Нали казват утрото е по-мъдро от вечерта...

              В главата ми се премятаха преживяванията преди часове...

Ами ако тези момчета са проявят като самохвалковци, или се правят на гангсери от някой филм,... или искат да направят впечатление на някои момичета, или..., ами ако  полицията се добере до тези момчета, нали ще ги осъдят,... дали след това ще могат да изберат правилният път...

           Махнах неопределено с ръка...само Митко Ушето можеше да ми помогне.

След миньорските години се върнах  при мама и татко, при кого друг да отида...

С част от парите ремонтирах бащината къща, надстроявах, престроявах докато стана модерен дом...

Пари като шума, а няма какво да ги правиш,...не винаги е вярна приказката, '' Като е знаеш какво да правиш, гледай хората какво правят ..'' , а хората ядяха и пиеха на корем , ...а, аз напротив, успях да обърна голяма част от парите си в дойче марки , все ще мога да сзема с тях български лева, ако ми дотрябват,.. кога да ми дотрябват, нали взимах миньорска пенсия, нямах жена, деца...

Изведнъж, официално хиляда лева станаха една дойче марка,.. по черен курс до две, две и петстотин, продавах, купувах,.. станах като подвижно малко чейч бюро,...

спечелих...марката се търсеше по-вече от овчето сирене.

С  някакви хартийки бонове, земеделски купюри, уплашени хората продаваха на безценица върнатите им ниви,.. земеделски кооперации продаваха животни, халета, инвентар и всичко което можеше да се продаде. Кръвни братя и сестри се намразиха заради имоти или купюри,... '' Земя, никога не се продава,.. продават ли - купувай, няма да загубиш... '' си спомних тогава думите на един стар човек, осъден за ''други  политически убеждения '', както образно се изразяваше...С участието на родителите си закупихме 800 декара, селско стопански машини и халета на едно фалирало стопанство,...от друго

нещо като фуражен цех със зърнохранилище,...Разни роднини на родителите ми идваха у нас и предлагаха земите си на смешни цени, само за да вземат някой лев. Станах кулак, земевладелец...

           А с двамата ''състуденти'' от ТВУто се открихме както краставите магарета се надушват през три баира,.. и ние започнахме с колите от Австрия, градовете Клайгенфурт, Вилах, Шпитал изучихме до основи, къде има леки коли...бяхме неуморни, спяхме по паркингите унесени в мечтите си, къде гладни и жадни,... но щастливи от свободата си. Открихме и авто къща, работехме честно защото всеки имаше обица на ухото си от миналото...

Миналото,... само веднъж Ушето беше споменал замечтано и с гордост

- Абе спомняте ли си за Пианистката,...сега е в Швейцария ли , в Швеция ли, в някаква кралска филхармония пианистка, имала нещо като частна школа по пиано,... а за Вики балерината,... тя нали през Триест замина за Италия и от там за Лос Анджелис , имала собствена балетна трупа и нейно училице по танци,... а, Мима Четката е върха,.., тя е в Торонто, моден дизайнер , салон за модни ревюта, и даже  имала картинна галерия...

И тогава за пръв и последен път видях насълзените му очи

- Наздраве за всички нас,.. успяхме да изпълзим нагоре по стълбата - с треперящ глас изрече той

Мима Четката,...дойде в Чистилището, уплашено момиченце,художничка,...обвини ли я, че развращава малки момченца, защото й позирали голи и тя ги рисувала,,,  не издържала на униженията на мащехата си и забила една четка в ключицата й....Беше малко отнесена,...а една от учителките по шеф и кройка, редовно й носеше цветни моливи и блок за рисуване, тя рисуваше разни поли, блузи, рокли, даскалката ги взимаше и носеше нови блокчета с бели листи, а ние се радвахме, когато с блокчетата й даваше кутия с '' Чайки '' или ''Байкалчета''...В студените зимни дни тогава се топлеха с Ушето...и му беше подарила черно бял портрет.

После, Митко Ушето се насочи към ресторантьорство, кафе-заведения, аз със селското стопанство, а  Тошо Пожара  продължи с авто къщата...Митко Ушето сигурно се занимаваше и с нещо потайно, защото никой не ни притискаше за автокъщата или земеделието...

Беше се дочуло, че в някакво село самоделна нафтова печка избухнала , пожарът изпепелил къщата и собственика й изгорял заедно с нея,.. сигурно е объркал тубата с нафта и бензин...

А някакъв пенсиониран адвокат ли, съдия ли, решил с студа  да припали колата си в гаража,..

и докато давал газ, входната врата се хлопнала, мандалото паднало и оня останал заключен вътре,...

намерили го отровен от изгорелите газове след два-три дни...Ето за това не трябва да се припалва зимно време лека кола в гаража....

Изпоженихме се, народиха се децата,...Рядко се събирахме и още по-рядко си спомняхме за

''студентските''години  в Мъчилището., но така си ни остана новият прякор  ''състуденти''...

- Добър ден , как е моят състудент - звъннах на Митко Ушето - Имаш ли свободно време за едно кафе,.. Примерно в 17 часа при теб

Митко се гордееше с прякора си Ушето, още като '' студенти '' имаше ухо навсякъде и знаеше какво става или какво ще става  в Мъчилището,.. и сега изглежда продължаваше тази традиция...

- Привет на състудента, как така се реши да дойдеш, и то на кафе,...Казвай, какво има - посрещна ме той с широка усмивка - Мога ли да бъда полезен...

Разправих му набързо за инцидента, и че това е моят бивш Директор, който ме е спасил навремето

- Митак, можеш ли да откриеш тези момчета,.. да си върнат откраднатото, срамота е...

- Само откраднатото ли, ами боя,.. боя така ли да го оставим, без малко да затрият този човек...

Чакай малко да звънна,.. Здрасти, абе знаеш ли, вчера едни момчета пребили една дядка,.. около супера,.. и сега е в болницата, бере душа човека,.. Откраднали са му часовник, документи, телефон

и около хиляда лева,.. та вижте там  кои са... Не, не... парите са за вас,.. държим на часовника, бил подарък от комунистическо време...Готов си, а с ония келеши какво да правят, а.

- Ами да ги натупат една хубавата, че полицията ако ги открие спукана им е...И  да видят кои са родителите им,.. с родителите аз ще се заема

           След два дни Ушето ме покани на кафе...

- Въпросът е решен... Н двамата родителите са собственици на оня Цех за пелети, а на третия е Пласмент  там,.. касиерката е любовница на единия от собствениците...Спомняш ли си едни жени дето вдигнаха шумотевица около авто къщата на Тошо Пожара, че джиповете им били с подправен километраж, е това са съпругите на собствениците,...Ето ти нещата,.. часовник, телефон, портфейл,

хилядарката каза не те интересува, за моите криминалисти са - засмя се Ушето - А забравих,...и здравата са ги натупали,.. взели са им айфоните, джобни по 500 лева и други дрънкулки,.. сегашните от филмите ги ''учили'' тази неща,..а моите им казали, че без тях, ако се оплачат на някого или продължават да крадат така безочливо от  хората...

- Ех, друго си е да имаш '' състудент'' - радостно казах - Благодаря ти,.. Обаждай се и ти...

Какво разтакаване беше тогава с авто къщата,... Поверки от всякъде, опити да го изнудват,...

добре, че всичко беше законно и недоказуемо, и не можаха да изплашат Тошо...

            Мобилизирах се, изпратих аномимни писма до Горско стопанство за незаконна дървесина,

до НАП  за съмнение за укриване на данъци, НОИ  за неплатени вноски,..до Инспекцията по опазване на околната среда, макар че Светла беше шеф там,...

Резултатите от проверките на Институциите бяха по-вече от очакванията ...

Запечатаха цеха, връчиха им актове за неплатени данъци и осигуровки, Горското конфискува дървесината, Инспекцията забрани експлоатацията,,,

Доволна беше и Светла, през смях казваше

- А  ония двете перхидролени късокраки кокошки , дето само главичките им се виждаха от джипа, сега да се учат  да ходят пеша и да спрат да се правят на много важни...Ще ги препоръчам , ако някъде търсят хигиенистки...

            А  с леля Тина и чичо Георги отново бяхме заедно, те имаха още едни син и дъщеря в наше лице, а ние още едни майка и татко,.. а родителите ми имаха едни приятели.

Чичо Георги  с нескрита радост гледаше  без повод колко е часът от реликвата си, усмихваше се

            Може би най-щастлив и доволен бях аз, защото на едни момчета не позволих да станат крадци и мошенници, а успях да пресека това им начинание в зародиш...

Може би, не исках  да повтарят максимата '' За кокошка , за шепа череши, няма прошка ''...защото надолу по стълбата е най-лесно,..по- трудно е да се изкачиш  нагоре...

            И като че ли е вярно '' Всеки светец има минало,... всеки грешник има бъдеще ''

............................................КРАЙ..........................