генек (Георги Коновски)
1882 13656
22.04.2019 г., 10:48 ч.

 Натам и насам - 2. 

  Проза » Други
515 3 14
3 мин за четене

Автобусът от Плевен за Бяла Слатина. Питам: „Колко е да отидеш?“. Шофьорът казва, че е 6 лева…

„А да излезеш от Бяла Слатина?“…

„Пак толкова…“

Съмнявам се… Май е много, мног по-скъпо. И не се заплаща само с пари…

хххх

Изчаквам моят приятел пред гаража му. Ще ходим до село. С новата му кола, която си купил точно за това – двуместна, с багажник, градски тип.

Та аз го чакам пред портата, тя се отваря и на улицата показва колата… Количката… Нещо като голф количка, но с вратички. Две места, просто направена да се върти като пумпал в града. Пък тук…

„Сега ще я изкарам“ - вика ми той.

Пък аз: „Това чудо не се изкарва, а се изнася… Вдигни я под мишница…“

хххх

На 3 март в града имало малко тържество. Бедна община, няма пари… Е, учениците излезли в центъра, били окачени знамена тук и там, пуснали малко патриотична музика…

Абе, казвам ви – пари няма…

На 8 април ДПС организирало празник на циганите. Безплатни кебапчета, по една бира, музикална програма с Тони Стораро и още някаква циганка. На големия площад. Разбира се, всичко струва пари. И кметът намерил малко – заделени за нещо. Но важното е че депесарите гордо се дръвчели на трибуната. За чужда сметка…

Така старото отстъпва на новото, така се сменят декорите на историята…

хххх

В неделя се сетих, че на другия ден ще раздават пенсии и в банката – значи и при банкомата – ще е приветствен митинг на пенсионерите. Та рекох да дръпна някой лев предварително. Отивам, слагам картата… И – няма пари! А зад мен още две двойки – сравнително млади, явно не за пенсии, и те решили предварително да се заредят, че да не правят опашки на другия ден…

В града – в центъра, ама то всичко е център – има още два банкомата. Също празни…

На другия ден минавам – опашки. По една на банкомат и на банка. Вият се – за града големи опашки, нейде поне по десет човека във всяка…

Понеже трябва да взема лекарствата, отварям вратата на голямата аптека… Малей! Що не се сетих, че е понеделник, пазарен ден. И пенсионерски. Хората дошли до града за туй-опуй, пенсии вземат и, естествено, част от хях отиват за лекарства. Така че е просто безсмислено да чакам – три опашки в тая аптека, в другата само една, ама започва отвън…

Н другия ден отивам пак – при отварянето. И пак заварвам тълпа. Като че са спали отпред.

Заставам. Пред мен младеж. Типичен селски вид. До него момиче – поне по документи. Тя хапва баница, той дъвче баница. Рано е, гладни са – нопмално. Стигат до края. Почти. И момичето завива последното късче в хартийка. Момчето вика: „Що не го дояде?“. Тя – с тона на селска гранд дама: „Ама си прост! Не се дояжда яденето, винаги трябва малко да остане.“ „Що?“. „Да покажеш, че толкова хубаво е яденето, та си се наситил преди края. И чорба да ядеш – две лъжици да оставиш. И от пържола трябва…“

Да се хиля ли…

Ама неудобно. Момчето я гледа като фея на трапезното поведение. И огъва в хартийката останалия залък от  баницата…

Впрочем, младежът купи освен някакви лекарства, и валериан. Май ще му трябва за в бъдещето…

 

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??