written-springs
235 резултата
Липсваш ми...
Думи, разстилащи чувствата и намеренията ми към теб. Израз, пътуващ чак от сърцето ми, за да стигне до твоето. Емоция, потребност... толкова силна, понякога жалка.
Никой не може да отрече колко тежка е самотата и какви прояви на човешкото съзнание управлява, сякаш е господарка. Самотат ...
  378 
Прозира тъгата ти. Очите ти – пак утихнали. Изплакали безброй невидими сълзи.
Душата ти. Сенчеста, потисната. Отронен вик от тъмната зора...
Спомняш си за мен. Нещо те боли. Седи и човърка, като упорито червейче. Питаш се къде съм и какво ли правя. Ако ти кажа пряко – крача смело и живея, сякаш не с ...
  158 
Присещаш ли се за мен...
Захлупено мълчание на морското дъно. Нежен прилив, заклещен камък. Разбутвам ли все още нощите ти? Избухналата ми нежност... вече не ми тежи. Привикнах да губя себе си, получавайки те като известие. Далечно. Не знаеш какво да ми кажеш. Под студа на планината, а задушена с мо ...
  181 
– ... поискай го истински! – завърши изречението си Гласа.
Прозвучи ми като края на надбягването със собственото Аз. Изгубих борбата със себе си. Със Съдбата. Изплаках очите си, за да срещна онзи цвят, който виждах в съзнанието си. Беше като оттенък на пламъче от свещ в тъмна стая, пропукваща музата ...
  206 
Събличай ме...
Събличай ме бавно. И ме вдишвай. Целувай там, където пожелаеш. Засмуквай стенанията ми. Ти знаеш как да играеш правилно със сетивата. Обгръщай ме с чувство. Прегръщай душата ми. И се сливай с тялото ми. Ти си моето спокойствие. Ти си жаркият залез на деня.
Попиваш ли докосванията ми?
...
  192 
Ще се настаня някъде до теб. В леглото, което е попивало историите за мен. Ще те прегърна нежно. Страстно. Ще заровя лице в косите ти. Ще си моят нежен стон, пропътувал километри. Отдъхващ си до теб. Близо до сърцето ти.
И ще излея всичките си чувства. Ще се разстилат като въздушни целувки. Ще се сл ...
  181 
Чуваш ли как крещя без глас?
Как сърцето ми се пръска...
Слушаш ли в думите ми – празнотата...
Кухината, изпълваща душата ми...
Непростими са грешните минути, изпълнени с тъга и плач. Непреодолими са часовете, гъмжащи с липси. Останахме аз и бутилката. Скъп или евтин алкохол – не помня. Допивам наки ...
  184 
Как да я зарадвам?
Може би с роза в мъглива сутрин. Може би с редове, след като сме се закълнели, че не се понасяме. А може би да й изпратя бутилка италианско розе? Букет от нежни цветя? Ей така... без повод. Да се чуди от кого са и защо.
С нея ни делят много неща. Толкова са различни ежедневията ни ...
  172 
Все още не мога да събера мислите си след писмото ти. Защото се познавам – подчинявам всяко изречение на дъблоки съмнения. А ти копнееш именно за този мой отговор.
Преди всичко...
Искам да те попитам – наясно си какво се случва, когато човек си играе с огъня, нали?!
Трябва да призная, че през цялото ...
  157 
Какво направихме с теб?
Какво извършихме?
Че от невъзможност сме прокълнати...
За какво си мислиш, докато ме губиш? За какво разсъждаваш, докато приемаш за даденост нашата среща и я помилваш с перото на великата мисъл – „Така е писано“. Сто пъти си повтарям. Не е нужно да си далеч, съзнавайки, че съ ...
  179 
Знаеш ли за болката ми?
Подозираш ли за нея?
Ето тук си заседнала. В гърлото. Понякога се трансформираш в кипяща вода, изливаща се от очите ми. Ти си тишината, която не споделих с никого. Ти си споменът, който запазих за себе си. Ти си истината, с която продължавам да живея. Може би дори мечтата, ко ...
  242 
Сънувах те...
Повече от тъжна. Изгубена. Осъзнаваща илюзията на чувствата в шепата чужда ръка, а уж най-близка. Виждаш ли? Бленувам те. А толкова дълго не съм те виждал. И не ми пробутвай: „Съжалявам, аз те подведох”. Защото бих отвърнал – благодаря, че даде, вместо да прибереш. А после ще те нападн ...
  208 
Не си отивай...
Нека те погледам още малко. Нека се гмурна още веднъж в твоите зелени реки, отразяващи мен. Единствено мен. Нека докосна нежната ти длан. И целуна наранените ти устни.
Не си тръгвай...
Разсъблякох всичките си мечти. Положих ги в краката ти и се вгледах в съзнанието ти. И докато ти пл ...
  222 
Не казвам, че е лесно да си с жена. Но жените... ммм... те са друга смес, друга емоция, друга ракия. Когато за пръв път се влюбих в жена, беше на онези задължителни летни лагери, на които се предполага, че трябва да се учи и да се кротува. Все още случката е пред очите ми. Иван (лошото момче от 5г к ...
  173 
Ти знаеш...
Хиляди пера ме заключват в клетки. Поливат ме с мастило. Обагрят ме в желания. Всичко е една илюзия. А аз все още обожавам свободата си. Пиша за хубавата страна на пагубните чувства. И те помня... Като слънчев лъч, хвърлящ светлина върху онези картини, които разглеждаше. По небцето ми – ...
  186 
Ще бъда ли за теб просто перо...
Ще ли бъда ли открит остров, изпята песен...
Ще бъда ли познат край, отъпкана пътека...
Потапяш ме в пътя от думите си. Окриляваш душата ми – чувствам се лек. За мен си невинност, младост, в която виждам необикновена мъдрост.
Даваш ми повече, отколкото предполагаш. ...
  195 
Плаж, море и пясък. Тихи нощи. Ниски вълни.
Цитрусови аромати, свещи. Спускащи се мелодии джаз. Латино ритми.
Бриз. Топлина. Усмивка.
Разбивам се на парчета пред твоята особа. Така ме предразполагаш. Толкова ми е спокойно. Говори ми, споделяй ми... Не спирай. Слушам те. Тук съм. И съм там. Ти си ора ...
  196 
Все още ми е странно как е възможно да ме харесват разни същества от мъжки пол. Не стига, че съм хард кор лесбийка – всичко в мен го крещи, като започнем от късата коса, коженото яке, острия поглед, някъде го определиха на разтопен шоколад, двата синджира на врата ми, задължителния пръстен на палеца ...
  224 
Целуваш ме... Ти си тръпката по тялото ми. Ти си мисълта, която стяга цялото ми същество. Ти си песента, която попивам. Ти си нещото, каращо кожата ми да настръхва.
Страст... Докосваш ме. Докосваш ме толкова внимателно, сякаш допирът ти ме застрашава. Започвам да се давя. Страстта ме потапя в неизве ...
  176 
До сега никой не ме е горял с думи. Опитвали са се. Типичните клишета и техните златни синоними, в чиито надежди кипи такъв невъобразим ентусиазъм! Седим и си говорим за живота. За мечтите, целите, любовта и това, което истински ни прави щастливи. Хм. Напоследък изреченията ми звучат доста странно. ...
  229 
Да изневериш. Господи! Аз, който се кълнях. Човекът, когото всички смятаха за достатъчно разумен и „бял“. Да, точно аз. Аз! Разбитият. Убитият. Подмаменият. Излъганият. Да слагам ли още синоними?! Бих повърнал...
Изневерих. На себе си. На чувствата си. На нея – въпреки че в момента моите лични дейст ...
  227 
Много е странно това чувство. От онези – странно хубавите. Усещаш, че само след секунди животът ти ще се промени. Летиш, а нещото все още не се е случило. Всичко се крие в емоцията. В това, което се е зародило в самия теб, преди още да е посято.
Приличаш ми на пролетна буря. Закъснял дъжд. Късна неж ...
  125 
Нежно дихание. Пареща страст. Пълзящ стон. Притиснати длани. Аз и ти. На онова място, което си запазихме отдавна. Пътуващи към себе си, отдаващи себе си. С теб го искам много, много различно. Просто защото ти си различна. За пръв път срещам такъв човек...
Дълбай в очите ми. Те са тъмнина и лава, по ...
  217 
Съжалявам, аз... обещах ти много. Обещах ти дом, обещах ти семейство, обещах ти сини изгреви, обещах ти спокойствие. Последно ти обещах писмо. Прости ми, беше в изблик на емоция. Това би го направило само и единствено старото ми аз. Онова, което бе способно да обича.
Прости ми, аз...
Върнах се към о ...
  198 
„Нашето“ съвсем не прилича на любовна история. Нито се сблъскахме, а да не говорим, че дори една единствена думичка не си разменихме на онази уж случайна среща. Между нас, обаче, се настани нещо много по-ценно. Тази химия, която избухна съвсем естествено и елементите в една връзка, към които и двама ...
  200 
Потъпкан фас.
Усмихвам се.
Без мен ли започнахте?!
Поставям началото на тази година в този ден. Къде бях? И какво ми се случи след онзи безсмислен ден? Коя се подлъга?! И коя реши да помачка чаршафите ми...
Чупя пръсти. Дяволски усмихнат поглед! Вадя думите си като егоистична купчина червеи, ожаднял ...
  250 
Животът е една голяма изненада. Всеки ден е дар от Онова, в което грешникът е избрал да вярва. Животът е безумие. Тихо, споделено. Или пък нощна птица, обикаляща тъмните квартали. А ние сме творци на обстоятелствата. Енергия, привличаща Ангела, научил се да прощава. Енергия, която, обаче, често бива ...
  289 
Трима. За триъгълник. А по средата огън.
И не молби за живот и съществуване. А изцеление.
В дълги тъмни тоги. С качулки. Един с книга, а други двама целуват кръст. Тихо шепнат в словото на Онова, което бе създало отворения сюжет. Лицемерие. Ненавист. Отровни думи. Злоба...
Определенията, които подти ...
  242 
Сядам и пия с твоята коварна същност. С примамливата ти красота. Със страхотните ти правилни черти. С онова, което можеш да ми нанесеш. Роб съм на твоите последици. Ти си жестока самота. Илюзорна власт. Блестяща сянка. Тънка граница. Ти си удоволствие и болка. Лесна плячка. Друга изгубена душа...
Въ ...
  215 
Черен чай. Силни пури. А кучките – вън!
Да развяват „истините“ си на улицата. Да клякат за цената си.
Вече ме познавате – черния флаг в пошлото течение на литературата. Когато ти беше на върха, аз бях все още кръгла нула. Когато ми сложиха етикет, реши, че другата половина от теб е магнит – всичко о ...
  282 
Ухаеща утрин. Ухаеща на теб. Компанията ти. Поднасяща ми усмивката, заради която нямам търпение да се измъкна от леглото. Есен... късна, студена и мъглива. Но прекрасна! Заради твоето присъствие, заради това, което правим в тези неделни часове.
Обожавам аромата на току-що смляно кафе. На кухнята, по ...
  205 
Превърнах се в нейния кошмар, защото...
Тя ме канеше, аз нямах смелост. Увереността ме беше напуснала. В един момент се намерих на земята, целувайки я сякаш...
Сега понасям уроците на вината. Разочарованието. На пропуснатия шанс.
Не мога да си простя. Проклинам онази нощ и ми се иска да я повтаря, з ...
  216 
Заплака на рамото ми. Заслушах се в историята, носеща ти вина. Влюбих се в сълзите ти. Пропити с искреност. Попити с тъга...
Поемам си дълбоко въздух. Признание. Не едно, а две. Влюбих се в маска, в брутален образ, умеещ да посява думите на грозното слово и да чака... да покълнат, та да разрушат неч ...
  220 
Сля се с есента. Затихна. Женствеността ти се разпада пред погледа ми. Пътеките на думите ти потънаха. А аз изтръпнах пред студа.
Изчезна в безвремието. В сезона без начало и край. Остави спомена от тихите си стъпки, все още чувам звънеца с известие Любов.
Усещам мириса на тавите с ястия. Скачам да ...
  210 
Крия се. Зад фасадата на бунт. В жестокото на ириса ми. Крия се... защото съм повече слаб. Пред любовта и женското й име. Не съм готов. Вероятно пътят е прекалено дълъг, а съм ентусиаст с черни жокери. Чиито последствия ме отдалечават. Принуждават. Да целувам земята и да се моля душата ми да прегърн ...
  252 
– Какво се е случило, Мартин? – Яна свали очилата си.
– Кармен се нуждае от помощ. Долу на плажа е, има силни болки в корема.
– Изчакай малко…
Писателката влезе обратно в стаята си. Започна да търси нещо. Чувствах се много неудобно, че я търся по това време. Всички бяхме изморени от официалната вече ...
  221 
Аби, страх ме е от това, което мога да напиша за теб. За нас. За цялото нещо. Рискувам да загубя всичко, което съм дефинирал като такова до сега. А сега „всичкото“ ми, реално, си ти. Всеки път е адски трудно да започна тези писма. Прочитам изреченията и ми се иска да скъсам хартията и да я захвърля ...
  274 
Обещах ти...
Ето, късам поредната изписана хартия с надеждата, че тя ще достигне до теб. Океанът днес е тих, също като деня, в който се срещнахме. Никога няма да забравя почудата в погледа ти, когато срещнах вниманието там. Бях толкова мръсен, че дори тези, които ме познаваха, не ме поглеждаха. Попи ...
  263 
Желая те...
Желая те повече от всичко. Липсваш ми... Забравих как звучи гласът ти. Не знам дали отдадеността ми към теб ме кара да заличавам себе си. Или по-скоро чрез нея се преоткривам. Нямам идея кой съм. Нямам представа, защото не съм изпитвал толкова силни желания до момента. Побърквам се...
Оп ...
  324 
Перото ти...
Най-интимното присъствие. Целува. Поема дъх, притиска с устни. Разлива стенания, придърпва и довършва.
Обичай. Обичай ме! Силно ме желай! Потрепвай. Не мога да те крия. Прекалено виден съм. А ти си добра. Очите ти не излизат от ума ми. Безкрайни пустини. Разбулени тишини. С ритъма на – ...
  226 
Предложения
: ??:??