НАСЪН ЮНАК, НАЯВЕ СЛАБАК: ШЕСТА НОЩ,ГРАДИНАТА НА ЛЕДЕНИЯ ЗМЕЙ

- Къде ще ходим тая нощ?- попита Милян- Дано да можеш да измислиш нещо, че не ми се разхожда безцелно из гората и в полето!

- Измислил съм нещо... Днес случайно подслушах разговора на търговеца от голямата къща с градината на покрива и жена му. Много лошо са пострадали! Синът им, без да знае нищо, погледнал към небето точно когато Леденият змей събирал облаците, за да ги излее в ледена градушка над съседната долина. Когато се открило слънцето, лъчите му се пречупили в бронята на змея и момчето ослепяло. Сега са отчаяни, ходили са на много лекари, но никой не може да им помогне.

- Знам го сина им, много добро хлапе е, не ми се подиграва като другите и винаги ме пита дали може с нещо да ми помогне...

- Е, тогава и ти можеш да направиш нещо...- каза Казимир.- Всяка година леденият змей сменя люспите си, а от старите изникват чудни кристални камбанки със сребърни езичета. Змеят има цяла градина на върха на Планината на Ледените Скрижали. Никой не може да припари там, а камо ли да откъсне някоя камбанка, но...

- Какво „но“? - попита момъкът - Какво искаш да ми кажеш, че аз мога ли?

- Сигурно ще можеш, но по- важното е, че само една от тях може да помогне на сина на търговеца да си върне зрението. Трябва само да я стопли до сърцето си и да разлюлее езичето. Тогава с първия слънчев лъч ще се образува вълшебна дъга. Ако момчето мине под нея, ще вижда дори по- добре от преди!

- Тогава какво чакаме, да вървим и да вземем цветето!

- Чакай, чакай, не е толкова лесно! Аз мога да те заведа до подножието на Планината на Ледените Скрижали, но няма да се кача  с тебе. И ако искаш да знаеш защо, ще ти кажа! Страх ме е! Там, в градината на змея, се пазят кристали с всички тайни на змейския народ, а те обезсилват магическите ми способности. Ще можеш да разчиташ само на собствените си сили! Може би само Джар може да ти помогне, но той едва ли ще може да се изкатери по ледените зъбери...

  Милян се замисли дълбоко. От една страна, не беше лесно да откраднеш нещо от Ледения змей, той беше много могъщ и във всеки момент можеше да го засипе с леден порой и да го замрази завинаги. Но пък пред очите му тутакси се появяваше разплаканото лице на малкия син на търговеца, който иначе можеше да остане сляп за цял живот.

-Да тръгваме!- каза момъкът и се качи на гърба на козела, който хукна напред, без да обяснява каква посока следва.

  Не след дълго стигнаха подножието на планината. Милян слезе от гърба на Казимир и му каза да го чака долу заедно с Джар. Но кучето недоволно излая, сякаш искаше да тръгне с него и юнакът, който ходеше насън, се съгласи, като си мислеше, че като стигнат до ледовете, приятелят му сам щеше да се върне.

  Отначало не беше трудно, имаше пътека нагоре, която скоро се загуби в скалите и се наложи момчето да тръгне по тясна издатина нагоре, а в нозете му тъмнееше дълбока пропаст. Когато се спря да си почине, изведнъж чу Джар да лае неспокойно и да се взира в пропастта.

-Какво има, Джар? Какво видя? Далеч е още до градината на змея, не сме стигнали до  вечните ледове!

   Изведнъж чу отчаяно пищене, пищеше птиче някъде отдолу. Наведе се и видя малко орле, което безпомощно пърхаше с криле, но не можеше да се вдигне. Сигурна беше паднало от гнездото и Милян вдигна глава да види къде е то. Да, наистина имаше гнездо в скалите на завет под един голям камък. Без да се колебае, той завърза въжето на едно по чудо израснало сред камънака дърво, завърза другия край на кръста си и заслиза в пропастта.  Знаеше,  че това ще го забави, но не можеше да изостави безпомощното голишарче. Когато стигна долу, пилето запищя още повече и отново запърха с криле. Милян го взе и го скри в пазвата си, въпреки че малкото в уплахата си драскаше и кълвеше и кожата, и плата.

-Хайде, стига де, успокой се, ей сега ще те оставя в гнездото и майка ти ще се погрижи за тебе, опитваше се да успокои орлето той. Отвърза въжето, нави го около кръста си и пое нагоре. Много ли, малко ли се катери, не знам, но ето, че стигна гнездото, където пищеше още едно птиче, а майката и бащата се виеха нависоко. Остави внимателно малкото и бързо се отдръпна, защото майката орлица се спусна като камък надолу, готова да брани децата си. Но като видя, че момчето е донесло орлето й, се успокои и започна да храни малките.

  А Милян пое по най-трудния участък. Наоколо беше ледена пустош, остри зъбери водеха към градината на змея, момчето пада много пъти и едва се задържаше да не се свлече надолу. Джар пък изобщо не можеше да ходи и послуша стопанина си, който настояваше да се върне при Казимир. Изведнъж видя вълшебно цветно сияние, сякаш от небето. Бяха камбанките, които се люлееха на вятъра. Ръцете му бяха премръзнали и издрани от камъните, гърдите му накълвани от орлето, нощта напредваше и скоро щеше да се съмне. С последни сили допълзя до градината и откъсна едно от кристалните цветя, мушна го в пазвата си и пое обратно. Но Казимир беше му казал, че цветята звънят, когато се стоплят и така известяват на змея къде са. Милян побягна по леда, падаше, плъзгаше се, после изведнъж полетя надолу , а затоплената камбанка зазвъня в пазвата му. Помисли си, че това е краят, змеят вече го гонеше, още миг и щеше да го засипе с леден порой и сърцето му щеше да спре завинаги...Удряше се в камъните и изведнъж земята изчезна и той се отзова на крилете на орлицата.

-Не се страхувай, момко, ти спаси чедото ми, сега и аз ще те изнеса от владенията на змея! - каза му  силната птица.- Никога няма да забравя добрината ти! Ти самият можеше да загинеш, но не се поколеба да слезеш в пропастта и да изнесеш пилето ми!

   И тя разпери още по- широко крила и се стрелна надолу към подножието на планината. Но тогава сякаш целият свят притъмня и птицата отчаяно изграка:

- Змеят омагьоса планината! Направи я девет пъти по-висока, десет пъти по-тъмна, петнадесет пъти по- ледена! Сега няма да стигнем скоро долу, а ще се лутаме между върховете й сред бурни облаци, светкавици и гръмотевични бурни вихри!

- Но ти ще се измориш, аз тежа върху крилете ти! Остави ме и се спасявай, ти имаш деца, трябва да си при тях и да ги защитиш!-тревожно извика Милян.- Змеят ще отмъсти на тях, кой ще ги скрие от гнева му?

- Не бой се, юначе, баща им, могъщият Вихрокрил, отдавна чака съдбоносния двубой със змея! Толкова години снасям яйца и мътя пиленца, а змеят все ги унищожава! И вчера той изхвърли с ледения си дъх моето орле от гнездото! Ако не беше ти, то щеше да умре там долу. Моят Вихрокрил добре се е подготвил за тая битка, ще се бие до смърт, за да можем да отгледаме децата си.

- А ти, не трябва ли да му помогнеш? Остави ме, върви да се биеш и ти със змея!

  Но орлицата продължи да лети надолу, крилата й се огъваха от силния вихър, от клюна й капеше кръв.

- Какво да направя за да ти помогна?- извика Милян силно, защото бурята заглушаваше всичко.

- Дръж се здраво, само се дръж! Ако имаш нещо за ядене, можеш да ми дадеш малко...

  Нещо за ядене? Милян бръкна в джоба на панталона си и извади парче хляб, който случайно беше останал там. Пъхна го в клюна на орлицата и тя , ободрена малко, продължи да се бори със стихията.

„Трябва й силна храна!“ , помисли си момчето. И изведнъж се сети! Парче кожа висеше от гърдите му, там, където орлето го беше издраскало. С рязко движение той го откъсна и го пъхна в клюна на изморената птица.

-Какво е това, което ми даде, момче? Изведнъж ми дойдоха необикновени сили, вече нищо не може да ме спре!

   И тя размаха силно криле, с едното отмести градоносен облак, с другото угаси ярка светкавица, а гръмоносния вихър засрамено избяга нагоре към владенията на змея. Не след дълго стъпиха на твърда земя , където обезпокоеният Казимир нетърпеливо поглеждаше нагоре, а Джар скимтеше тъжно. Милян дълго благодари на орлицата, но изведнъж тя забеляза кървавото петно на ризата му и веднага се досети какво е станало.

-Ти си ме нахранил с част от себе си, юначе! Сега завинаги ще бъдем побратимени! Ти спаси детето ми, а сега ще спасиш и друго дете. Добрината и смелостта ти нямат край, няма друг юнак като тебе надлъж и нашир и дори и в песни и легенди не съм чувала за такъв кураж и преданост! Вземи това перо, потъркай го по гърдите си и раната ти ще зарасне, а в гръдта ти ще бушува силата на орела! А сега е време да тръгвате, ако Вихрокрил не може да задържи змея, той ще ви преследва и тук. До скоро, юначе Милян!

  И птицата излетя и пое обратно към върха. А Милян се качи на гърба на Казимир и той полетя към къщата на търговеца.

- Обърни се назад и ми кажи какво виждаш- извика му магьосникът.

- Горе в планината тъмен вихър връхлита ледения облак, разполовява го и пак го напада!

- Това е орелът Вихрокрил, бие се със змея и го разполовява с клюна си!

- Появи се втори тъмен облак! Двамата нападат от две страни! Свършено е със змея! Ще го направят на салата!

- И добре ще сторят, съгласи се Казимир , който вече се беше задъхал от бързане, а къщата на търговеца все още едва се виждаше в далечината.- Трябва да го направят на малки късчета, от тях ще се излюпят малки снежни змийчета, които никога няма да пораснат като тоя звяр!

   В това време битката на двата орела продължаваше. От клюна на Вихрокрил капеше кръв, а от ноктите на съпругата му Дилма висяха парчета змийска кожа. Три дни и нощи се води битката, и змеят, и орлите бяха капнали, а малките орлета останаха гладни и пищяха непрекъснато. Изведнъж едното  подскочи и отначало непохватно размаха криле. Но постепенно движенията му станаха по- силни и по- сигурни докато накрая се издигна над гнездото. След него и сестричката му направи същото  и двамата закръжиха наоколо.

- Да помогнем на мама и татко!- каза братът Брит.

- Хайде!- извика и сестра му Брита.

  Няма нужда да ви казвам, че помощта беше добре дошла и скоро битката беше решена. Огромното туловище на змея се разпадна на множество малки бели снежни змийчета, които бързо запълзяха към градината. Там се увиха около стъблата на цветята и се превърнаха в бели панделки.

   А цветята, стоплени от тях, зазвъняха като огромен и нежен оркестър...

    През това време Милян успя да влезе в стаята на сина на търговеца и внимателно пъхна цветето в пазвата му. Едва свари да излезе и петелът Теодор силно изкукурига.

    Мирян, синът на търговеца, се събуди от нежен звън. Разтърка очи и изведнъж нещо се раздвижи в пазвата му. Бръкна вътре, опипа цветето и не можеше да повярва.

-Мамо, татко, елате! Вижте, някой ми е донесъл цветето!

  И когато момчето вдигна красивото цвете нагоре, за да го покаже, първият слънчев лъч попадна върху него. В небето изгря огромна дъга.

-Бързо, сине, извикаха родителите му, хайде да минеш под нея!

   И баща му го взе на ръце и затича бързо през полето.

    След това вече всички говореха за непознатия юнак. Оказа се, че в стаята на момчето е паднало парче плат от ризата му, напоено с кръв, а стъпки от мокрите му обувки останали по килима.

   И когато Милян се събуди на поляната пред кошарата с овцете на търговеца, отначало не можеше да разбере какво се говори. Но после чу ратаите да обсъждат случилото се през нощта.

- Голяма радост ни сполетя, момчета, голяма! Момчето на господаря тая сутрин прогледнало!

- Някой оставил в пазвата му кристално цвете от градината на Ледения змей!

- Не е някой, а незнайният юнак! Бил се със змея, намерили кърваво парче от ризата му!

- От планината слязъл на огромна орлица, а тя после се върнала да се бие със змея! Докато пътували насам, нейният орел сам нападнал змея и не му дал да ги проследи!

- Още се бият, виждате ли черните облаци как нападат ледения вихър?

   И така Милян научи цялата история, но нещо му се губеше.Как така вече шеста нощ никой не е видял юнака?

   Тръгна си към къщи замислен, чувстваше се много уморен. Изведнъж се видя в огледалото. Ризата му беше скъсана и цялата в кървави петна, а на гърдите му отпред имаше пресен белег.

   И пак си спомни всичко! Само не знаеше как историята е станала известна на всички, много добре помнеше, че по улиците нямаше жива душа.

- Събудих се за малко- разказваше Мирян на приятелите си- А до леглото- незнайният юнак!

- Ехаа!- извикаха децата- Я кажи как изглеждаше? Имаше ли големи мускули, колко висок беше, до тавана стигаше ли?

- А козелът му там ли беше? Имаше ли меч?

- Момчета, нищо не видях, само го усетих! Нали тогава не можех да виждам?

- Вярно, бе!- децата бяха много разочаровани.

   А през това време Милян стоеше на брега на реката и си говореше с белия козел.

- Ти май си се раздрънкал? Няма кой друг да е, Джар не видя всичко...Ти си, признай си!

- Виж какво- поклати главата си козелът и чанът на врата му запя-Не ми се сърди, ама време е да поработя за имиджа ти, не мислиш ли? На първо време трябва да разберат, че юнакът не е висок до тавана и не носи меч и дори нож...Но трябва да ти кажа нещо.

 - Какво?- наостри уши момъкът.

- Когато разберат кой си, вече няма да ходиш насън...И смелостта ти ще се изпари, нали разбираш? Силата ти ще е точно толкова, колкото е наяве. И може би ...е, не казвам, че и наяве не можеш, но може би подвизите ти... няма да са толкова яки! А аз няма да мога да ти помагам...

- Дай ми още три нощи, моля те! - каза тъжно момъкът. - Само три, а после ще се махна оттук! Не ми трябва слава...

- Добре, нека са три. И след това се разделяме!