Когато се прибра, в къщи нямаше никой. Отпусна се в креслото и затвори очи. Най-после почти бе постигнал своята цел. Бяха го свързали с нужните хора и утре щяха да уточнят някои подробности. Щяха да намерят и човек, който се нуждаеше от неговото сърце. Ако всичко протечеше нормално, след няколко дни просто нямаше да го има. А друго същество щеше да продължи да се бори за своето съществуване. Тръгна на това, защото много искаше сърцето му да остане живо, да обича, да очаква, да бъде щастливо. Защото с него това не стана! По-точно вече нямаше да изпита щастието!
Вече нямаше на какво да се надява! Бе обичал, бе и обичан. Оставяше след себе си деца, посадени от самия него дървета, издаде или бе съавтор в книги от неговата професионална област. Преди година успя да подбере с помощта на приятели и малка книжка. Тя бе наречена от тях „Равносметка”, но той я озаглави „Целувката на айсберга” по името на едно от нещата вътре. Чрез рисунката върху корицата показа и на кого е посветена. Човек може ...