Чух го съвсем ясно... Металическото "щрак" проби звънко безмълвието на нощта. Нямах съмнение за развръзката в килера, но оставих нещата на утрото... Не ми се разделяше с топлото легло, а и печката отдавна бе изстинала. Все пак имаше елемент на изненада... Вместо поредния плъх, в капана се свиваше примряло от страх мишле! По онова време нямах още котки и плъховете буквално бяха превзели къщата. Виждах ги навсякъде... Когато се качвах на тавана, който бях превърнал в гардероб, ги засичах да пълзят по закачалките и дрехите, без уплаха, но по скоро с досада от появата ми... Върхът на наглостта бе, когато един екземпляр се засели най-нахално в стаята ми, като дните прекарваше на сигурно зад библиотеката, а нощем със ситни, бързи стъпки се пренасяше в кухнята! Една вечер го издебнах, като станах тихо и рязко светнах лампата. На пръв поглед не видях нищо, когато една сянка се плъзна безшумно по ръба на рафта с чашите и виртуозно, без да докосне ни една, се прехвърли по тръбите на бойлера и за ...