12.02.2008 г., 20:26

Най-важното за всеки от нас

1.5K 0 2
1 мин за четене
Най - важното за всеки от нас

                                                               (Посветено на Людмила, Симона и Боби)


        Не само любовта крепи нашия свят, нашите сърца, нашия живот. Според мен най-важното нещо след родителите са приятелите, с които споделяш всичко, приятелите, с които се смееш, с които плачеш.

        Не, не говоря за многото добри познати, които често бъркаме с приятели. Говоря за онези, които се броят на пръстите на едната ръка, за онези, които винаги са до теб, за онези, които знаят и най-лошото за теб, но въпреки това те обичат и уважават. Приятели са тези, които те разбират, които те подкрепят, когато си прав и които те критикуват, когато грешиш, когато можеш да нараниш най-вече себе си, но и  тези, които заемат някаква част от живота ти.
        Не се подлъгвайте да вярвате на всички, защото не всички биха приели качествата и недостатъците ви. Доверете се на тези, които ви обичат въпреки всичко и на които можете да разчитате винаги. Може да имате един приятел, но той ви е човекът най-близък след родителите. А може да имате много добри познати и нито един приятел. Е, в такъв случай какво?! Заблуждавате се, вярвате на грешните хора и когато осъзнаете  този факт ще ви боли, ще сте наранени от това, че сте се залъгвали, че сте се подмамили от думи и жестове. Не правете тази грешка, защото след като я осъзнаете, много ще ви боли и ще страдате, че не сте преценили човека правилно.
Затова не се подлъгвайте и се научете да различавате истинските приятели от добрите познати. И когато се уверите, че това са те, им помагайте с това, което можете, обичайте ги, за да ви обичат и те. Защото всяко добро се връща двойно!


           Светът е любов, обичайте, за да ви обичат!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С положителност написано от положително момиче
  • Красиви думи, клишета но верни до болка. Дано повече хора да прочетат това и да се замислят над думите ти.

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...