11.12.2017 г., 1:59 ч.  

Нашата странна връзка 

  Проза » Разкази
1311 3 5
29 мин за четене

С нея Съдбата буквално ни... сблъска. Удари? Зашамари? Уби?!...
Какво, всъщност, искаше да ни подскаже с онзи як удар до онова готино кафе в стил винтидж?! Че и двамата обожаваме кафе или... Със сигурност е „или - то“, защото за първото става ясно по - нататък...
Преди повече от две седмици, като по график, излязох сутринта да бягам в близкия удобен парк. Беше хубав и сух ден за напредналата есен. Облечен бях в любимия си светлосив анцуг, който си подарих наскоро, специално за тренировки. Връщах се от поредната сутрешна загрявка, когато изведнъж рязко се отвори вратата на въпросното заведение. В този момент се бях загледал в телефона си, сменяйки песента с друга. И понеже бе рано и нямаше много хора, изобщо не следях евентуални такива. И... БАМ! Усещам как тялото ми се опитва да отнесе нечие друго, което се радва на спокойствие и равновесие в този миг. В първите секунди чувам около себе си момичешки смях и виждам двете момичета с жертвата, която „искам“ да погубя. Стъписвам се, бързо поглеждам в тъмните очи на момичето до мен и се извинявам със съжаления. То, на свой ред, нито протестира, нито пък тръгва да ме съсипва с дамската си чанта. И дори – поема вината, като изстрелва, че излизало с гръб, защото разказвало нещо на приятелките си и така. Аз отричам бързо и съжалявам още веднъж, след като се убеждавам, че е наред. Разминаваме се с усмивка и лек срам. И продължавам по пътя към вкъщи със същото темпо.
След два дни привечер отивам да си взема кафе от същото кафене. Тъкмо грабвам хартиената висока чаша, обръщам се и - познатите усмихнати очи. Бързо разменяме реплики за телесни повреди, последва отново засмиване и свежарски срам. Но най – интересното е, че предпочитаме да пием кафе след „нормалните“ часове за това. Развеселяваме се от общата странност и веднага се допитваме съвсем неангажиращо каква е причината за това. Тя споделя, че завършва Бакалавър и й предстоят изпити, а аз признавам, че нощта ми е по – удобна за работа. Пожелаваме си приятна и спорна вечер и се оттегляме в различни посоки.
След още едно засичане в същото заведение, си правим разходка в близкия мол, защото трябва да избирам подарък за братовчедка си, а дамата имала среща с приятелка по – късно. След луда обиколка, страхотен смях, ползотворно пазаруване с най – добрия консулт от момиче за момичешки подарък, забравяме за време и всичко. Позвъняването на телефона й ни връща към реалността, оказва се, че приятелката й е възпрепятствана от не отложим ангажимент. Решаваме да се съгласим на нездравословна храна, а след това се намираме просълзени в салона на киното, под влияние на някаква луда комедия. Поръчваме си такси и слизаме на нейната улица, защото, по случайност, живея съвсем близо до тях с разликата, че съм в блок, а тя – в къща. И завършекът на целия ден става пред входната й врата с изненадваща, от нея за мен, целувка - може би за лека нощ, която е бърза и от типа „поздрав“. Но устните ми помнят докосването до късни часове след това. Не оставам объркан, а по – скоро приятно учуден, вдъхновен, някак жив.
С Ейприл се видяхме и в бара на чичо, където често замествах бармана там. Беше дошла с приятелки и вечерта мина страхотно. Излязохме още веднъж сами, а сега седяхме един срещу друг в същото винтидж кафе, където започна всичко. И обсъждахме какво да правим с връзката, която решихме да започнем, след като се убедихме, че си допадаме.
- Наистина ли си сигурна, че го искаш, Ейп? – гледах право в тъмните й очи.
- Виж сега... нямаше да подхванем тази тема, ако и на двамата не ни беше приятно в компанията на другия. Споменах ти - не ме привличат типовете на моята възраст, прекалено са възгордени, стоят фалшиви и елементарни. Това е затворена страница за мен, не искам повече опити от този вид, защото знам, че ще последват разочарования, с които вече не ми се спори.
- А откъде си сигурна, че аз няма да съм такова...
- Спечели ме с неангажираността си. С освободения си дух. Привличаш с позитивното си излъчване. Аз съм доста заета с работата в козметичния магазин на мама и почти през цялото време съм там. Момчетата, които са били до мен, не разбираха тази проста и видна причина и измисляха, и се съмняваха в такива сценарии...
- Разбирам те, самият аз не обичам да работя, когато нонстоп ме търсят. Вече знаеш, че боравя с документи от счетоводна къща и любимото ми време за оглед е вечер... – надигнах чашата с кафе.
- Да... – усмихна се тя, загледана в очите ми. – Така че не мисля, че са ми нужни всички тези прищявки, големи думи, лигавщини в началото на една връзка... – добави. – Не са ми необходими, искам единствено да се разбирам с човека до мен и да си имаме доверие.
- Абсолютно... не е нужно всеки да чува и разбира за една връзка чрез „луда“ демонстрация на жестове и то публично. – погледнах в ръцете си за момент.
- Така... искам да знам какво обичаш да ядеш, имаш ли алергии към нещо... – засмя се и леко засрами.
- Ям всичко, най се радвам на домашно приготвената храна, но ако...
- Обичам да готвя. – изстреля Ейприл и отмести една черна букла коса назад. – Предпочитам да го правя, отколкото да не знам какво точно ям...
- И нямам алергии, а ти?
- Единствено към пух, всичките ми завивки са изкуствени.
- И моите.
- И Зак... никакъв секс, не се познаваме все още.
Пълничкият чичко на съседната маса до нас с черната капела и вестника ни изгледа изпод очила, и отново върна погледа си върху четивото.
- Да... прекалено е... лично. – кимнах и махнах с ръка.
- Да... – стрелна ме строго с поглед и след това се засмяхме в един глас. – И наистина... не се опитвай вечер, не искам да те разстроя с това по някакъв начин...
- Разбира се, все още се опознаваме... – отговорих спокойно.
- Спя с някаква тениска и панталонки, не се чувствам някак удобно да съм само по бельо.
- Спя само по боксерки, ако е прекалено топло, а сега е късна есен, така че не се притеснявай... – отговорих в неин стил и се засмях.
- Не се... – прикри усмивката си с ръка. – Какви неща обсъждаме...
- Защо просто не дойдеш тази вечер у нас? Топло е и съм чистил до преди да изляза с теб.
- Днес ще съм с нашите на вечеря...
- Тогава утре? – предложих бързо.
- Добре, утре е супер!
Подадохме си поздрав над масата и онзи мъж със светлия шлифер пак ни изгледа недоумяващо. Излязохме в забързания Ню Йорк, който в момента беше още по – наситен с хора, защото бе обед, приплетохме пръсти и бързо се насочихме към откриването на изложба от най – добрата й приятелка.
Когато се прибрах, малкият мопс Чико и моят нов най – добър приятел, ме чакаше до кухненския бокс. Веднага се нахвърли в краката ми, когато го поздравих, и бързо се зае с гранулите, които му сипах.
Направих си омлет за вечеря, взех си едно кенче бира от хладилника и се настаних на дивана до малката масичка. Пуснах плазмата пред мен и веднага се включих в емоционалния футболен мач на едни от отборите ми фаворити. Чико се настани до мен и често ушичките му се изправяха в почуда, когато изпусках емоциите си гласно.
- Ще свикнеш, приятел, ще свикнеш... – погалих го по малкото му гръбче и защо ли се сетих за разговора ни с Ейп и ограниченията за интимността.
По крайчетата на устните ми заигра усмивка и я пуснах широко на лицето си, защото с това момиче бяхме луди за връзване. Поклатих глава, толкова ми беше приятно с нея и за пръв път ми се случваше това да бъда така освободен в странностите си с момиче. Да бъда заедно с това и приятел с него. Нещото, за което може би мечтах от доста време – а не просто да съм с човек, с когото да има точно определение и това определение да бележи някакво стриктно правило на отношение, начин на изразяване и действия.
Ейприл ме вдъхновяваше с нетрадиционното си държание, тя е напълно себе си, казва си всичко, както е по принцип и не си пада по „заобиколките“. Явно наистина бе надживяла своите 24 години, защото освен, че разсъждаваше като по – голяма, но и живееше и се отнасяше доста отговорно към работата и настоящето си. Така се възхищавах на ентусиазма й, вече бе разучила най – добрите университети в цял Ню Йорк за продължение с магистърска степен по специалността, която завършваше.
В късния следобед на следващия ден излязох да пазаря. Ейприл щеше да дойде към 21, защото й се очертаваше да приеме стока по – късно, и това ми даде шанс да украся масата прилично. Е, доколкото може един мъж да се справи с това...
- Чико, стига се мята в краката ми. Ще те настъпя така, както си и малък... – опитах да се скарам на малкото „чудо“, на което явно му се играеше. – Наистина ще изпусна чашите, ако продължаваш.
Седна на килима до дивана и ме загледа с жални очички.
- А, не... няма да ми се правиш на сърдито. Аз също съм човек и имам чувства...
То наклони глава и издаде съмнителен звук.
- Подиграваш ми се и няма да има гранули... – погледнах го, когато носех чинии към масата и Чико отново се затича към мен.
Когато тъкмо привърших, на звънеца се иззвъня. Отворих вратата и се вгледах в усмихнатите очи срещу мен.
- Здравей! – докоснах лакътя й.
- Здравей и на теб! – надигна се на пръсти и ми даде бърза целувка. – Ейййй... – пристъпи тя и клекна към Чико. – Не си ми казвал, че имаш кученце?! – обърна се толкова щастлива към мен. – Какъв си ти?! Сладур... – подаде му ръцете си и то веднага започна да слага лапичките си в тях.
- Ааа, ще ревнувам... – избърсах ръцете си в кърпата на кухненската печка и я погледнах засмян.
- Ойй, какъв е малък и готин... – започна да гали главичката на чудото. – Кога си го взе? – погледите ни се срещнаха.
- Преди малко повече от два месеца.
- Как се казва? – взе го в прегръдката си.
- Чико... – засмях се аз.
- Ай, какъв е красавеец... – очите й наистина блестяха.
- Много е палав, ето там някъде му е играчката... – намекнах към дивана.
- Е, розова топка ли точно, Зак? – пусна го тя и ме перна с поглед.
- В интерес на истината, нямаше друг цвят... – избухнахме в смях и след това й помогнах с якето. – Виж какво, почти съм завършил салатата, не знам дали обичаш, но мисля да приготвя шишчета с пилешко и зеленчуци, какво мислиш? – стрелнах я бързо, докато режех.
- Невероятно... толкова съм гладна. – приближи се към мен. – Мога ли да довърша салатата?
- Разбира се, в шкафчето над теб има още една дъска...
Тя се протегна и в общи приказки и смях довършихме заедно приготовленията.
- Много мило, че си наредил масата... – погледна ме някак замислено.
- Доколкото малкият ме остави... – погледнах вдясно към него за момент, вече се беше уморил от игра и лежеше на дивана. – Надявам се да нямаш алергия към животни... – подсмихнах се засрамен.
- Не, даже много обичам...
- Голям майтап е, защото още се хлъзга по паркета и залита...
- Милият... – загледа се с умиление в очите ми и някаква топлина обля гърдите ми.
- Вино? – изправих се и взех бутилката в ръка.
- За всичко си помислил, благодаря...
- Заложих на червено, но да видим дали ще ти хареса. – изгледах я с усмивка.
Толкова ми беше приятно и удобно в компанията на Ейприл. Чувствах се наистина свободен, жив и някак предразположен към всичко. Говорихме си за близките ни приятели, кой с какво се занимава и като цяло връзката ни с тях. След това споменахме и за родителите си. „Задочно“ ги представихме един на друг и решихме да си направим план за съботата и неделята, които предстояха. И понеже не бях украсил все още коледно вкъщи, й предложих да го направим заедно. Тази идея й допадна много и с желание обсъдихме къде да обиколим на следващия ден за украса.
Вдигнахме масата заедно и когато за последно отидох за чиниите ни, се вгледах в картинката пред мен. Такава пълнота не ме бе изпълвала никога. Седях на едно място, изучавайки момичето, което в момента грижливо се зае с приборите. Черната й до малко под раменете коса бе така привлекателно начупена. Приближих се зад нея и оставих чиниите отляво. Обгърнах я с ръце през корема и вдишах дълбоко в косата й.
- Не е нужно да ги миеш ти... – промълвих.
Усетих как цялото й тяло се стегна и докосна пръстите ми. Обърна се към мен и бързо ме целуна.
- ...но наистина искам да довърша тук. – добави със закачка.
През това време постлах на Чико и внимателно го изместих. Трябваше да свиква, че това му е мястото за сън и почивка. С Ейп приглушихме светлините в кухнята и се насочихме към спалнята в дъното. Изгасих и притворих вратата, когато се преоблякохме и се мушнах под завивките.
- Студено ли ти е? – попитах загрижено.
- Не, тук е много топло...
- Добре... – гледах в тавана с ръце зад тила.
Ейприл беше от лявата ми страна с гръб към мен. Изобщо нямах представа как ще заспя. Бях превъзбуден, щастлив, че до мен има човек, който така ми вдъхваше доверие и заедно с това спокойствие. И бях така силно привлечен, но знаех, че не трябва да греша дори с желанието си за малък жест, който можеше да бъде продиктуван иначе.
- Зак... – гласът й беше тих и викащ ме.
- Да... – отговорих ниско.
- Може да ме прегърнеш.
Изведнъж ме полазиха тръпки от изречението и в същото време отново се разля топлина в гърдите ми. Приближих се внимателно към нея, без да се допирам до тялото й и преметнах нежно дясната си ръка под завивката. Тя издърпа лявата ми под врата си и обви с ръце другата. Можех да усетя аромата от косите й. Унасяше ме приятно. Исках да се заровя там, но щеше да е прекалено.
- Удобно ли ти е... – попита така тихо.
- Да, а на теб?
- Да, спя с чорапи, да знаеш... – усетих заигралата й се усмивка.
- И аз, понякога... – засмях се.
- Лека нощ, Зак... – усетих топлите й устни върху ръката си.
- Лека...
Господи... как щеше да е лека?! Чисто изпитание... Така исках да я притегля към себе си и да впия устните си в нейните...
Не знам кога се бях унесъл, а още по – малко бях усетил напиращата светлина отвън. Когато се събудих, Ейприл не беше в леглото. Разтърках мързеливо очите си и видях часовника на нощното шкафче, който показваше 10:32. Изправих се бавно, разтягайки се и излязох от стаята. Веднага усетих миризмата на палачинки и се усмихнах.
- Хейй... – гласът ми все още бе дрезгав.
- Добро утро, мили! – Ейприл беше навлякла моя бяла тениска, която й седеше като туника, надигна се и ме целуна по бузата. – Надявам се обичаш палачинки...
- Ммм, и още как! – усмихнах се мързеливо и видях как чудото започна да се бори с чехлите ми, като за „добро утро“.
Така топло ми стана, имах чувството, че са ме залели с мед след като Ейприл ме нарече „мили“. Стана ми толкова хубаво и някак специално. Бързо отидох в банята и си взех освежаващ душ. Закусихме в уединение и в някак по – дълбоки погледи. Извиних й се, ако ме е чакала дълго докато се събудя, но тя сподели, че е станала малко преди мен. Очите ми блестяха от благодарност и чувство на пълнота. Този неин жест ме накара да се разтопя истински. Бях фен на обикновените неща, поднесени с отношение. Но можех да заявя, че по – скоро дълбоко желаех за тях, защото до сега не ми се бяха случвали по такъв непреднамерен и специален начин.
- Готвиш страхотно! – погледнах я бързо.
- Нищо не е... – присви рамене и се вгледа в нетърпението ми да изям още една.
Облякохме се и излязохме в огромния град. Насочихме се към един от големите магазини за всякакви коледни неща и се изгубихме в празничното си настроение.
- О, да... – спря се на едно място Ейп и се обърна към мен. – Искам да си вземем коледни пижами!
- Ама, как ме виждаш мен в пижама... – засмях се.
Тя ме изгледа от горе до долу и се усмихна широко.
- Аз казвам, а щом искам... – наклони глава.
- Е, не, де...
- Да, да, да! – стисна ръката ми и ме поведе напред.
Когато се върнахме вкъщи, беше вече напреднал следобед. Оставихме огромните три торби на кухненския бокс и решихме да си направим кафе. Малкото чудо отново бе гладно и нямаше как да не го отразим. Ейприл започна да ме подканва да си пробвам пижамата, която просто взехме по размер и нямах избор. Заобличах това прилепнало нещо, докато тя вадеше играчките. Когато се появих в кухнята със завлачена стъпка, отдалеч умря да се смее.
- Защо си си смъкнал така долнището, бе, мило? – едва сдържаше напиращия смях.
- Ами защото да не ти казвам къде ми убива, МИ - ЛО! – погледнах надолу и поклатих глава.
- Аахахахахаха!!! – втурна се към мен и ме запрегръща силно.
- Може би само горницата ще ползвам... – пригладих я върху себе си и се огледах неодобрително.
- Хайде, идвай сърдитко, да ми помагаш с покупките! – завъртя се тя.
Понечих да пристъпя и се озовах на пода.
- Чико! – извиках му, сякаш той разбираше - бях му нацелил играчката, която ме повали.
- Зак! – изплаши се Ейприл. – Добре ли си?
- Нищо ми няма! – вдигнах ръка. – Нападнах пода просто, навик ми е. – успях да се засмея.
Пуснахме радиото от телевизора и стаята се изпълни с коледни песни. Нагласихме елхата и започнахме да я украсяваме. Забавлявахме се искрено на това ни занимание. Беше страхотно да мога да споделя тези емоции с някого. С Ейприл. Чувствах се за пръв път така щастлив. Виждах, че и тя се забавлява, въпреки че първоначалните ми опасения бяха свързани с това дали 8-те ни години разлика нямаше да й попречат да се отпусне. И за кученцето имаше нова играчка, която изглежда му бе допаднала доста. Този път беше в подходящ цвят. Толкова фалшиво пяхме заедно с Ейп, че така яко се смяхме на собствените си изцепки. Имах чувството, че коремът ми се беше свил на топка от весел гърч.
Приготвихме вечерята заедно. Хапнахме унесени в това, което бяхме сътворили в хола. Бяхме приглушили светлините, за да изпъкнат тези около кухненския плот и елхата. Малкият се разхождаше в интерес, опознавайки новата променена обстановка. Говорихме си за много неща от миналото, за това какви сме били като малки. Със захлас слушахме историите и спомените си от празниците. Усещах как Ейприл се закача под масата с новите си пантофи на елени. Усмихваше ми се с тази грейнала емоция и всичко в мен започваше да живее по друг начин.
Когато разчиствахме, по радиото тръгна бавна и увличаща балада. И двамата сякаш в един миг се спогледахме. Приближихме се един към друг толкова замислени. Някак от очите ни се изпари досегашният смях и усмивките се замениха от погледи, търсещи нещо повече в другия. Усетих пръстите й около врата си и отпуснах глава до нея. Веднага усетих парфюма й, който ме унесе. Затворих очи и се опитах да се концентрирам върху допира й. Искаше ми се максимално да попия чувството от всеки докоснат от нея милиметър. Исках да го запазя. Да запазя този момент завинаги. В кухнята бе почти тъмно, единствено телевизорът осветяваше част от нея. И това придаде за още по – романтичната атмосфера. Надигнах глава и се вгледах в очите й. Не си казахме нищо, просто се гледахме. Едва издържах да не погледна в червените й устни. Така силно исках да се спусна към тях. Чувствах, че се задушавам от желание. Ушите ми сякаш бучаха. Тялото й беше така опасно близо до моето и всяко нейно движение беше изпитание за това да не се предам. Тя усещаше това колебание в погледа ми и ми отвръщаше с увереност. Очите й не примигваха от някакво съмнение. Усетих как ръцете й се раздвижват и внимателно ги докоснах, без да откъсвам очи от нея. Преместих ги на кръста си и докоснах лицето й, като погалих страните му с палец. Тя се усмихна срамежливо.
- Толкова си красива, Ейприл... – гласът ми се сподави в почти тишина.
Наведох се към нея и плахо доближих горната й устна. От нея се изтръгна едва доловим стон, но това така разбуди сетивата ми. Опрях чело в нейното и се загледах в очите й. Тя бавно ги отвори и докосна наболата ми брада. Вгледа се в устните ми. Не знаех дали правя грешка, но го чувствах правилно от това, което изпитваше тялото ми. Долепих устните си нежно в нейните и вдишах дълбоко от разнеслата се възбуда по тялото ми. Усетих веднага как ръцете й се изплъзват от лицето ми и обгръщат врата ми нежно. Последва неин ход, който ме разтресе с увереността си. Езикът й нежно докосна моя и мекотата на плътните й устни ме изненада. Музиката препускаше около нас. Плувах в невероятните бавни и дълбоки целувки, които любеха устните ми. Изтръпвах от сподавените тихи стонове, които издаваха гърдите й. Ръцете й зашариха около лицето ми, придърпвайки го плътно. Чувствах се опиянен от аромата, докосването и целуването й. Целувките й бяха вдигнали леко темпото, което ме караше да я държа близо до себе си. Ръцете ми се спуснаха към ханша й, когато нейните ги уловиха и устните й напуснаха моите. Вгледа се право в очите ми, изпитвайки ме.
- Трябва ли да спрем... – попитах объркано.
- Не знам... – наклони глава, прибирайки кичур коса зад ухото си.
Забелязах, че две копчета на бялата ми риза се бяха измъкнали и разкрили почти гърдите ми. Целият горях и треперих от възбуда. Дишахме тежко. За пръв път се бяхме целували така. И толкова дълго.
- Хайде да си лягаме... – заобиколи ме и тръгна към стаята.
Сложих ръка на главата си, която гледаше в земята. Дали не бях сгрешил?
Изчаках я да си вземе душ и през това време измих чиниите като в транс. Преместих кучето, което отново бе на дивана и отидох към стаята. Ейприл тъкмо отместваше завивката. Свалих дънките си и се преоблякох в къси шорти и тениска, като през цялото време бях потънал в мисли. Сега и не можех да видя изражението й. Дали ми беше сърдита... и как ли се чувстваше...
Влязох под завивките внимателно и се вгледах в тавана. Все още усещах тялото си изтръпнало от възбудата преди това. Разните импулси ме караха да потрепвам всеки път, щом се връщах към сцената.
- Зак...? Спиш ли? – попита нежният й глас.
- Не... – гласът ми съвсем се бе загубил.
- Можеш да дойдеш при мен...
Някак ми отмаля, след като чух тона й. И отново се приближих, но не прекалено.
- Зак...
- Да?!
- Притесняваш ли се от нещо?
- Не, защо?!
- Страх те е да ме доближиш ли?
- Ейприл, аз... не искам да изглежда сякаш...
- Не изглежда, имам ти доверие. – гласът й беше спокоен.
- ...не мисля, че мога да бъда спокоен. Тоест, тялото ми... след това, което се случи. – можех да умра в собствения си срам.
- Искам просто да те усещам.
- Ейприл...
- ...просто ела насам...
Доближих се още малко. И вместо това, тя се отмести назад и скъси дистанцията между нас напълно. Това нейно движение ме изкара от всякакъв разум. Главата ми машинално започна да подава команди на тялото ми да не се отпуска. Ейприл придърпа отново дясната ми ръка до гърдите си и започна да я гали. Топлината на тялото й ме разсейваше. Моето се бе напрегнало. Сега пръстите й обръщаха внимание на всеки мой с нежно докосване и подобно движение бе в състояние да ме изкара от малкото ми останал контрол.
Дълго не можахме да заспим. Но някак... успяхме.
Станах към 8ч. и видях, че момичето до мен все още е под дълбок сън. Това ме умили и реших да върна жеста от предната сутрин. Взех бърз душ. Нахраних малкото чудо, напълних и купичката му с вода. Оправих в кухнята и тихо се измъкнах от апартамента. Имах намерение да мина през онази малка пекарна, от която отдалеч се усещаше мирисът на топъл хляб. Поздравих се с моя познат там и взех няколко средни франзели за сандвичите, които щях да приготвя. По път ми беше и кафенето „Costa“, така че изобщо не се поколебах да взема две чаши, пълни с кафе и мляко. На ъгъла на нашата улица имаше малък цветарски магазин, който тъкмо отваряше. Уханието на цветята ме спря и изкарах една бледорозова роза, която ми беше направила впечатление. С жената се познавахме и бързо разменихме няколко думи.
Връщайки се, Чико ме посрещна. Вече се беше разбудил напълно. Оставих кафетата и покупките на плота и бавно влязох в спалнята. Ейприл все още спеше в същата поза. Положих розата в края на леглото и се усмихнах. Имах време да приготвя сандвичи. Надявах се малкото чудо да бъде послушно и да не ми пречи, и така и стана – сега играта му беше свързана с гирляндите на елхата. Май много му допадаше да ги изучава. Извадих продукти от хладилника и се залових със закуската.
Не след дълго усетих как Чико се затичва към стаята. Усмихнах се и поклатих глава. Ейприл се беше събудила. И пак го лигавеше с тези нейни комплименти. След това видях усмивката й към мен и вдишването й към розата.
- Винаги ли си толкова романтичен... – приближи се тя.
- Е, чак пък... – засмях се. – Добро утро! – целунах я по челото. – Мислех дори, че ще е прекалено клиширано...
- Бъди по – уверен, с какво се занимаваш? – харесваше ми такава сънена.
- Правя сандвичи и те чака огромна чаша кафе! – намекнах й към хартиената торба до мен.
- Оле... отивам да се оправя и идвам!
Хапнахме така, както седяхме до плота. Беше по – освободено и интересно. Бяхме пуснали на кучето някаква анимация, защото обичаше да седи на дивана и това го разсейваше от възможността да къса украсата.
- Как спа, чувстваш ли се удобно? – загледах се в щастливото й изражение.
- Да, между другото... Изобщо не предполагах, че ще мога да се отпусна на чужда обстановка. Винаги ми е някак странно в началото на друго място. А тук се чувствам добре...
- Можеш да идваш по всяко време... – усмихнах се. – И Чико много те хареса!
- Ох, голяма симпатяга е, но на кого ли прилича... – завъртя замислено очи.
С Ейприл се разделихме към обяд, защото трябваше да ходи до магазина, за да зарежда. Решихме да се видим по – късно навън и до това време имах намерение да отида до фитнеса. Затова пооправих вкъщи, приготвих си сака със спортно облекло и се насочих натам. Започнах от пътеката, бях си пуснал музика от телефона и попаднал точно на песента, на която се сблъскахме с Ейп на вратата на онова заведение. Веднага се сетих за снощи, танца и последвалите действия. Отново усетих онази вълна от топлина, която загря цялото ми тяло. При всяка такава светкавична мисъл за миналата вечер имах чувството, че губя въздуха си. Разтърсих глава и се опитах да се съсредоточа върху програмата.
Когато се прибрах, след взетия душ се навлякох в едни раздърпани дънки и зелен пуловер. Поиграх малко с Чико и излязох, за да не закъснея за срещата си с Ейприл. Щяхме да се видим в едно кафене, близо до работата й. Все още не бе там, когато отидох, затова си поръчах кафе и запалих цигара. Бях седнал до огромните прозорци и погледът ми блуждаеше в трафика навън. Когато Ейприл влезе в заведението, забелязах как мъжете надигнаха очи. Мда... много е хубава, ама е моя! Изправих се и си разменихме бърза целувка.
- Ох, извинявай, че закъснях... Днес бях затрупана с доставки, на всичкото отгоре Коледа е след седмица и има страшно много поръчки. – остави шала си настрана. – И майка ми се обади и ме държа половин час на телефона, при все че й казах, че вечерта ще отида да вечерям в тях... – поклати глава разсмяна.
Не можех да отлепя очи от нея. Поръча си същото кафе и нещо ме попита между другото.
- И Зак... също така с татко искат на Бъдни вечер да сме заедно, ще дойдеш ли с мен?
- Как... какво... – не очаквах този въпрос.
- Къщата е в другия край на града, но ще те взема с моята кола и ще отидем. Съгласен ли си? – спря се на очите ми.
- Не знам какво да кажа... Изненадан съм и не че се колебая, но...
- И без това все ме питат кога ще си заведа момче... – намигна ми с онази усмивка.
- Какви неща обсъждаме по кафетата с теб... – загледах се в нея и поклатих глава.
- Да, малко сме луди, но...
- Къде ще ме отведеш, Ейприл...
- Не знам, но ти цял ден ме разсейваш и си виновен! – засмя се срещу мен и устните й докоснаха сламката.
Имах ли смелост да се противопоставя?!
През следващата седмица почти не се видяхме. Бях всеки ден на смяна в бара, защото назначеният си беше взел отпуска сега, за да работи пък изцяло през празниците. Връщах се късно и доста изморен от смяната. Чакаха ме и куп документи от счетоводната къща, които трябваше да предам. В срядата Ейприл и приятелката й бяха минали за малко през бара.

*****

Бъдни вечер се падаше четвъртък. Скоро Ейприл щеше да бъде отпред пред блока. Заложих на тъмни дънки, черна риза с дълъг ръкав, който навих два пъти, черни обувки и кожено яке в същия цвят. Заключих след себе си и слязох надолу с асансьора.
Излязох навън и вдишах от свежия и студен въздух. Като в приказка беше започнало да вали преди два дни и сега прехвърчаха големи снежинки нарядко. След секунди до мен спря сив матов джип Lexus. С кого си имах работа само...
- Хей, влизай! – усмихна ми се Ейприл.
- Здравей, това е за теб... – показах й червения букет рози, който бях избрал.
- Много мило, благодаря! – очите й светнаха.
- Оставям го отзад, а този е за майка ти. Взех за къщата бутилка уиски и червено вино.
- Значи баща ми ще те хареса... – намигна ми.
- И... изглеждаш прекрасно! – наведох се и целунах шията й.
Веднага усетих парфюма й и съзнанието ми се замъгли за момент. Беше страшно красива! С тъмночервено червило, косата й бе по онзи навит начин, беше с висока талия дънки и червена сатенена риза, която се връзваше страхотно и подчертаваше устните й. Харесваше ми, че не беше от онзи тип момичета, които отделяха прекалено много време за външния си вид, а в крайна сметка резултати седяха някак неестествени.
Потеглихме, а очите ми се изкушаваха да я наблюдават. Колата й беше уникално красива и удобна. Ароматът й идваше до мен и ободряваше сетивата ми нежно. Беше спокоен и уверен шофьор. Градът даряваше всички с прелестната си украса и блестящите участъци в празнична светлина. От колата излизаше класически джаз, което ме спечели напълно. Замислих се над нашата странна връзка. За пътя й до тук. До тази крачка. За мен означаваше много това да се запозная с родителите й. Привилегия, която не исках да изпускам. Защото Ейприл беше различна. За годините си. За стила на живот на момиче в най – силния етап от живота. Възхищавах й се. Беше така нетрадиционна и чупеща матрицата. Буквално ме бе хванала за ръка и повела по пътя на опознаването й. Още от началото бе сложила картите и колкото смях бяхме излели върху междинните въпроси, които си бяхме задавали, сега седяхме един до друг. Празниците бяха пред нас. Можехме да споделим емоциите си заедно и да се насладим на магията на тези дни.
Родителите на Ейприл ме посрещнаха неочаквано топло. Майка й ме прегърна като свое дете, а баща й веднага ме открадна, за да ми покаже гаража си с реставрирани стари коли, които сам бе оправил. До сега не бях виждал толкова стари коли, които се бяха превърнали в уникални с цветовете и кожените салони, които той сам бе моделирал и изработил. Върнахме се при гостите на семейство Джонсън, които бяха, всъщност, техни много близки роднини. Запознах се и с по – малкия брат на Ейприл, който пък се интересувал много от барманство. Зарадвах се, че мога да поговоря с него на тази тема и да му помогна, доколкото разбирах. Обещах му да уговоря среща с бармана, който работи в заведението на чичо, а той беше наистина добър. Обстановката беше топла, разговорите бяха най – различни и интересни. До мен седеше Ейприл, която ме гледаше някак странно приятно. До сега никой не ме беше гледал по такъв начин. Ръката й беше над коляното ми и ми въздействаше успокояващо. Усещах по погледа й кога искаше да усети допира ми. Нежността й беше като балсам за грубите ми ръце, които се бяха напукали от студа.
Вечерта сякаш литна от доброто настроение и развълнуваната комуникация в празника. Взех си довиждане с всички и получих покана от родителите на Ейприл за вечеря в най – скоро време. Усетих окуражаващото потупване на баща й на излизане, споделяйки, че ще се радва някой път да изпробваме някоя от колите. Заобиколихме и отидохме към един от гаражите, където бяхме спрели. Закопчавах колана си, когато Ейприл се наведе към мен и погали устните ми нежно няколко пъти. Изненадах се от тази непредвидима нейна стъпка. Усетих лявата й ръка близо до гърдите си и това ме накара да изтръпна.
По пътя си говорихме за нещо общо, както винаги ме закачаше и ми се усмихваше с онази усмивка. Слушах я и се включвах в разговора, но бях някак отдалечен след целувката.
Поканих я да прекараме нощта вкъщи и оставихме колата зад блока. Придвижихме се с асансьора до апартамента ми и когато отключвах, усетих ръцете й около корема ми. Когато се обърнах погледите ни се срещнаха. Беше с леко разтворени устни и се бореше с въздуха си. И двамата се спуснахме бързо към целувката си. Завъртях ключа и нахлухме в хола.
- Само да си сваля токчетата... – каза тя между целувките.
- Добре... добре... – отдръпнах се и се облегнах на плота.
Главата ми пулсираше, а тялото ми искаше да бъде около нея. Тя разкара обувките си и се насочи към мен. Вдигнах я на ръце, краката й се обвиха около кръста ми, а ръцете й се заровиха в косата ми. Исках да намеря опора и допрях гърба й във вратата. Тя затвори за момент очи и долових стон на възбуда. Освободи бързо две копчета от ризата ми и отново обгърна врата ми. Всичко в мен закипя. Усещах езика й в устата си, който ловко галеше моя. Започна да разкопчава сатенената си риза и спуснах целувките си към врата й. Усещах натиска на ръката й зад тила си, който ме караше да продължавам. Меките й стонове на възбуда, които искаше да потисне в гърдите си, ме възбуждаха още повече. Опитах се да сдържа и своя зад зъбите си и се оттеглих от вратата. Понесох я към спалнята, тя захвърли по пътя ризата си и се насочи към устните ми. Оставих я внимателно на леглото, тя издърпа ризата ми нагоре и й помогнах да я свали. От там нататък телата ни знаеха танца, а краят му не беше далеч, когато кипяха да се слеят...

© А.Д. Всички права запазени

Това е последният ми разказ от общо двата до сега публикувани. Една по - различна картина от предходните и лека история. С нея Ви пожелавам весели празници и на първо място - здраве!
Започваме с по - трудните теми през 2018, когато най - вероятно още с първия ми къс разказ ще Ви покажа резюмето на плануваната полюсна история, която ще излиза на части!
Приятно четене!
https://www.youtube.com/watch?v=R_Xyk07QqfY

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изключително Ви благодаря за тези думи, BurchinVeli (buchittaa) ! Така ме усмихнахте...
  • Нямам нито една дума да опиша това,което прочетох.... Направо.. Но нека да се опитам- много истинско и разтърсващо! ❤
  • Много, много Ви благодаря, МаЖор (Мария Божкова) ! Пожелавам хубав ден и прекрасни предстоящи празници
  • Интересна е мъжката гледна точка през женския Ви поглед!
    Задържахте вниманието ми приковано, до края на разказа си!
  • Радвам се, че сте отново тук, brinne (Мариана)
    Благодаря за прочита и думите!
Предложения
: ??:??