21.03.2015 г., 8:51

Нали така трябва!

791 0 1

- Човек на много неща може да се научи за една година -

каза дърводелецът на сина си, който току що се бе завърнал от училище

и бяха започнали да разговарят в двора.

- Добре де, опитвам се колкото мога но в класа ми има един дето е по-добър от мен и колкото да се опитвам да го настигна, не мога...

- Урока ти таз година, сине, е да можеш да губиш и да продължиш!

Ето виж мен не ми харесва по цял ден зима и лято да ходя в гората и да режа дърва за да ви изхраня, но поне знам, че сам в правилния път. Не правя нещо срамно. Сине, ти може да нямаш икономична подкрепа от мен, но знаеш, че съм винаги до теб и тази сигурност никой не може да ти отнеме! И в крайна сметка никой не прекарва хубаво за дълго време. Имай ми думата. Айде, влизай вътре, за да не замръзнеш и аз да продължа да цепя дървата, които ме научиха с никого да не сравнявам! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Косара Коцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кратка изчерпателна истина! може би само думата "икономична" не е в контекста, но може би е умишлено поставена!хареса ми "урока за тази година...." Един от първите на които някой трябва да ни научи!Браво, хареса ми!

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...