anka-dimitrova (Анка Келешева)
346 458
9.12.2013 г., 11:14 ч.

Нали си грамотен 

  Проза » Други
762 0 20

НАЛИ СИ ГРАМОТЕН

 

   Преди една Нова година баща ми ни беше дошъл на гости. Седяхме около подредената за обяд маса и чакахме учениците да се върнат от училище и да обядваме. Малкият ми син беше ученик в първи клас. Дойде си момчето, влезе и поздрави учтиво. Баща му се позаинтересува какво са учили през деня, посегна , взе чантата от ръцете му и извади тетрадката по писане. Като отвори и видя, че две трети от листа беше изписан с червено мастило, ядосано попита:

    - Какво е това, бе Стефане? Какво пише тук?

 Стефан помълча малко, после погледна баща си с големите си, тъмни очи и спокойно отговори:

     - Нали си грамотен! Защо ме питаш? Чети!

 Баща му скочи от стола, искаше да го удари за този му дързък отговор, но дядо му се разсмя и всичко се размина.

  От тогава в семейството ни остана израза: "Нали си грамотен".

© Анка Келешева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • plamen-p (Пламен Порчев): 17-12-2013г. 01:40
    Ена (Елена Гоцева):...всеизветен факт е, че детето е личност още в утробата на майката...
    plamen-p (Пламен Порчев): Всичко е ясно!
    ... или, както казва в такива случаи един от героите на Илф и Петров - "Няма повече въпроси!"

    Е, щом на теб не е известен, ще се поправя - повечето четящи хора и имащи интереси в областта на формирането на личността, психологията, възпитанието на децата... и т.н. (няма да изброявам всичките области), са наясно с този установен отдавна факт, че детето е личност още в утробата на майката.
    Така по-приемливо ли е?
  • Ена (Елена Гоцева):...всеизветен факт е, че детето е личност още в утробата на майката...
    plamen-p (Пламен Порчев): Всичко е ясно!
    ... или, както казва в такива случаи един от героите на Илф и Петров - "Няма повече въпроси!"
  • plamen-p (Пламен Порчев): 15-12-2013г. 00:20
    ...Прекалената страгост озлобява детето...
    А липсата на контрол го облагородява?

    !!!
    Е точно тук е грешката - "контрол"... Децата трябва да се възпитават, а не да се наказват заради авторитета на родителите... ако родителите не са изградили своя авторитет по друг начин, с общуване с детето, колкото и наказания да се налагат на детето, колкото и бой да отнесе, с авторитета на родителите е свършено. А родител, който няма авторитет, не може да общува с детето си така, че детето да му вярва, да приема неговото общуване и де факто да бъде възпитавано. Детето трябва да се възпитава с нужното уважение към неговата личност, защото всеизветен факт е, че детето е личност още в утробата на майката и не то трябва да се съобразява с този факт и да потъпква личността в себе си, за да бъде послушно, а родителите трябва да се съобразяват с личността на детето и да прилагат различни методи и най-вече с любов и разбиране да учат и възпитават детето. Децата не са безмозъчни същества и ако те не са разбрали нещо достатъчно добре, то е грешка на родителите. Една строгост към дете, без да разбира то защо е такова отношението към него, е признак на безсилие на родителите и на липса на достатъчно информация как да възпитават децата си. И в случая тук в този разказ, дядото е бил с повече познания, опит и любов и е успял да разбере ситуацията и детето.
    Има една шега - "Децата оцеляват въпреки грижите на родителите си"...Явно има защо да съществува тази шега...
    И... Пламене, благодаря ти за коментара под стиха ми, не беше нужно да го пишеш, след като си го изтрил, защото ти опонирам
  • ...Прекалената страгост озлобява детето...
    А липсата на контрол го облагородява?
  • Съгласен съм с коментара на Елена!Прекалената страгост озлобява детето.
  • Пламене, каквото и да е писано в тетрадката, реакцията на детето е много на място. Много остро реагираш на "неправилното възпитание"... А кой ще каже какво е точно правилното??? Има една поговорка - "Нужда закон променя"...
    Освен това всеизвестен факт е, че децата, които са били наказвани строго, впоследствие копират модела на поведение на накзващия и се държат още по-зле с децата си. От това, естествено нищо добро не се получава. Едва ли мислиш, че японците са невъзпитани, непочтителни... а поговорката от предния ми коментар за децата на 7, 14 и след това е именно японска. Децата трябва да се възпитават, а не дресират. Ако едно дете не разбере за какво точно е наказано и кое е неправилното в неговото поведение, това няма да го възпита, а само ще го накара да се страхува и да лъже...
  • Написах разказчето си като факт, като преживяна случка и не очаквах, че ще породи толкова въпроси. Коментарите ви ме накараха да се замисля и проанализирам станалата случка. Всички говорите за детето- възпитано, невъзпитано, а никой не помисли за постъпката на баща му. Трябваше ли да реагира така остро, да зададе укорително въпроса и да е готов за наказание, преди да е прочел и разбрал какво е съдържанието на написаното. А то беше писмо на учителката до нас родителите. Дали беше правилно постъпила, като използва чрез ученика да се свърже с нас , мисля е друга тема за разговор. Тя пишеше на какво да обърнем внимание и как да му помогнем вкъщи по- добре да усвои преподавания материал. Нямаше и намек , който да заслужава упреци , да не говорим за по- голямо наказание. Можеше ли детето да знае какво е написано?. Ако беше " възпитано" дете трябваше да каже на баща си , че не знае какво е написала учителката, която само му е казала да даде тетрадката на родителите си.Извинявам се, че отново се намесвам, но държа критиката да е обективна и справедлива.
  • Абе, хора това е толкова стара тема-КЛАСИКА! Спомнете си Грибоедов А.С. "ГОРЕ ОТ УМА"("ОТ УМА СИ ТЕГЛИ" или както съществува в един друг превод "ОТ УМА СИ ПАТИ"... за различните хора в общество с малко по друга ценностна система, които така си и остават неразбрани, но сега това не е толкова важно...
    Разказът Ви, наистина ми хареса, поздравления за остроумното Ви дете, но къде остава авторитетът на баща му, в случая, че то не е било право(нали тетрадката му е била надраскана в червено?)... Убеден съм, че Вашият случай не е такъв, но ето от къде идва у младото поколение липсата на авторитет към знанията, училището и дързост, но за съжаление без особени основания...
    Дано този път ме разберете правилно...
    Желая Ви весели празници!
  • Благодаря ти, Ена и за разбирането, и за хубавия коментар и за приятелското отношение. Бъди жива и здрава.
  • Анка, БЛАГОДАРЯ ТИ още веднаж за творбата... и за коментара... радвам се, че съм успяла да разбера правилно посланието
    Прегръдка!!!
  • Не съм очаквала разказчето ми, породено от преживян случай, да предизвика такъв интерес и толкова разгорещени спорове. Безспорно въпросът с възпитанието на подрастващите е обширен и актуален. Искам само да поесня, че баща ми/ лека му пръст/ беше мъдър човек, именно мъдър. Има много умни хора, но той беше мъдър. Не видя нищо лошо в държането на малчугана и се засмя от задоволство на НАХОДЧИВИЯ отговор на малкия си внук. Затова ,в разговор - разбор на саме с тримата големи, съпругът ми се съгласи с баща ми и се извини за спонтанната си реакция.Благодаря на Пламен Порчев, на Ена,на Виктор и на всички прочели скромната ми творба.
  • Млъквам за да не превърнем дискусията в спор.
  • Пламене...
    Ще цитирам цялото изречение, дано така да стане по-ясно:

    "Защото да си един... сам... над другите в обществото, не е лесно и обикновено такива хора страдат и не могат да се реализират."

    Всяка група хора, в която се налага човек да направи някаква реализация - обща и лична, също е едно общество. В този смисъл, ако в тази група, в това "миниобщество", някой се разминава с ценностната система на това общество, то той остава сам... един... и ако неговата ценностна система е по-лоша от тази на групата, групата се прави, че не го забелязва... но ако неговата ценностна система е по-добра от тази на групата, миниобществото го смазва... Това имах предвид, като казах, че не е лесно и че обикновено такива хора страдат и не могат да се реализират... да се "впишат" в миниобществата...
    Хората знаят какво трябва да правят, но не искат да се натоварват... "много мразим да мислим"...
    Но ако видят, че някой не го мързи да мисли и прави нещо по-добро и по-добре от тях - веднага го топват в казана...
    А въпросите, които задаваш за съучениците... срама - аз вече обясних за разликата в процентите... ако си прочел предния ми коментар...
  • Благодаря Ви че Вашият разказ ме вдъхнови да напиша една приказка. Надявам се да е полезна на децата а може би и на възрастните. Важна тема представяте тук. Поздрави!
  • ..."един... сам... над другите в обществото.." Простете, но как мога да го разбера неправилно? Написано е еднозначно.

    Елена, тия съученици на дъщеря Ви откъде са се взели? От въздуха? Нали тяхното поведение е плод на лошото възпитание.

    Споделям Вашият огромен срам пред класната и директора, но не разбирам защо тях не ги е било срам пред Вас.
  • Тук не става въпрос за дързост към родители... и в много погрешна посока си разбрал коментара ми, Пламен... Да, обществото сме ние, но нас ни обработват, промиват ни мозъците... Не всеки се поддава на сто процента обработка и точно разликата в процентите е това, за което говоря... Имаше една поговорка, свързана с взаимоотношенията между деца и родители - родителите трябва да се отнасят към децата си:
    до 7 годишна възраст - като с цар, от 7 до 14 годишна възраст - като с роб, и след това - като с приятел... Сталин... Наполеон... лелеее, къде ме запрати само. А аз имах предвид само това, че ако едно дете, което е възпитано, интелигентно и духовно попадне сред съученици не дотам възпитани, интелигентни и духовни... знаеш ли какво се случва??? Аз знам, от опит с моята дъщеря... изолация, подигравки, бой... Слава Богу, тя излезе по-умна от майка си и сама се справи със ситуацията - държа се просташки с простаците (за мой огромен срам после при класната и директора...) Но тя наложи едно друго отношение на съучениците й към нея и повече гаври нямаше... Та, за това говорех... за това общество... което сме и аз, и ти... Нали така?
    И да - разказът е поучителен... с различни поуки според мястото на четящия в обществото... и жизнен опит... и още неща...
  • Не сте права, Ена! Не сте права!
    Обществото не е абстрактно понятие. Обществото - това сме ние и от нас самите зависи възпитанието на нашите деца.
    Дързостта на децата към родителите не бива да се толерира. Никога! Тя не води към добро.
    ..."един... сам... над другите в обществото, не е лесно и обикновено такива хора страдат и не могат да се реализират."... -- Странни неща сте написали. Дали страдат такива хора не знам, но ако все пак се реализират - тежко и горко на другите. Примерите ги има много - Сталин, Наполеон, може би Борисов ... Нищо хубаво, нали?
    Още веднъж, г-жо Келешева, поздравления за разказа! Поучителен е.
  • Не знам дали ще е горко на близките му, но определено това дете ще се "впише" в бъдещото общество, а това никак не е за пренебрегване.
    Да не забравяме, че децата са това, което не само семейството е направило от тях, но и обществото... най-вече...
    Защото да си един... сам... над другите в обществото, не е лесно и обикновено такива хора страдат и не могат да се реализират.
    От мен - браво и за творбата, и за малкия!!!
  • Ако това е написано по истински случай - тежко и горко на близките му, когато този първокласник порасне. Така е, когато дядовците се бъркат във възпитанието на внучетата.
    Поздравления за разказа! Много е поучителен.
Предложения
: ??:??