written-springs
235 резултата
Липсваш ми...
Думи, разстилащи чувствата и намеренията ми към теб. Израз, пътуващ чак от сърцето ми, за да стигне до твоето. Емоция, потребност... толкова силна, понякога жалка.
Никой не може да отрече колко тежка е самотата и какви прояви на човешкото съзнание управлява, сякаш е господарка. Самотат ...
Думи, разстилащи чувствата и намеренията ми към теб. Израз, пътуващ чак от сърцето ми, за да стигне до твоето. Емоция, потребност... толкова силна, понякога жалка.
Никой не може да отрече колко тежка е самотата и какви прояви на човешкото съзнание управлява, сякаш е господарка. Самотат ...
378
3
5
Прозира тъгата ти. Очите ти – пак утихнали. Изплакали безброй невидими сълзи.
Душата ти. Сенчеста, потисната. Отронен вик от тъмната зора...
Спомняш си за мен. Нещо те боли. Седи и човърка, като упорито червейче. Питаш се къде съм и какво ли правя. Ако ти кажа пряко – крача смело и живея, сякаш не с ...
Душата ти. Сенчеста, потисната. Отронен вик от тъмната зора...
Спомняш си за мен. Нещо те боли. Седи и човърка, като упорито червейче. Питаш се къде съм и какво ли правя. Ако ти кажа пряко – крача смело и живея, сякаш не с ...
158
3
Присещаш ли се за мен...
Захлупено мълчание на морското дъно. Нежен прилив, заклещен камък. Разбутвам ли все още нощите ти? Избухналата ми нежност... вече не ми тежи. Привикнах да губя себе си, получавайки те като известие. Далечно. Не знаеш какво да ми кажеш. Под студа на планината, а задушена с мо ...
Захлупено мълчание на морското дъно. Нежен прилив, заклещен камък. Разбутвам ли все още нощите ти? Избухналата ми нежност... вече не ми тежи. Привикнах да губя себе си, получавайки те като известие. Далечно. Не знаеш какво да ми кажеш. Под студа на планината, а задушена с мо ...
181
2
1
– ... поискай го истински! – завърши изречението си Гласа.
Прозвучи ми като края на надбягването със собственото Аз. Изгубих борбата със себе си. Със Съдбата. Изплаках очите си, за да срещна онзи цвят, който виждах в съзнанието си. Беше като оттенък на пламъче от свещ в тъмна стая, пропукваща музата ...
Прозвучи ми като края на надбягването със собственото Аз. Изгубих борбата със себе си. Със Съдбата. Изплаках очите си, за да срещна онзи цвят, който виждах в съзнанието си. Беше като оттенък на пламъче от свещ в тъмна стая, пропукваща музата ...
206
3
3
Събличай ме...
Събличай ме бавно. И ме вдишвай. Целувай там, където пожелаеш. Засмуквай стенанията ми. Ти знаеш как да играеш правилно със сетивата. Обгръщай ме с чувство. Прегръщай душата ми. И се сливай с тялото ми. Ти си моето спокойствие. Ти си жаркият залез на деня.
Попиваш ли докосванията ми?
...
Събличай ме бавно. И ме вдишвай. Целувай там, където пожелаеш. Засмуквай стенанията ми. Ти знаеш как да играеш правилно със сетивата. Обгръщай ме с чувство. Прегръщай душата ми. И се сливай с тялото ми. Ти си моето спокойствие. Ти си жаркият залез на деня.
Попиваш ли докосванията ми?
...
192
4
Ще се настаня някъде до теб. В леглото, което е попивало историите за мен. Ще те прегърна нежно. Страстно. Ще заровя лице в косите ти. Ще си моят нежен стон, пропътувал километри. Отдъхващ си до теб. Близо до сърцето ти.
И ще излея всичките си чувства. Ще се разстилат като въздушни целувки. Ще се сл ...
И ще излея всичките си чувства. Ще се разстилат като въздушни целувки. Ще се сл ...
181
3
Чуваш ли как крещя без глас?
Как сърцето ми се пръска...
Слушаш ли в думите ми – празнотата...
Кухината, изпълваща душата ми...
Непростими са грешните минути, изпълнени с тъга и плач. Непреодолими са часовете, гъмжащи с липси. Останахме аз и бутилката. Скъп или евтин алкохол – не помня. Допивам наки ...
Как сърцето ми се пръска...
Слушаш ли в думите ми – празнотата...
Кухината, изпълваща душата ми...
Непростими са грешните минути, изпълнени с тъга и плач. Непреодолими са часовете, гъмжащи с липси. Останахме аз и бутилката. Скъп или евтин алкохол – не помня. Допивам наки ...
184
4
Как да я зарадвам?
Може би с роза в мъглива сутрин. Може би с редове, след като сме се закълнели, че не се понасяме. А може би да й изпратя бутилка италианско розе? Букет от нежни цветя? Ей така... без повод. Да се чуди от кого са и защо.
С нея ни делят много неща. Толкова са различни ежедневията ни ...
Може би с роза в мъглива сутрин. Може би с редове, след като сме се закълнели, че не се понасяме. А може би да й изпратя бутилка италианско розе? Букет от нежни цветя? Ей така... без повод. Да се чуди от кого са и защо.
С нея ни делят много неща. Толкова са различни ежедневията ни ...
172
5
1
Все още не мога да събера мислите си след писмото ти. Защото се познавам – подчинявам всяко изречение на дъблоки съмнения. А ти копнееш именно за този мой отговор.
Преди всичко...
Искам да те попитам – наясно си какво се случва, когато човек си играе с огъня, нали?!
Трябва да призная, че през цялото ...
Преди всичко...
Искам да те попитам – наясно си какво се случва, когато човек си играе с огъня, нали?!
Трябва да призная, че през цялото ...
157
3
Какво направихме с теб?
Какво извършихме?
Че от невъзможност сме прокълнати...
За какво си мислиш, докато ме губиш? За какво разсъждаваш, докато приемаш за даденост нашата среща и я помилваш с перото на великата мисъл – „Така е писано“. Сто пъти си повтарям. Не е нужно да си далеч, съзнавайки, че съ ...
Какво извършихме?
Че от невъзможност сме прокълнати...
За какво си мислиш, докато ме губиш? За какво разсъждаваш, докато приемаш за даденост нашата среща и я помилваш с перото на великата мисъл – „Така е писано“. Сто пъти си повтарям. Не е нужно да си далеч, съзнавайки, че съ ...
179
4
1
Знаеш ли за болката ми?
Подозираш ли за нея?
Ето тук си заседнала. В гърлото. Понякога се трансформираш в кипяща вода, изливаща се от очите ми. Ти си тишината, която не споделих с никого. Ти си споменът, който запазих за себе си. Ти си истината, с която продължавам да живея. Може би дори мечтата, ко ...
Подозираш ли за нея?
Ето тук си заседнала. В гърлото. Понякога се трансформираш в кипяща вода, изливаща се от очите ми. Ти си тишината, която не споделих с никого. Ти си споменът, който запазих за себе си. Ти си истината, с която продължавам да живея. Може би дори мечтата, ко ...
242
7
Сънувах те...
Повече от тъжна. Изгубена. Осъзнаваща илюзията на чувствата в шепата чужда ръка, а уж най-близка. Виждаш ли? Бленувам те. А толкова дълго не съм те виждал. И не ми пробутвай: „Съжалявам, аз те подведох”. Защото бих отвърнал – благодаря, че даде, вместо да прибереш. А после ще те нападн ...
Повече от тъжна. Изгубена. Осъзнаваща илюзията на чувствата в шепата чужда ръка, а уж най-близка. Виждаш ли? Бленувам те. А толкова дълго не съм те виждал. И не ми пробутвай: „Съжалявам, аз те подведох”. Защото бих отвърнал – благодаря, че даде, вместо да прибереш. А после ще те нападн ...
208
5
3
Не си отивай...
Нека те погледам още малко. Нека се гмурна още веднъж в твоите зелени реки, отразяващи мен. Единствено мен. Нека докосна нежната ти длан. И целуна наранените ти устни.
Не си тръгвай...
Разсъблякох всичките си мечти. Положих ги в краката ти и се вгледах в съзнанието ти. И докато ти пл ...
Нека те погледам още малко. Нека се гмурна още веднъж в твоите зелени реки, отразяващи мен. Единствено мен. Нека докосна нежната ти длан. И целуна наранените ти устни.
Не си тръгвай...
Разсъблякох всичките си мечти. Положих ги в краката ти и се вгледах в съзнанието ти. И докато ти пл ...
222
5
3
Не казвам, че е лесно да си с жена. Но жените... ммм... те са друга смес, друга емоция, друга ракия. Когато за пръв път се влюбих в жена, беше на онези задължителни летни лагери, на които се предполага, че трябва да се учи и да се кротува. Все още случката е пред очите ми. Иван (лошото момче от 5г к ...
173
5
2
Ти знаеш...
Хиляди пера ме заключват в клетки. Поливат ме с мастило. Обагрят ме в желания. Всичко е една илюзия. А аз все още обожавам свободата си. Пиша за хубавата страна на пагубните чувства. И те помня... Като слънчев лъч, хвърлящ светлина върху онези картини, които разглеждаше. По небцето ми – ...
Хиляди пера ме заключват в клетки. Поливат ме с мастило. Обагрят ме в желания. Всичко е една илюзия. А аз все още обожавам свободата си. Пиша за хубавата страна на пагубните чувства. И те помня... Като слънчев лъч, хвърлящ светлина върху онези картини, които разглеждаше. По небцето ми – ...
186
6
1
Ще бъда ли за теб просто перо...
Ще ли бъда ли открит остров, изпята песен...
Ще бъда ли познат край, отъпкана пътека...
Потапяш ме в пътя от думите си. Окриляваш душата ми – чувствам се лек. За мен си невинност, младост, в която виждам необикновена мъдрост.
Даваш ми повече, отколкото предполагаш. ...
Ще ли бъда ли открит остров, изпята песен...
Ще бъда ли познат край, отъпкана пътека...
Потапяш ме в пътя от думите си. Окриляваш душата ми – чувствам се лек. За мен си невинност, младост, в която виждам необикновена мъдрост.
Даваш ми повече, отколкото предполагаш. ...
195
5
3
Плаж, море и пясък. Тихи нощи. Ниски вълни.
Цитрусови аромати, свещи. Спускащи се мелодии джаз. Латино ритми.
Бриз. Топлина. Усмивка.
Разбивам се на парчета пред твоята особа. Така ме предразполагаш. Толкова ми е спокойно. Говори ми, споделяй ми... Не спирай. Слушам те. Тук съм. И съм там. Ти си ора ...
Цитрусови аромати, свещи. Спускащи се мелодии джаз. Латино ритми.
Бриз. Топлина. Усмивка.
Разбивам се на парчета пред твоята особа. Така ме предразполагаш. Толкова ми е спокойно. Говори ми, споделяй ми... Не спирай. Слушам те. Тук съм. И съм там. Ти си ора ...
196
4
2
Все още ми е странно как е възможно да ме харесват разни същества от мъжки пол. Не стига, че съм хард кор лесбийка – всичко в мен го крещи, като започнем от късата коса, коженото яке, острия поглед, някъде го определиха на разтопен шоколад, двата синджира на врата ми, задължителния пръстен на палеца ...
224
4
5
Целуваш ме... Ти си тръпката по тялото ми. Ти си мисълта, която стяга цялото ми същество. Ти си песента, която попивам. Ти си нещото, каращо кожата ми да настръхва.
Страст... Докосваш ме. Докосваш ме толкова внимателно, сякаш допирът ти ме застрашава. Започвам да се давя. Страстта ме потапя в неизве ...
Страст... Докосваш ме. Докосваш ме толкова внимателно, сякаш допирът ти ме застрашава. Започвам да се давя. Страстта ме потапя в неизве ...
176
3
До сега никой не ме е горял с думи. Опитвали са се. Типичните клишета и техните златни синоними, в чиито надежди кипи такъв невъобразим ентусиазъм! Седим и си говорим за живота. За мечтите, целите, любовта и това, което истински ни прави щастливи. Хм. Напоследък изреченията ми звучат доста странно. ...
229
3
Да изневериш. Господи! Аз, който се кълнях. Човекът, когото всички смятаха за достатъчно разумен и „бял“. Да, точно аз. Аз! Разбитият. Убитият. Подмаменият. Излъганият. Да слагам ли още синоними?! Бих повърнал...
Изневерих. На себе си. На чувствата си. На нея – въпреки че в момента моите лични дейст ...
Изневерих. На себе си. На чувствата си. На нея – въпреки че в момента моите лични дейст ...
227
3
2
Много е странно това чувство. От онези – странно хубавите. Усещаш, че само след секунди животът ти ще се промени. Летиш, а нещото все още не се е случило. Всичко се крие в емоцията. В това, което се е зародило в самия теб, преди още да е посято.
Приличаш ми на пролетна буря. Закъснял дъжд. Късна неж ...
Приличаш ми на пролетна буря. Закъснял дъжд. Късна неж ...
125
5
3
Нежно дихание. Пареща страст. Пълзящ стон. Притиснати длани. Аз и ти. На онова място, което си запазихме отдавна. Пътуващи към себе си, отдаващи себе си. С теб го искам много, много различно. Просто защото ти си различна. За пръв път срещам такъв човек...
Дълбай в очите ми. Те са тъмнина и лава, по ...
Дълбай в очите ми. Те са тъмнина и лава, по ...
217
3
2
Съжалявам, аз... обещах ти много. Обещах ти дом, обещах ти семейство, обещах ти сини изгреви, обещах ти спокойствие. Последно ти обещах писмо. Прости ми, беше в изблик на емоция. Това би го направило само и единствено старото ми аз. Онова, което бе способно да обича.
Прости ми, аз...
Върнах се към о ...
Прости ми, аз...
Върнах се към о ...
198
4
3
„Нашето“ съвсем не прилича на любовна история. Нито се сблъскахме, а да не говорим, че дори една единствена думичка не си разменихме на онази уж случайна среща. Между нас, обаче, се настани нещо много по-ценно. Тази химия, която избухна съвсем естествено и елементите в една връзка, към които и двама ...
200
3
1
Потъпкан фас.
Усмихвам се.
Без мен ли започнахте?!
Поставям началото на тази година в този ден. Къде бях? И какво ми се случи след онзи безсмислен ден? Коя се подлъга?! И коя реши да помачка чаршафите ми...
Чупя пръсти. Дяволски усмихнат поглед! Вадя думите си като егоистична купчина червеи, ожаднял ...
Усмихвам се.
Без мен ли започнахте?!
Поставям началото на тази година в този ден. Къде бях? И какво ми се случи след онзи безсмислен ден? Коя се подлъга?! И коя реши да помачка чаршафите ми...
Чупя пръсти. Дяволски усмихнат поглед! Вадя думите си като егоистична купчина червеи, ожаднял ...
250
1
5
Животът е една голяма изненада. Всеки ден е дар от Онова, в което грешникът е избрал да вярва. Животът е безумие. Тихо, споделено. Или пък нощна птица, обикаляща тъмните квартали. А ние сме творци на обстоятелствата. Енергия, привличаща Ангела, научил се да прощава. Енергия, която, обаче, често бива ...
289
6
4
Трима. За триъгълник. А по средата огън.
И не молби за живот и съществуване. А изцеление.
В дълги тъмни тоги. С качулки. Един с книга, а други двама целуват кръст. Тихо шепнат в словото на Онова, което бе създало отворения сюжет. Лицемерие. Ненавист. Отровни думи. Злоба...
Определенията, които подти ...
И не молби за живот и съществуване. А изцеление.
В дълги тъмни тоги. С качулки. Един с книга, а други двама целуват кръст. Тихо шепнат в словото на Онова, което бе създало отворения сюжет. Лицемерие. Ненавист. Отровни думи. Злоба...
Определенията, които подти ...
242
7
9
Сядам и пия с твоята коварна същност. С примамливата ти красота. Със страхотните ти правилни черти. С онова, което можеш да ми нанесеш. Роб съм на твоите последици. Ти си жестока самота. Илюзорна власт. Блестяща сянка. Тънка граница. Ти си удоволствие и болка. Лесна плячка. Друга изгубена душа...
Въ ...
Въ ...
215
1
3
Черен чай. Силни пури. А кучките – вън!
Да развяват „истините“ си на улицата. Да клякат за цената си.
Вече ме познавате – черния флаг в пошлото течение на литературата. Когато ти беше на върха, аз бях все още кръгла нула. Когато ми сложиха етикет, реши, че другата половина от теб е магнит – всичко о ...
Да развяват „истините“ си на улицата. Да клякат за цената си.
Вече ме познавате – черния флаг в пошлото течение на литературата. Когато ти беше на върха, аз бях все още кръгла нула. Когато ми сложиха етикет, реши, че другата половина от теб е магнит – всичко о ...
282
2
4
Ухаеща утрин. Ухаеща на теб. Компанията ти. Поднасяща ми усмивката, заради която нямам търпение да се измъкна от леглото. Есен... късна, студена и мъглива. Но прекрасна! Заради твоето присъствие, заради това, което правим в тези неделни часове.
Обожавам аромата на току-що смляно кафе. На кухнята, по ...
Обожавам аромата на току-що смляно кафе. На кухнята, по ...
205
4
1
Превърнах се в нейния кошмар, защото...
Тя ме канеше, аз нямах смелост. Увереността ме беше напуснала. В един момент се намерих на земята, целувайки я сякаш...
Сега понасям уроците на вината. Разочарованието. На пропуснатия шанс.
Не мога да си простя. Проклинам онази нощ и ми се иска да я повтаря, з ...
Тя ме канеше, аз нямах смелост. Увереността ме беше напуснала. В един момент се намерих на земята, целувайки я сякаш...
Сега понасям уроците на вината. Разочарованието. На пропуснатия шанс.
Не мога да си простя. Проклинам онази нощ и ми се иска да я повтаря, з ...
216
2
1
Заплака на рамото ми. Заслушах се в историята, носеща ти вина. Влюбих се в сълзите ти. Пропити с искреност. Попити с тъга...
Поемам си дълбоко въздух. Признание. Не едно, а две. Влюбих се в маска, в брутален образ, умеещ да посява думите на грозното слово и да чака... да покълнат, та да разрушат неч ...
Поемам си дълбоко въздух. Признание. Не едно, а две. Влюбих се в маска, в брутален образ, умеещ да посява думите на грозното слово и да чака... да покълнат, та да разрушат неч ...
220
4
2
Сля се с есента. Затихна. Женствеността ти се разпада пред погледа ми. Пътеките на думите ти потънаха. А аз изтръпнах пред студа.
Изчезна в безвремието. В сезона без начало и край. Остави спомена от тихите си стъпки, все още чувам звънеца с известие Любов.
Усещам мириса на тавите с ястия. Скачам да ...
Изчезна в безвремието. В сезона без начало и край. Остави спомена от тихите си стъпки, все още чувам звънеца с известие Любов.
Усещам мириса на тавите с ястия. Скачам да ...
210
3
1
Крия се. Зад фасадата на бунт. В жестокото на ириса ми. Крия се... защото съм повече слаб. Пред любовта и женското й име. Не съм готов. Вероятно пътят е прекалено дълъг, а съм ентусиаст с черни жокери. Чиито последствия ме отдалечават. Принуждават. Да целувам земята и да се моля душата ми да прегърн ...
252
5
1
– Какво се е случило, Мартин? – Яна свали очилата си.
– Кармен се нуждае от помощ. Долу на плажа е, има силни болки в корема.
– Изчакай малко…
Писателката влезе обратно в стаята си. Започна да търси нещо. Чувствах се много неудобно, че я търся по това време. Всички бяхме изморени от официалната вече ...
– Кармен се нуждае от помощ. Долу на плажа е, има силни болки в корема.
– Изчакай малко…
Писателката влезе обратно в стаята си. Започна да търси нещо. Чувствах се много неудобно, че я търся по това време. Всички бяхме изморени от официалната вече ...
221
3
2
Аби, страх ме е от това, което мога да напиша за теб. За нас. За цялото нещо. Рискувам да загубя всичко, което съм дефинирал като такова до сега. А сега „всичкото“ ми, реално, си ти. Всеки път е адски трудно да започна тези писма. Прочитам изреченията и ми се иска да скъсам хартията и да я захвърля ...
274
5
2
Обещах ти...
Ето, късам поредната изписана хартия с надеждата, че тя ще достигне до теб. Океанът днес е тих, също като деня, в който се срещнахме. Никога няма да забравя почудата в погледа ти, когато срещнах вниманието там. Бях толкова мръсен, че дори тези, които ме познаваха, не ме поглеждаха. Попи ...
Ето, късам поредната изписана хартия с надеждата, че тя ще достигне до теб. Океанът днес е тих, също като деня, в който се срещнахме. Никога няма да забравя почудата в погледа ти, когато срещнах вниманието там. Бях толкова мръсен, че дори тези, които ме познаваха, не ме поглеждаха. Попи ...
263
2
1
Желая те...
Желая те повече от всичко. Липсваш ми... Забравих как звучи гласът ти. Не знам дали отдадеността ми към теб ме кара да заличавам себе си. Или по-скоро чрез нея се преоткривам. Нямам идея кой съм. Нямам представа, защото не съм изпитвал толкова силни желания до момента. Побърквам се...
Оп ...
Желая те повече от всичко. Липсваш ми... Забравих как звучи гласът ти. Не знам дали отдадеността ми към теб ме кара да заличавам себе си. Или по-скоро чрез нея се преоткривам. Нямам идея кой съм. Нямам представа, защото не съм изпитвал толкова силни желания до момента. Побърквам се...
Оп ...
324
4
Перото ти...
Най-интимното присъствие. Целува. Поема дъх, притиска с устни. Разлива стенания, придърпва и довършва.
Обичай. Обичай ме! Силно ме желай! Потрепвай. Не мога да те крия. Прекалено виден съм. А ти си добра. Очите ти не излизат от ума ми. Безкрайни пустини. Разбулени тишини. С ритъма на – ...
Най-интимното присъствие. Целува. Поема дъх, притиска с устни. Разлива стенания, придърпва и довършва.
Обичай. Обичай ме! Силно ме желай! Потрепвай. Не мога да те крия. Прекалено виден съм. А ти си добра. Очите ти не излизат от ума ми. Безкрайни пустини. Разбулени тишини. С ритъма на – ...
226
4
1
