17.07.2010 г., 2:21 ч.

Нашествие от Алфа-Омега 12 (Опит за роман) 

  Проза » Фантастика и фентъзи
735 0 0
2 мин за четене

                                                                     Пролог

    
   Те бяха тук! Това беше горчивата истина. Техните огромни и ужасяващи космически кораби вече втори ден се намираха в орбита около Земята и от огромните им туловища, които закриваха Слънцето, бликаше само смърт и разрушение. Те бяха нашественици и тяхната цел беше само една - да унищожат човечеството и да завладеят Земята. И бяха невероятно безжалостни. Не се спираха пред нищо - само за броени минути цели градове и дори държави изчезваха от лицето на планетата, милиони хора загиваха изпържени или разградени на съставните си частици от техните оръжия...
Това беше Апокалипсисът! Само че нямаше Страшен съд – присъдите бяха издадени предварително и бяха еднакви до една – смърт! Без право на обжалване. Хората бяха обречени и нямаше кой да им помогне. Никой не можеше да ги спаси...
Всъщност – не! Надежда все още имаше! Точно когато всичко изглеждаше безвъзвратно загубено се появи Той. Капитан Джон-Джон, наречен Извънземноубиец. Той беше Избраният, той беше този, който щеше да поведе съпротивата на отчаяните човешки останки срещу другопланетното иго. Той единствен не се страхуваше от извънземната заплаха и имаше сили да и се противопостави и да я спре. И хората му вярваха. Те виждаха в него своя Спасител и бяха готови веднага да тръгнат след него. А той успя да ги убеди, че не всичко е загубено и че хората имат сили да се вдигнат от пепелта и да нанесат последен решаващ удар, с който да прогонят веднъж завинаги злите нашественици. И този час бързо приближаваше...


                                                                       Глава I


    Денят на Независимостта най-после настъпи! Удари часът за разплата! Хората бяха събрали всичките си останали сили и бяха организирали армия, която да даде отпор на извънземните. И начело, естествено, беше Той – капитан Джон-Джон Извънземноубиец. Всички бяха вперили погледи в него и очакваха неговият знак за начало на контранападението. Започваше нова славна епопея в историята на човечеството! Чуждопланетните същества също затаиха дъх, в очакване на съдбовните събития. Те за пръв път от много време насам бяха наистина притеснени. Може би започваше война, която щеше да продължи години и да удави всичко в кръв.
Капитан Джон-Джон вдигна бавно ръката си, след което... изведнъж се хвана за гърдите, падна като отсечен на земята и повече не помръдна. Настанаха смут и объркване сред Земната армия, които бързо преминаха в паника. А объркването сред извънземните трая много по-кратко. Видели своя шанс, те нападнаха, по-безжалостни отвсякога...


                                                          Послепис от автора


    Това произведение трябваше да се превърне в роман, в който авторът имаше намерение подробно да разкаже за епичната битка на човечеството с лошите извънземни нашественици, в чийто край щеше да възтържествува справедливостта и те щяха да бъдат отблъснати и прогонени на родната си планета. Но за огромно съжаление и разочарование на автора, главният му герой – капитан Джон-Джон Извънземноубиец получи инфаркт на най-неподходящото място – още в началото на Първа глава и умря (мир на праха му, ако изобщо е останал такъв). Така хората останаха без своя супергерой и станаха лесна плячка на злите извънземни. Земята беше завладяна и променена, а човечеството и всяка следа от него бяха завинаги унищожени. Авторът поднася своите искрени извинения на читателите и безкрайно много се надява, че в бъдещите му романи такива непредвидени и неприятни инциденти няма да се случват!

 

 

Copyright Adrian Bantchev 2001-2010

© Адриан Банчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??