите на сърцето ми се разбиват в нейните) и казва:

- Още от малка стъпваше смело по горещия пясък; катереше се по скалите, и обелваше коленете си. Пък после още по - смело влизаше във водата, нищо, че така и не се научи да плуваш хубаво. Сега, не се колебай, а скачай!

(Когато "морето" е едновременно и море, и човек. Когато страхът от водата е едновременно страх да не погълнеш повече вода, защото не умееш да плуваш добре, но е и желание да се хвърлиш в най - дълбокото. Когато под "скачай" баба има предвид да се отдадеш смело на чувствата си и да ги прегърнеш)

Послепис: Защото баба те познава най - добре

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Миг31

2022-02-09T20:06:24+02:00

От творбите ти струй онази нежна енергия на детската вяра , която пък отваря вратата за Божият Благодат! Обичам творбите ти!
АлисънРейн

2022-02-09T11:38:57+02:00

Благодаря 🌻
M1234567891 (Миночка Митева)

2022-02-09T11:31:58+02:00

Така е, бабите живеят заради нас и те говорят истини! Хареса ми!