Нощ...
   Тази вечер реших да си легна по-рано. Както обикновено направих кратката си вечерна медитация и се изтегнах удобно в леглото си.
... сън...
   Усетих как малко по малко се унасям и бавно напускам свят едно. Навлизам в царството на сънищата, в областта, където хората и животните просто сънуват, или с други думи в свят две. Усещам ги хиляди и хиляди хаотични проблясъци... но моята цел не е тук... отпускам се... заемам желаната от мен форма, толкова удобна за път, заставам на четирите си лапи, размърдвам уши, подушвам въздуха пред мен и поемам на път...
    Постепенно гъмжилото от сънуващи остава зад мен, а тези които усещам около мен са все по-малко, но пък много по-ярки и изразителни. Вече съм в свят три... Запътил съм се към учителите си, но ме спира песен, странна песен, не разбирам нито дума, но усещам силата в нея. Решавам да проверя, от любопитство може би... Приближавам се до лагерен огън, край него седи мъж... прилича ми на индианец, но това нищо не означава на това място... пее... приближавам се до огъня... песента заглъхва...
- Ти кой си? - ме пита.
- Можеш да ми викаш Берсек. А ти? - любопитствам на свой ред.
- Можеш да ми викаш Шамана - усмихва се, явно и той знае за силата, която притежават истинските имена тук, а и хич не се учуди да срещне говорещ вълк.
- Хубава песен - казвам - има сила в нея.
- Да, но не достатъчно. Не мога да продължа по-нататък.
- Жалко. Мога само да ти кажа - ако силата не ти помага, опитай по друг начин. Сбогом.
- Благодаря. Сбогом и на теб.

Лагерът остава далеч зад мен. Замислям се, че аз успях да продължа отвъд третия свят чак когато приех вълчата си форма... Навлизам все по-дълбоко в дъбравите на четвъртия свят... света на Ръмжача...
- Здравей - както обикновено не можах да го усетя преди да ми се покаже - днес мисля да ти покажа нещо ново. Можеш ли да виеш?
- Докарвам го само на звук.
- Добре. Чуй това - и той зави, някак ниско и съм сигурен, че нормално гърло не може да докара такива звуци...
...Ъъъъ?! Събудих се незнайно след колко време.
- Какво стана?! - не мисля, че спечелих приз за най-оригинална реплика. но поне не попитах "къде съм?", вече започнах да се уча да задавам все по-правилни въпроси.
- Ще ти покажа - и ми показа...

... Всички надарени с разум сме надарени и със способността да се разсейваме, иначе прекалено много неща могат да бъдат измислени прекалено бързо... Дори и когато сме се концентрирали, малка част от вниманието ни е в обекта на концентрацията ни. Не можейки да се откъснем от мисли за миналото, надежди и страхове за бъдещето, мечти, физически дразнения като болки, глад, преяждане и други капризи на тялото ни, ние в общия случай трябва да сме доволни, ако успеем да завършим и едно изречение... В действителност ние притежаваме само две неща - нашето тяло в комплект с всичките си физически желания, капризи и възможности, и нашия дух с всичките му желания, емоции, мечти... Имаме на разположение и един инструмент - разума си. Само с негова помощ можем да наложим волята и контрола си над иначе толкова разсеяните ни тяло и дух. За целта е необходимо да развием вниманието си поне до ниво на осъзнато внимание... и следващия път, когато изръмжим онзи отсреща да припадне от ужас, защото ще сме вложили цялата си сила (която иначе ползваме образно казано да се почесваме там където не ни сърби) в момента на воя...
- Благодаря и довиждане.
- Довиждане - казва и Ръмжача - ще се видим отново.
- Сигурен съм в това...

... Пътуване... времето няма никакво значение в тези светове... изкушавам се да мисля същото за разстоянията, но не зная как да ги преодолявам по друг начин освен на лапите си... тичайки по пътя не преставам да се оглеждам наоколо. В небето кръжи дракон, явно търси къде да кацне... КАКВО?! Дракон ли? Това трябва да се види. Забавям темпото и наблюдавам внимателно къде ще кацне... после внимателно се примъквам нататък (споменах ли някъде, че съм много любопитен?). Драконът е кацнал по средата на една поляна, макар като че ли кацането да е било малко принудително. В момента си подрежда крайниците и заема по-царствена поза... След това каза:
- Здравей, Берсек, пак се срещаме.
- Здравей, Шаман, да не си решил, че каквото не може да стане със сила, става с още повече сила?
- Нещо подобно, но пак не мога да продължа напред. Ти как се справяш?
- Казах ти вече - опитай по друг начин. Няма нищо по-силно от дракон и въпреки това не можеш да продължиш, значи не грубата сила трябва да те води.
- А какво?
- Не зная... Сбогом.
- Довиждане!

Продължавам по пътя си... и все пак съм впечатлен от силата му - да пробие чак до петия свят!

... Свят шест...
Ши-ра също има навика да се промъква, но този път имам нещо наум. Правя си вятър (откъде ли го имам това умение), който да духа лекичко откъм гърба ми и много внимателно душам въздуха, който ми носи, също така оглеждам и слушам всичко пред и около мен... Ето го! Зад мен и малко вляво, ако го нямаше вятъра, абсурд да го усетя... А сега:
- Здрасти - каза Ши-ра - много хитър номер и брилянтно изпълнен. Откъде се научи?
- Оо, научих се насън... И твоят номер си го биваше - не му оставам длъжен аз.
- Днешният урок е на тема спокойствието - минава към въпроса Ши-ра - Не разрешавай на никой да нарушава вътрешното ти равновесие, да разваля хармонията в теб. Ще срещаш много, които ще искат, съзнателно или не да те ядосат. Това не е нещо, което можеш да контролираш поне за сега, но на контрол подлежат реакциите ти към тези явления. Ти ще имаш избор и е добре този избор да бъде съзнателен! Ще имаш доста възможности за реакция, но аз ти препоръчвам винаги да пренебрегваш Егото си... Всъщност Егото е факторът, който непрекъснато ни създава проблеми. Егото се чувства обидено, Егото се ядосва и пак то предизвиква една камара негативни чувства, които пък водят след себе си неприятни последици.
- Как да се преборя?
- Не можеш. Важното е непрекъснато да се бориш.
- Някакви съвети?
- Всичко е много индивидуално, но ще ти дам три съвета, които считам за важни:
1. Не използвай ноктите и зъбите си напразно, за да не ги похабиш по глупости.
2. Колкото и добре да си се справил, винаги е можело и по-добре.
3. Прави всичко с любов...
- Благодаря и довиждане.
- До тогава.

... Събуждане...
Протягам се и ставам, паля ароматна пръчица и правя кратката си сутрешна медитация. Замислям се върху уроците от двамата си учители. На пръв поглед различни, а всъщност толкова подобни...

... Будилникът ми зазвъня... спирам го с усмивка... вече съм готов да посрещна този прекрасен ден... А вие?