Най- сладката диагноза! Тя беше наркотик!

Откакто се запознахме тя се превърна в анатом, изучил тялото ми заедно с желанията му до най- малката подробност. Харесваше ѝ да ме докосва. Бях слабостта на крехкото ѝ телце, а тo беше моята. Обожавах тялото ѝ, начина, по който ме докосваше. Езикът ѝ! Ах той беше нежен и пъргав когато правеше френска любов. Във всяко действие влагаше старание, защото знаеше, че ще ѝ се отплатя по най-добрия начин. Оргазъм след оргазъм тялото ѝ се гърчеше от удоволствие върху моето. Косите ѝ се спускаха чак до лицето ми и я обичах. Бях щастлив да виждам благодарността в кафявите ѝ очи. Притежаваше не много големи, но пък добре оформени гърди, които все пак не отвличаха вниманието от останалата част на рая, в който попадах щом започваше да изследва тялото ми за пореден път. Колкото и пъти да го правехме - не ѝ стигаше- на мен също! Искахме още и още. За времето, което прекарахме заедно се учудвах как не успяхме да си омръзнем. Винаги имаше по нещо различно. Харесваше ми нотката лудост, която тя притежаваше. Може би тази лудост ме привличаше така силно, че не можех да се откъсна, а в интерес на истината и не исках да го правя. На моменти беше толкова бурна, че се заразявах все повече и повече. Най-накрая бях намерил човек със същата диагноза. Диагноза, в която главните симптоми бяха жаждата за плът, секс и чужда лудост! Напук на всички слухове за жените, тя обичаше да прави френска любов, а пък аз като типичен мъж обожавах да я получавам. Но не! Тя ми даваше нещо повече и определено беше различна. Допирът на устните ѝ, последван от мекотата на езика ѝ ме подлудяваше. Подлудяваше ме толкова силно, колкото и изражението ѝ когато бях вътре в нея отново и отново. Това ме зареждаше с още сили и така попадахме в един порочен кръг! Ха, порочен?! Та най- вероятно и дявола би завидял за страстта и греховете, с които ме даряваше. Получавах я всеки път. Прониквах многократно в нея, но тя успя да проникне в главата ми. След това дълго време мислех за нея. Не можех да спра. Наркотик ли беше, какво - не знам! Идваше и си отиваше! Носеше лудостта си винаги, но и винаги си я взимаше обратно, оставяйки ме замаян и пиян… може би от силния ѝ чар. Да! Беше чаровна, сладка, крехка и грешна, защото нейния грях бях аз! Следва продължение...