16.08.2008 г., 12:13

Най-хубавото

1.1K 0 1
1 мин за четене

  Най-хубавото в един живот е Раят на намерените отговори! Като пътища - дълги и сиви препускат питанките на надеждите ни: самотни, двойни, групови... Споделените маршрути носят личната отговорност на човешката странност. В редките, избликнали от невъзможно мълчание накъсани ридания на несвикналото да споделя сърце, Индивидът търси себе си. Търси някой, който да желае мечтите му, или поне да се преструва,че е така. ( По-добре добри лъжи, отколкото истинска самота! ) И тогава идва отговорът, но за да бъде съвършен, той трябва да удовлетворява и другите...

     Елементарните неща от нашето  битийно щение, започват да бележат сложността на всяко нощно бдение! (Тленната човешка плът да хване иска своя път!) Тя не иска и не може да твори, но мери "всичкото" в пари. Какво остава след "софрата", о, Господи, от светлината? 

 

Оказва се, че отстрани е лесно и красиво, но щом се приближиш -е мъчно, трудно, сиво... тук някой е проплаквал и в звука заяквал, а друг е дебнел да надене не само върху пръста му прободен друго бреме. Бремето полека си зараства, раната си остарява! И тогава?
   

Нетленни сълзи и успехи бележат пътя на дланта, а тя лети- към странни светове. Живее Бог у всекиго от нас, а ние в него? Не! 
   Изисканата точност на ръката възпира въздуха - да не трепти, да не смути сърцето на Човека, а то за всички, с обич, да кърви!
   
   Срещаш онзи, който притиска към една улична розова роза ръцете ти. И той ти обещава всичко - и нощите си, и розите си. Появяват се пътища и заприпкват пред летящия тъмен автомобил, с твърд волан - карате и си обещавате винаги да пристигате. Мислите нахалстват и в един упорстващ и уморяващ, вечно искащ внимание свят, търсят възглавница, където да има място за две глави.
  Косите се оплитат в една непрекъсната надпревара и обещанията се оказват имане и нямане...  

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Живее Бог у всекиго от нас, какво сме ние? Мисля, Божи вятър...да знаеш само колко си права...
    с много обич за теб...

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...