Продължение на разказа "Мария", 30 години по-късно
Мария го видя отдалеч. Точно както го помнеше от преди 30 години. В реката до колене, рошав и усмихнат. Времето замълча, притаи дъх в очакване... Стоп! Много бързате! Да върнем лентата няколко дена по-рано!
Мария работеше в магазин за мъжки спортни дрехи. Де да знаеше, че точно днес миналото ще влезе през вратата. Но това не беше Найден, нямаше начин. Това момче беше на около 20 години, точно негово копие. А когато проговори, беше абсолютно сигурна.
- Прощавай, но страшно много приличаш на един мой приятел от младежките ми години. Казваше се Найден. Бяхме от едно село. - престраши се да попита Мария. Младежът се замисли, присви очи изучаващо, изведнъж се ухили.
- Ти си Мари, нали?!
- Боже мили, как позна?
- Трапчинката на едната бузка те издаде. Много рядко се среща. А и баща ми ни е разказвал много за теб. Знаеш ли, че дълго те издирва по фейсбук?
- Как е той? С какво се занимава? Други деца има ли?
- Уоу, уоу, много бързаш! Няма да т ...