Пазиш ли сенките за очи? Не че нещо, но си спомням как избрах цветовете, как поръчах опаковката им,как си представях наситеното лилаво по клепачите ти... Тогава знаех как точно се казваш - избирах ти имена - Клер дьо Монд, принцесата на луната, Мари, перачката на дантели, Изабел, която никога не сънувах... Ах, мислите ми спираха безмълвни през разпуснатите ти коси, по гърба ти тичаха листа от накъсани рози и тишината ти се стелеше по ръцете ми, повече от лепкава...Клер дьо Монд, рисуваше луната по стените на мрака, млечносребърна, слагаще и точки за очи и довършваше устните в карминено, настървено червено и плачеше, любов.
Аз обитавах празните стаи на отсъстващата ти логика, постилах сатенени завивки на леглото ти и чаках да съмне...Ти се събуждаше, малка остаряла кучка, усмихваше замръзналите прозорци на утрото и казваше понякога - Колко хубаво би било да имам сенки за очи - и погледа ти спираше многозначително в онова малко кръгло огледало, закачено над умивалника ,сякаш отражението ...