За момент помислих, че чувам стъпките ù, приближаващи към вратата. Сърцето ми спря в очакване. Знаех какво ще последва - хиляди пъти ме бе посрещала на този праг. Малката надежда коварно се загнезди дълбоко в мен. Секундите бяха часове. Вратата се отвори.
-Здравей. Влизай.
-Здравей.
Бях върната в реалността. Мъжът, който се усмихваше срещу мен, не беше нея. Той бе всичко, което можех да очаквам. Тя си бе отишла и да ме посрещне бе немислимо...
15.03.2011г.