Сутрин като сутрин. 
Беше станал преди 15 минути, точно в 04:45, както всеки друг ден. Изми си енергично очите и зъбите с паста от Алое Вера и сапун от  растителни съставки. Не използваше химия, не е добре да се използва химия. Божидар Здравков внимаваше с какво си поддържа ежедневната хигиена. 
Хигиената беше важна. Както външната, така и вътрешната. 
Влезе в хола, светна всички лампи и се отправи към кухнята. 
Отвори хладилника и взе картонената бутилка Алое Вера със сок от черна боровинка. Отпи няколко глътки на гладно. Алоето е полезно за корема, а боровинката за простатата. Мъжът трябва да внимава за простатата, профилактиката е най-важна. Затова Божидар Здравков от време на време, един-два пъти в месеца пиеше и хранителни добавки с Африкански пигел и Бабини зъби. Нищо че нямаше половинка с която да споделя леглото, важното е да поддържа форма, защото никога не се знае кога ще му се наложи. 
Взе една чаша и я напълни до средата с вода. Водата се преработваше с японска система Канген. Пиеше само вода Канген. 
На етажерката отдясно на кухнята го очакваха познатите флакони. Магнезий на Доктор Шустлер - шест таблетки, витамин Д на капки - 4 капки. Докато се разтворят, глътна набързо две таблетки бамбук - полезен е за имунната система, за нервната система, абе много е полезен за всички системи. Взе и една таблетка Мултивитамин, за всеки случай. Разтвора от Магнезий и витамин Д беше готов. Разклати чашата и видя как солите се разтварят, а витамина остава отгоре като олио. Глътна на един дъх готовата смес, напълни отново чашата с вода, за да не остане част от разтвора неупотребен, изстиска един лимон във водата - помага за метаболизма - и я изпи. Такааа. Сега чая. Не пиеше кафе. Кафето макар че е силен антиоксидант, буквално измива калция от ставите. А Божидар Здравков беше отговорен човек. 
Постави голямото джезве на индукционния котлон. В най-горния шкаф държеше смесите. От пакета за черен дроб - една щипка, от пакета за щитовидната жлеза - една щипка, от пакета за подагра - една щипка. 
Божидар Здравков, знаеше, че превенцията е най-важна. Сместа вече беше завряла. Сега ще я остави един час, за да може билките да отдадат максимално всички полезни съставки. После ще изпие една трета, а другите  две трети ще налее в термос и ще вземе на работа. 
Погледна часовника - 5:00. Време е за "Часа на победата". Като ревностен последовател на Робин Шарма и неговият "Клуб 5 сутринта" , Божидар Здравков знаеше колко важни са тези шестдесет минути между 05 и 06 часа. 
Рязделяше ги на три равни части - 20 минути гимнастика, 20 минути медитация и 20 минути самоусъвършенстване. 
Днес последните 20 минути отдели на книгата " Златното правило на десетте супер храни". Четеше на фона на лечебна музика от 432 херца. 
Божидар Здравков знаеше, че това е лечебна музика. Музиката на 432 Hz има дълбоки ефекти върху съзнанието на клетъчно ниво в  тялото. Слушайки такава музика, атомите и ДНК започват да резонират в хармония със спирала на златното съотношение в природата. 
А Божидар Здравков живееше в пълна хармония с природата и със себе си. Ценеше живота и здравето. 
В 06:00 затвори дебелата книга. Време е за закуска. Винаги закусваше по един и същ начин - пчелен Био мед и няколко вида суров Био тахан от Тиквени семки, от Сусам и от Орехи. Тази смесица от мед и различни видове тахан, зареждаше тялото му с невъобразим коктейл от полезни съставки - Омега 3, Омега 6, Омега 9, Цинк, Селен, Калций, Калий, Фосфор, витамини, фибри и каквото друго ви дойде на ум. 
И така, време е за чай. Чаша горещ чай и после тоалетна и баня. Редуваше душ с гореща и студена вода. Знаеше че ако прави това, никога няма да има високо кръвно. Мереше си кръвното всеки ден. Профилактично. 
Човек никога не знае. 
Излезе от банята. Огледа се както е гол в огледалото в спалнята. Имаше перфектно тяло. Добре оформен гръден мускул, страхотна преса, симетрични като мускулна маса крака. Сви ръце и огледа доволно бицепса. Гладката му обезкосмена кожа блестеше все още мокра на проникващата през прозореца светлина. Не човек, а машина - помисли си със задоволство Божидар Здравков. 
Облече набързо бельото, черен спортен екип на Under Armour и бяла тениска на Hugo Boss. Парфюм, часовник, раница, слънчеви очила, бели маратонки Under Armour и излезе. Работеше близо до дома, в компания за продажба на недвижими имоти. Офиса се намираше в района на Спортна зала срещу Морската градина на Варна. А той живееше в Гръцката махала. Възползваше се от близостта, за да ходи сутрин пеша и да вдишва йодни изпарения в Морската градина. На работа се преобличаше с костюм, риза и вратовръзка и използваше служебен автомобил. А след работа обличаше отново спортният екип и правеше вечерен крос. Преди да се прибере винаги се отбиваше до една бакалия на улица "Сан Стефано" където правеха фреш и смути. Изпиваше нещо средно между фреш и смути, напитка съставена от портокал, морков, целина, куркума, джинджифил и ябълка. Този елексир, тази витаминозна бомба зареждаше тялото му с безброй полезни съставки. И разбира се 
купуваше плодове за вечеря - банани, круши, киви, авокадо, а понякога, доста често, си позволяваше и парче веганска торта, която се правеше без захар, без яйца и без брашно. 
Но преди това му предстоеше един вълнуващ ден. Ден в който щеше да се радва на живота и да постига целите, които го водеха към върховете, които трябваше да покори. 
Документация, клиенти, срещи, огледи, продажби, той беше машина за пари. На обяд се хранеше в един ресторант за здравословна храна. Днес на обяд си поръча микс от зелени салати, бейби спанак, рукола и авокадо и чия, а за основно - филе от риба Тон, върху канапе от два вида киноа, поръсена със черен трюфел. 
Докато се връщаше към офиса си спомни, че беше чел за едни маймуни - Индонезийски Цибетки. Малко приличаха на големи мишки. Та тези маймунки ядяха кафе. После от екстремните им правеха най-скъпото и най-уникално кафе в света. 
И на него му дойде налудничевата мисъл, че ако от БАН изследват неговите екстременти от тях навярно биха направили лекарства, които със сигурност ще лекуват най-малко седемнадесет болести - от Артрит и висок холестерол до подагра и депресия. Така де. Виждаше се като гигантска Цибетка. 
Голяма Балканска Цибетка. 
Ами да. Той - Божидар Здравков със сигурност беше най-здравият човек в света. Не пиеше, не пушеше, нямаше никакви лоши навици, не боледуваше. 
Ядеше само здравословни супер храни, пиеше ежедневно витамини и различни хранителни добавки, толкова нужни на всеки организъм - Гинко Билоба, Женшен, Пчелно мляко, Гел от водорасли, Бамбук, Алое, Екстракт от Артишок, Масло от Бял трън и всичко което можете да се сетите. Поглъщаше толкова много полезни вещества, билки и витамини, че със сигурност произвеждаше най-уникалните екстременти в света. Освен това той - Божидар Здравков, правеше редовни профилактични прегледи, профилактична Колон-хидротерапия и озониране на организма, пречистване и лечебен глад поне два пъти от по 30 дни годишно. И не само това. Той посещаваше всички семинари и курсове за самоусъвършенстване, личностно израстване и спортуваше редовно. Защото беше верен на максимата - Здрав дух в здраво тяло. 
Само ако знаеха от БАН. Може би щяха да го обявят за национално богатство. Не просто човек, а фабрика за уникални, лечебни екстременти. 
Погледна небето. 
Гъсти, дъждовни облаци се спускаха бавно към безкрайното море. Задуха силен вятър. Май предстоеше поредната пролетна буря. От онези бури след които булевард "Левски" и улица "Девня" заприличваха на реки. 
Побърза да се вмъкне в офиса. 
Оставаха му няколко часа работа, които отминаха неусетно. И ето - беше време да си тръгва. Преоблече се. Внимателно остави костюма на закачалката в гардероба и облече спортния екип. 
Погледна часовника 17:30. Време беше за следобедния крос. Напусна офиса. 
Вятърът се беше усилил значително. Всеки момент небето щеше да се излее по опустелите варненски улици. Но това не можеше да го спре. Не и него. Той знаеше, че без усилия няма резултати. Какво като се намокри малко? Голяма работа. Започна да тича. Мина през подлеза на Спортна зала и се озова в Морската градина. Спусна се по алеята към Пантеона и от там надясно по алеята на възрожденците. Вятъра се усили от към неспокойното море. Старите дървета люлееха застрашително клони, разеленили се само преди няколко седмици. Запръскаха първите едри капки дъжд. 
В морето пробляснаха светкавици. Беше красиво, но малко страшно. 
Божидар Здравков ускори темпото и навлезе в зелените площи между дърветата. Там  короните им, разперени като огромни чадъри, щяха да го пазят от дъжда. 
И тогава се случи - вятърът откърши голям клон от един вековен Ясен. Клонът  падна с трясък и за зла участ срещна главата на Божидар Здравков. Ударът го повали. 
Падна в мократа трева. Животът му не мина пред очите му, като на лента. Последното което видя, беше хилещата се физиономия на една противна Индонезийска Цибетка. 
И после умря. 
Така, нелепо и тъжно приключи жизненият цикъл на Божидар Здравков - най-здравия човек в света.