11.01.2018 г., 23:55  

Реката

1.1K 0 1
1 мин за четене

Чух го съвсем ясно... Металическото "щрак" проби звънко безмълвието на нощта. Нямах съмнение за развръзката в килера, но оставих нещата на утрото... Не ми се разделяше  с топлото легло, а и печката отдавна бе изстинала.                                                                                                                                         Все пак имаше елемент на изненада... Вместо поредния плъх, в капана се свиваше примряло от страх мишле!                                                                                                                                                             По онова време нямах още котки и плъховете буквално бяха превзели къщата. Виждах ги навсякъде... Когато се качвах на тавана, който бях превърнал в гардероб, ги засичах да пълзят по закачалките и дрехите, без уплаха, но по скоро с досада от появата ми... Върхът на наглостта бе, когато един екземпляр се засели най-нахално в стаята ми, като дните прекарваше на сигурно зад библиотеката, а нощем със ситни, бързи стъпки се пренасяше в кухнята! Една вечер го издебнах, като станах тихо и рязко светнах лампата. На пръв поглед не видях нищо, когато една сянка  се плъзна безшумно по ръба на рафта с чашите и виртуозно, без да докосне ни една, се прехвърли по тръбите на бойлера и за секунда  потъна под шкафа на мивката. Две неща не понасям - хлебарки и плъхове!  От първите се отървах като смених апартамента с къща.                                                                                                                                                                               На другия ден, срещу 4лв. се сдобих с капан за мишки и така почна войната ми с тази сволач! През ден слизах до близката река, където потапях пълния капан, след което отварях капака, за да отнесе бързото течение мъртвия вече плъх!  Това бе и нож с две остриета. Хем не ми се налагаше да пипам с ръце, хем водата измиваше нечистотиите от престоя на мръсната товар, като капанът бе готов за ново парче кашкавал. Вярно, че ръждяса, но си работеше перфектно.                                                                                                            Сега го изнесох отвън на слънце, в студеното януарско утро. Мишлето се застрелка отчаяно ту в единия, ту в другия край на металната клетка и за момент застина в характерна за гризачите поза, изправено на задните крачка миниатюрна порцеланова играчка, с ококорени като мъниста очички, в напрегнато очакване на моето решение!                                                                                                                                       В съзнанието ми остана спомен на завряната между теловете, заострена с клечести мустачки муцунка, миг преди ледената, пенлива река да погълне капанът!                                                                                  Да, знам...  някъде отвъд галактиките, в сиянието на умиращи и раждащи се звезди, разпилени в пространството и времето вселени, тътена от сблъсъка на материя с антиматерия, грохотът на черни  дупки......, ще тече и една ледена, пенлива река! Моята река....                                                                                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...