Назад към природата 2

                   Бяхме готови, оставаше жените  да почистят  и подредят.

                   Комшийките веднага надушиха, че мама  и Лена  са тук.

- Въх марий, много хубава къща - ахкаше едната

- Хубава, ама нужника  вътре ма,.. да са размириса, стой та гледай - заяде се друга

- Ами, нали за това има вода - защити се мама

- Вода, вода, ама си е нужник , ма булка, мириса ще - не спирапе лелята

- Въх  марий, трябваше да  събуем галошите, ам' що не каза ма булка, виж  охлепахме всичко с тези галоши - тюхкаше се друга.

- Хайде сядайте, сядайте, да пийнем кафе, то няма време кога да направя сладки, ама имаме кифлички и вафли - покани ги мама

- А  нищо булка, нищо, то и купешките са хубави...

Мда, кифличките и вафлите не бяха за наяждане, а ей така на кафенце и приказка.

А мама се въртеше, правеше трета доза кафе, беше й драго, че гостенките го харесват, харесват и купешките  неща.

- И , идвайте, идвайте - на изпроводяк ги канеше майка

А те се възползваха на 100 %. Даже около обяд се застояваха, та Лена и майка им сервираха обяд на сянка под голямата черница, пийваха с наслада и биричка, бърбореха една през друга и  понякога се оригваха

- Ух, да ме простите ма,... дойде ми така изведнъж.

                   А мъжете им  се научиха да идват сутрин, да сменят някоя дума и  очаквайки  чашка ракийка за аперитив.

Тъкмо разбъркахме циментовият разствор, и те зад нас,

- С'я, мен ако питаш, много гъсто го правиш...

- Аа, не е гъсто, даже радко - консултираше друг - Ама за фуги става... И що на две ръце го прайте, ако е по-гъстичко на един път ще стане...

А някои даже се заседяваха и трябва да им  обръщаш внимание, нали сме интелигентни градски хора, да не ги обидим случайно.

Чувствах как на татко му кипва, на мен два пъти, че от внимание не можем да си гледаме работата...

- Залостваме вратите - изкомандвах една сутрин - Мамо, Лена, имате работа вътре. И потомките ги свикнахте на кафе и обяд, хайде имаме работа.

Залостих здраво вратите. По обичайното им време дочух чукане и викове

- Ейй, оти заторихте вратите, ма...

- Защото е циментирана площадката и не бива да се минава по нея - отговорих

Андрешковите потомци като че ли ги беше страх от мен. Бях по-сериозен, дружелюжен, но не усмихнат раболепно и да се смея над измислените им селски истории, кой с коя ходил, как прекарвали събирача на прясно мляко на пункта и тем подобни.

- Булкааа, булкаа - провикна се бай Георги

Мама му отвори защото беше досами портата

- Булка, имам яйца,  пресни са, ако нямате да ви дам - предложи той

- Ами добре, дай  10 ...имаш ли толкова

- Имам ма, имам колкото искаш...по 50 стотинки ги давам

- Е как по 50 стотинки бе, на магазина са по 25-28 едрите, ти по 50 стотинки

- Да, ама нашите са екологични ма, от свободни кокошки

- Ааа, не, яж си ги,... 50 стотинки яйцето, ами те златни излизат

- Не ма, щото много се насъбраха, та рекох...

- Ти каза да ти дам, а не да ти продам, има доста разлика, нали. Казах ти, яж си ги.

И мама ядосано хлопна вратата под носа му.

Като дърта селска клюкарка веднага докладвах на татко, а той се разсмя.

- Брей, майка ти как така добила кураж да му го каже в очите. Я да си направим малко майтап. Ех, сега да имаше някое-друго яйцее, как ми се е прияло яйца на очи с кисело мляко...

Майка веднага схвана шегата.

- Закъснял си, бай ти Георги сигурно вече ги е продал,... 50 стотинки яйцето,... екологично било.

Ленаа, хайде на дюкяна да идем  да вземем яйца,  кисело мляко, бира.

Тъкмо похапвахме и обсъждахме нещо по кухнята, когато отново се провикнаха през оградата.

- К' во прайте бе,...  не се видите, заключено е

- Обядваме - отговорих - После смятаме да дремнем, нали сме градски хора и следобяд спим...

- Аха, добре де, щото рекохме...

                  Беше ни приятно да гледаме и се наслаждаваме на белотата на къщата, на по-различно направения цокъл, извитата по Фън-шу, калдаръмена пътечка, по стегнатите салми и навеси.

Вероятно от жегите нивото на водата  на кладенеца нещо понамаля, може би трябваше да го изчистим по от рано. Татко пита, пита тук -там из селото, в кръчмата за човек, който чисти кладенци.

Дойде един, пусна въженце с тежест, премери сегашното ниво вода, дълбочината на кладенеца.

- Ами по 100 лева на влизане и излизане и по 60 лева на ръчна количка, значии около 4 кофи е количката, най-малко трябва 10 кофи на накопая и изкарам.

- А за помощника дето ще вади кофите - запита татко

- Ами на него отделно  по 10 лева на кофа,...лопата,  въже и кофа нали имате, стълба.

- Имаме бе- съгласи се татко - Трябва да ги видиш дали стават на работа.

- Брат'чет, а ти нямаш ли - попитах строго

- Ам' такова,... нямам такова, де, ама вие щом имате, ще свършат работа. 

- Добре, ще ти се обадим утре - отново сериозно казах

Бунарджията ни изгледа, потри ръце доволен и си тръгна.

- Ама ти разсърди човека - скара ми се татко - Едва го намерих

- А ти направи ли сметка колко ти излиза чистенето... Дай парите на мен, аз влизам, а ти ще дърпаш кофите отгоре.

Спогледаха се с мама, Лена отново  се понамръщи и отдума

- За някакви си пари ще се затрупа в кладенеца, не можем го измъкна и смях за цялото село.

Голяма философия, да слезнеш на дъното на шест-седем  метров кладенец, имах алпийски въжета, от една разпродажба лопатка с къса дръжка,  каска, гумена кофа, стълба.

Знаех, че водата е студена, сложих високи ботуши и цопнах вътре..

Както по филма '' Къстче небе за трима '', само че долу бях аз, а от горе ме гледаха три глави.

- Таткоо, ще славам по три лопати пясък в кофата - провинах се отдолу.

Дали е тясничко, или аз бях по-висок, но ме досмеша. Наведа се, задникът ми опре в гривната, главата с каската също. Клекнах като децата на морския бряг, заглебвам пясък,... в кофата, дърпам въжето, кофата тръгва нагоре, аз се изправям с прилепнал гръб  в гримните.

Не броях кофи и лопати, чувствах вече студената вода в ботушите си, над коленете.

- Пускайте стъбатаа - провикнах се

Подхванаха ме. Издрапах на слънцето, Ледено студен не, ами  с достатъчно охладени крака.

Лена се спусна да ме прегръща и целува, майка я последва.

- Трудно, а, ама успяхме - пророни татко -  И парите са си у нас и по-добра работа свършихме.

Преоблякох се  със сухи дрехи.

- А сега да видим как ще е водата с помпата, пускам я .

Отначало потече мътна вода, постепенно се избистри.

Лена гребваше с шепи и ме пръскаше, смееше се закачливо

- Утре разпечатвам обява '' Почистване на кладенци и твоя мобилен, цена по договаряне.''

                Колко ли време е минало, жените приготвиха и сервираха яденето, а помпата весело жужукаше и хвърляше вода във вадата. Зеленчуци, дръвчета бяха плувнали във вода.

Лена извъртя маркуча, изми терасата, плочника, весело газеще по мокрото.

Татко мереше нещо с крачки.

- Имаме вода,  инструменти, ръце,... имаме деца, внуци, а нямаме басейн, това мерех -радостен ни съобщи - Значи трябва ни само пречиствателно съоръжение да не зеленясва, това ще са около 50-60 кубика вода

- Еха - смееше се мама - Тъкмо съседките ни ще се накиснат тука след работа в оранжериите си

Лена само свъси вежди, при помисъла за мазните петна в басейна

- Майко, а децата ще продават билетчета за баня - ехидно подхвърли тя.

                   Съседите привикнаха с вечно заключената врата, високите дувари и заленината по тротоарите. Ние не ходехме никъде по къщите, а вече  и не искахме никого.

В един есенен ден, родителите ми с децата бяха на три дневна екскурзия из страната, а ние с Лена, необезпокоявани от никого, решихме да сме в къщата. Не , че някой надничаше в спалнята ни, но си е  по-друго да няма никой в къщи.

Спряхме колата пред вратата, огледахме се като крадци, Лена се шмугна в двора, аз взех от колата някакви торби, заключихме портата и два дни не се показахме навън.

В понеделник по-раничко тръгнахме за работа.

Уж съседите спяха...

Докладвали на майка, какво са видяли...

А тя сериозно взе да да ни разпитва, кой къде е бил в ония дни. Прихна да се смее и разказа за доноса от съседките.

- Ами така е, ако някой крадец влезе да краде, никой не е видял или чул, ама я се опитай да вкараш чужд мъж или жена,...веднага виждат и ще те докладват. Така, че да внимаваме всички в картинката.

                   Последва дружен смях и звън на чаши...

    ......................................край...................