Най-хубавото в един живот е Раят на намерените отговори! Като пътища - дълги и сиви препускат питанките на надеждите ни: самотни, двойни, групови... Споделените маршрути носят личната отговорност на човешката странност. В редките, избликнали от невъзможно мълчание накъсани ридания на несвикналото да споделя сърце, Индивидът търси себе си. Търси някой, който да желае мечтите му, или поне да се преструва,че е така. ( По-добре добри лъжи, отколкото истинска самота! ) И тогава идва отговорът, но за да бъде съвършен, той трябва да удовлетворява и другите...
Елементарните неща от нашето битийно щение, започват да бележат сложността на всяко нощно бдение! (Тленната човешка плът да хване иска своя път!) Тя не иска и не може да твори, но мери "всичкото" в пари. Какво остава след "софрата", о, Господи, от светлината?
Оказва се, че отстрани е лесно и красиво, но щом се приближиш -е мъчно, трудно, сиво... тук някой е проплаквал и в звука заяквал, а друг е дебнел да надене не само върху пръста му п ...