Реката

Чух го съвсем ясно... Металическото "щрак" проби звънко безмълвието на нощта. Нямах съмнение за развръзката в килера, но оставих нещата на утрото... Не ми се разделяше  с топлото легло, а и печката отдавна бе изстинала.                                                                                                                                         Все пак имаше елемент на изненада... Вместо поредния плъх, в капана се свиваше примряло от страх мишле!                                                                                                                                                             По онова време нямах още котки и плъховете буквално бяха превзели къщата. Виждах ги навсякъде... Когато се качвах на тавана, който бях превърнал в гардероб, ги засичах да пълзят по закачалките и дрехите, без уплаха, но по скоро с досада от появата ми... Върхът на наглостта бе, когато един екземпляр се засели най-нахално в стаята ми, като дните прекарваше на сигурно зад библиотеката, а нощем със ситни, бързи стъпки се пренасяше в кухнята! Една вечер го издебнах, като станах тихо и рязко светнах лампата. На пръв поглед не видях нищо, когато една сянка  се плъзна безшумно по ръба на рафта с чашите и виртуозно, без да докосне ни една, се прехвърли по тръбите на бойлера и за секунда  потъна под шкафа на мивката. Две неща не понасям - хлебарки и плъхове!  От първите се отървах като смених апартамента с къща.                                                                                                                                                                               На другия ден, срещу 4лв. се сдобих с капан за мишки и така почна войната ми с тази сволач! През ден слизах до близката река, където потапях пълния капан, след което отварях капака, за да отнесе бързото течение мъртвия вече плъх!  Това бе и нож с две остриета. Хем не ми се налагаше да пипам с ръце, хем водата измиваше нечистотиите от престоя на мръсната товар, като капанът бе готов за ново парче кашкавал. Вярно, че ръждяса, но си работеше перфектно.                                                                                                            Сега го изнесох отвън на слънце, в студеното януарско утро. Мишлето се застрелка отчаяно ту в единия, ту в другия край на металната клетка и за момент застина в характерна за гризачите поза, изправено на задните крачка миниатюрна порцеланова играчка, с ококорени като мъниста очички, в напрегнато очакване на моето решение!                                                                                                                                       В съзнанието ми остана спомен на завряната между теловете, заострена с клечести мустачки муцунка, миг преди ледената, пенлива река да погълне капанът!                                                                                  Да, знам...  някъде отвъд галактиките, в сиянието на умиращи и раждащи се звезди, разпилени в пространството и времето вселени, тътена от сблъсъка на материя с антиматерия, грохотът на черни  дупки......, ще тече и една ледена, пенлива река! Моята река....